Карлийн Томпсън
Шестица купа (40)

1.

Защо Фейт беше подарила на Кърт сонетите на Шекспир? Е, това ставаше пределно ясно, след като човек прочетеше посвещението. Фейт е била влюбена в Кърт. Лоръл затвори очи. Фейт е била влюбена в Кърт?! Бяха приятели от седемгодишни и Фейт се беше залюляла на бръшляна, за да влезе в къщичката им на дървото. Кърт и Чък, Фейт и Лоръл. Онова лято бяха неразделни, но докато растяха, постепенно се отдалечиха. Фейт никога не беше излизала с Кърт. Не беше излизала с никого освен с Нийл.

Поне не открито. Нали Нийл беше казал, че е бил единственото момче, с което Зийк й позволявал да се вижда, защото родителите му били от неговата църква? Лоръл се замисли за враждебността на Кърт към Нийл. Дали беше така, защото смяташе Нийл за странен, или защото някога го беше мислил за съперник, за поредния любовник на Фейт? Ами вечерта на партито у Прайс? Кърт говореше за Фейт и за бебето й. Какво беше казал? Лоръл се опита да си припомни:

— Детето вече щеше да е почти на тринайсет… Обзалагам се, че е било момче.

Беше го казал странно, изпълнен с копнеж, сякаш беше забравил, че тя е с него в колата.

Нийл бе казал, че не би могъл да е баща на бебето на Фейт. Ако Лоръл решеше да му повярва, значи трябваше да е някой друг. Възможно ли беше да е Кърт? Дали не й беше толкова ядосан, когато разбра как е умряла Фейт, тъкмо заради това? Дали беше просто разочарован от това, че го е лъгала, или беше разярен, защото е загубил момичето, което е обичал, и детето им?

Изведнъж апартаментът й се стори потискащо малък и задушаващ. Лоръл грабна една химикалка от чашата и дописа бързо листчето: „Имам информация, която може да те заинтересува. Моля те, обади ми се. Л.“. Искаше да обясни за майката на Фейт и примката в обора, но не можеше да се насили да остане толкова дълго в апартамента. Остави бележката на стола му, където със сигурност щеше да я види, и изхвърча в коридора. Почука на вратата на госпожа Хеншоу.

— Ето ви ключа — каза й забързано.

— Намери ли каквото търсеше? — попита госпожа Хеншоу с мазна усмивка.

— Оставих му бележка — отсече Лоръл. — Благодаря ви за ключа.

Докато тичаше надолу по стълбите, усещаше как госпожа Хеншоу я гледа през незатворената врата.