Карлийн Томпсън
Шестица купа (59)

2.

Лоръл беше малко ядосана от нахалния отговор на Мери. Не й харесваше служителите й да я хокат. От друга страна, сама си го търсеше. Отношенията на Мери с майка й изобщо не й влизаха в работата. При нормални обстоятелства никога не би си пъхала носа в толкова лична територия, но се страхуваше, че или Мери, или майка й може да са убийци, и се опитваше да изкопчи информация. И все пак, ако Мери беше невинна, имаше пълното право да й отговори така.

Обикновено Мери, Пени и Норма си бъбреха в работилницата. Днес там цареше тежко мълчание. А и почти нямаше клиенти. Повечето хора вече бяха избрали украсата си за Коледа. Лоръл си погледна часовника. Десет и половина. Шест часа и половина до края на работното време. Все едно бяха шест дни и половина.

Докато обикаляше магазина и записваше изчерпаните коледни стоки, влезе Нийл Камрът.

— Полиците ти са почти празни — каза приятелски.

— Това е хубаво. Но идеалното ще е, ако до края на деня не са ми останали никакви коледни стоки.

— Ще ходиш ли при семейството си за Коледа?

— Не. Дори да не валеше, тук стават прекалено много неща.

Нийл се приближи до нея и каза тихо:

— Чух какво е станало снощи. Искаш ли да поговорим?

— Всъщност не — спокойно отговори тя. Ограничителна заповед. Полицейско разследване на смъртта на жена му, за да се уверят, че наистина е било нещастен случай.

Усмивката на Нийл се стопи.

— Какво има, Лоръл?

— Още едно убийство.

— Имам предвид между нас двамата. Замръзвам дори само като стоя до теб.

Лоръл погледна сиво-сините му очи. Изражението му бе същото, както когато бе влязъл в магазина, за да поръча цветя за погребението на Анджи.

— Добре, Нийл. Но не тук. Наблизо има кафене. Да отидем там.

След малко седяха в същото кафене, в което с Кристъл бяха пили ванилово кафе преди няколко дни и бяха обсъждали снимките на Анджи и Фейт.

— Живея на кафе, сладки и хотдог повече от седмица — каза Лоръл. — Някой зеленчук сигурно ще хвърли бедния ми стомах в шок.

— Трябва да хапнеш нещо сериозно, Лоръл. След като Елън и Роби загинаха, живеех на кафе и полуфабрикати. След няколко месеца лекарят ми каза, че ако не започна да се храня нормално, ще хвана рахит.

— Рахит?! Що за глупости! Рахитът е при децата.

— Е, аз да не съм лекар. — Той отиде на бара, взе портокалов сок и го сложи пред нея. — Изпий го до капка. Трябва ти витамин C.

Тя се усмихна и изпи чашата на един дъх.

— Вече съм като нова. Между другото, за рахита трябва витамин D.

— Знам. — Погледът му стана сериозен. — А сега ще ми кажеш ли какво има?

Тя дълбоко си пое дъх.

— Говорих за теб с Кърт. Той ми каза някои неща за брака ти.

Усети как той се отдръпва вътрешно, въпреки че изражението му не се промени.

— Накарала си го да ме провери?

— Не. Явно някой ни е забелязал в „Макдоналдс“, и то не веднъж, а цели два пъти, и той решил да се порови в миналото ти.

— Понякога забравям какво е да се живее в малко градче. Знаеше ли какво сме яли в „Макдоналдс“?

— Сигурно. Не го коментира.

— Само информацията за брака ми. Какво по-точно?

— Ами, първо, че Елън си издействала ограничителна заповед срещу теб, защото два пъти си я пребивал и веднъж си я блъснал по стълбите, имала пукнато ребро и цялата била в синини.

— Лоръл, нали ти казах, че Елън беше алкохоличка. Падаше непрекъснато, а през последните години, когато нещата между нас не вървяха, започна да обвинява мен, особено за падането по стълбите. Не можеше да си признае, че е била пияна. Беше по-лесно да заяви, че аз съм я блъснал.

— Но лекарите в спешното сигурно са виждали, че е пияна. А полицията?

— Бащата на Елън е съдия във върховния щатски съд на Вирджиния. Да се каже, че е влиятелен, е меко казано. Той така и не прие, че Елън е алкохоличка. Ако беше работил с мен, а не против мен, нещата за мен и Елън можеше да се развият различно. Какво друго ти каза Кърт?

— За катастрофата, в която са загинали Елън и Роби. Каза, че е имало полицейско разследване, защото някой е бърникал в колата.

— Виж, Лоръл, Елън беше качила колата на бордюра и се беше забила в някакъв стълб. Арестуваха я за шофиране в нетрезво състояние. След две седмици, след като поправиха колата, тя пак седнала зад волана, въпреки че й взеха книжката. И тогава станала фаталната катастрофа. Полицията установи, че механизмът на управлението наистина не е бил в ред — някакъв разхлабен болт на съединението, не разбирам много от коли. Бащата на Елън твърдеше, че съм пипал колата. Полицията реши, че болтът не е бил завинтен както трябва в сервиза, където я бяха ремонтирали преди няколко дни. Но тя е била пияна, когато е катастрофирала. Освен това Роби беше в колата.

