Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Event of My Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2024)
Разпознаване, корекция и форматиране
hri100 (2025)

Издание:

Автор: Карлийн Томпсън

Заглавие: Шестица купа

Преводач: Мария Панева

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Излязла от печат: 20.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-959-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20465

История

  1. — Добавяне

3.

Кристъл отиде до Моника, извади нож и започна да реже въжето на китките й.

— Не си мисли, че като си по-едра, можеш да ме надвиеш — предупреди я. — Имам пистолет.

— Никога нямаше да успееш да ме натикаш в багажника без него — горчиво каза Моника.

Кристъл преряза въжето. Моника заразтрива китките си. Кристъл й даде ножа.

— Срежи въжето на глезените си. — Насочи пистолета към главата й. — И не се прави на героиня. Два изстрела и с Лоръл сте мъртви.

— Ще ни убиеш пред очите на Одра? — попита Лоръл и забеляза колко слаб е станал гласът й. Нямаше да може да говори още дълго.

— С времето ще го забрави. Децата са много жилави.

— Може би е по-добре, че нямаш деца — озъби се Моника. — Нямаш представа как работи умът на едно дете.

— Млъквай! — изсъска Кристъл. — Ти пък с лъскавата ти кариера, мъжете и живота в Ню Йорк какво разбираш от деца?

— Може да се изненадаш, Кристъл, но хората с кариери в Ню Йорк всъщност имат деца и много добре ги отглеждат.

Лоръл не знаеше дали Кристъл е усетила страха в думите на Моника, но тя го долови много ясно. Моника правеше същото като нея: опитваше се да разсее Кристъл, да я обърка, така че да успеят да я надвият. Лоръл обаче не вярваше, че имат достатъчно сили. Всичко й беше като в мъгла, а и по това колко несръчно Моника режеше въжетата на глезените си, виждаше, че и тя губи битката със студа.

— Побързай! — подкани я Кристъл.

Моника я погледна.

— Защо просто не ме застреляш и да приключим нещата?

— Защото е прекалено лесно. Ти насила ме накара да участвам в сатанинските ви ритуали. Сега аз ще те накарам.

Моника въздъхна.

— Кристъл, колко пъти да ти казвам, че ритуалите не бяха истински? И никой не те е карал да правиш нищо насила.

— Ти ме накара. Страх ме беше да не правя каквото кажеш.

— Така ли? И какво мислеше, че ще ти се случи?

— Не знам. Ти беше толкова силна, толкова способна на всичко…

— Аз ли съм била способна на всичко? — изсмя се Моника. — За бога, Крис, ти наистина си изперкала.

— Стига си се туткала. — Кристъл опря пистолета в слепоочието й. — Ела тук, качи се на балата и си пъхни главата в примката. Точно като Фейт.