— Кърт каза, че той трябвало да прекара уикенда при приятелче.

— При сина на Кати. Елън решила да не го пуска. Кати ми се обади, защото Елън била пияна, когато й звъннала. Не можех да направя нищо, но знаех, че този уикенд Роби ще е с майка си. За бога, Лоръл, приличам ли ти на човек, който пребива жена си и поврежда колата й, особено когато има вероятност и синът му да се вози в нея?

Лоръл за миг се загледа в чашата си.

— Не. Приличаш ми на човек, измъчван от тъга.

— Истина е, че исках да се махна от този брак, защото Елън не искаше да потърси помощ. Средата, която създаваше, беше ужасна за Роби. Имах налудничавата идея, че мога да получа пълно попечителство, макар да съм сигурен, че тъст ми ефективно щеше да отбива всеки мой опит. — Гласът му се стегна. — Все едно, мога да ти се закълна, че никога не съм удрял жена си и не съм пипал колата й, за да катастрофира и да се убие.

Лоръл захапа долната си устна.

— Знам. Дълбоко в себе си го знаех през цялото време.

— Сигурна ли си?

— Да. Но напоследък всичко е толкова странно, толкова ужасно… При това положение човек става подозрителен към всички.

— Особено към тези, които не познава много добре.

— В някои отношения чувствам, че те познавам много добре. Може би защото съм чела книгите ти.

Той се ухили.

— Страхотно. Аз пиша хоръри.

— Пишеш за нормални, добри хора, притиснати от ужасяващи обстоятелства.

— Не се различават много от това, което става тук. Само дето нашият убиец е истински, а не плод на въображението ми.

— Да. — Тя отпи глътка капучино. — Довечера няма да ходя на поклонението на Дениз. Ще гледам Одра. Уейн ме помоли. Не иска да ходи на поклонението, а и без това е болна.

Нийл кимна.

— Уейн е добър човек. Постъпва правилно.

— Досега не съм се грижила за деца, като изключим племенника и племенницата ми. Даже не съм съвсем сигурна, че са човешки същества.

Нийл избухна в смях.

— Спомени от „Бебето на Розмари“ и „Поличбата“?

— Именно. — Тя разтърка уморените си очи. — Сигурна съм, че ще ме сполети нещо ужасно, че го казвам, но просто не мога да не го кажа. Трябва им единствено малко старомодна дисциплина. Не малко. Много старомодна дисциплина.

— Не е лесно да гледаш деца. Понякога дисциплината наранява повече теб, отколкото тях.

— Сигурно — въздъхна тя. — Все си мисля за децата на Джойс Овъртън. Поне Одра е от стабилно семейство. Джойс е разведена. Доколкото чух, децата са луди по Чък. Сега ще изгубят и двамата.

— Какво мислиш, че е станало у Кристъл.

— Мисля, че убиецът е взел Джойс за Кристъл. Картата таро е била там. Шестицата и сърцето са изрязани на корема й.

— Изрязани? — възкликна Нийл ужасено. — Това е още по-брутално, отколкото при предишните убийства. Защо ги е изрязал?

— Не знам. Може би защото палтото й — палтото на Кристъл — е прекалено шарено и символите е нямало да се виждат, ако ги беше написал с кръв на гърба като при Дениз. Само предполагам. Между другото Джиневра Хауард е изчезнала. Най-късно вчера сутринта. Не можем да изключим версията, че тя е убийцата и че се бори с ескалиращата си психоза.

Нийл поклати глава.

— Мислиш ли, че Мери знае къде е?

Лоръл изсумтя.

— Върви да й споменеш нещо за Джиневра, ако искаш да ти надуе главата с приказки за греховете и как убийците на „невинните“ трябва да бъдат унищожени. Все повече заприличва на баща си.

Нийл забарабани с пръсти по масата.

— Значи не мислиш, че Чък може да е убил Джойс по погрешка?

— Не го изключвам. Кристъл може да му е казала за картата таро и символите. Може да е планирал да убие Кристъл и да направи убийството да изглежда като тези на Шестица купа. Когато е осъзнал грешката си, може просто да е продължил с ритуала, за да отклони подозренията от себе си.

— Освен ако той не е убиецът на всички.

— Не мога да си го представя. Какъв мотив може да има?

— С Фейт от малки сте били близки с него и с Кърт. Може да е някаква закъсняла тъга по нея.

Лоръл поклати глава.

— Да тъгува по Фейт, когато току-що е открил представата си за рая с Джойс? Не ми се вярва. Освен това с Фейт бяхме близки с Чък и Кърт, когато бяхме още деца. — Тя сведе очи. — Всъщност това не е съвсем вярно. Може би не трябва да ти го казвам, защото знам, че обичаше Фейт, но в апартамента на Кърт намерих книга, сонетите на Шекспир. Подарък от Фейт, подписан „С любов“. — С нежелание вдигна очи и го погледна. — Мисля, че Кърт е бил бащата на детето й.