Карлийн Томпсън
Шестица купа (34)

2.

Лоръл стоя будна цялата нощ, слуша музика, разхожда се из стаите, опитваше се да плаче, за да освободи част от натрупалите се емоции, но ужасът беше прекалено пресен. Все виждаше Дениз с карираната шотландска пола, как стои зад Уейн, който свири „Големи огнени топки“. Сивите й очи преливаха от топлина и гордост, докато гледаше съпруга си. Тези очи никога вече нямаше да се стоплят — нито от гордост, нито от обич, нито от простата радост, че си жив.

Лоръл знаеше, че ако майка й беше тук, вече щеше да забърква традиционния пай с риба тон и желето, които да занесе у Прайс на сутринта. Лоръл ненавиждаше и двете ястия. Освен това бог знае колко такива деликатеси щяха да получат Прайс. Тя щеше да вземе нещо готово, макар да се съмняваше, че Уейн и Одра ще имат апетит. Храната в дома на опечалените е основно за гостите.

А нейните собствени коледни планове? Вдругиден трябваше да затвори магазина и да отлети за Флорида. Фактът, че не й се ходеше, нямаше нищо общо с решението й. В седем сутринта вдигна телефона и се обади на майка си.

— Изненадана съм да те чуя толкова рано — каза Мег Дамрън. — Как мина погребението на Анджи?

— Тъжно, като всички погребения, но беше събитие. Дойде губернаторът, някои известни личности също. — Пое си дълбоко дъх и забързано добави: — Виж, мамо, няма да успея да дойда за Коледа.

— Какво? — ахна майка й. — Защо?

— Защото… ами защото още някой умря. Дениз Прайс. Преди беше Дениз Гилбърт.

— Дениз! Помня я, разбира се. Какво е станало?

— Снощи… са я убили.

— Убили са я? — бавно повтори майка й. — Къде? Защо?

— На светлинното шоу в Огълби. Пребили са я до смърт.

Лоръл направо чуваше как майка й се опитва да смели информацията. Накрая каза:

— В Огълби? Това е немислимо! Там никога не се е случвало нищо подобно. Пребита до смърт?

— Да. Зад една от големите композиции.

— Божичко! Пребита до смърт! Като Анджи. Ти, Дениз и Анджи бяхте приятелки. Има ли някаква връзка?

— Не знам — уклончиво отговори Лоръл. — Анджи и Дениз не са се виждали от години.

— Но такова съвпадение… — Гласът на майка й заглъхна, след това се върна с пълна сила. — Искам да затвориш магазина и къщата и да дойдеш тук още днес.

— Не мога, мамо.

— Можеш и ще го направиш.

— Мамо, Дениз остави малко момиченце. Тя е само на осем и е видяла тялото…

— И предполагам, че си има баща и други роднини, които ще се погрижат за нея. Няма да оставаш там!

— Ще остана.

— Лоръл, за бога, защо си толкова проклета? Знаеш, че с баща ти не можем да се върнем. Клодия има нужда от нас…

— Знам, че има. Искам да останете във Флорида с нея. Но моето място е тук.

— Защо?

— Не искам да спорим и не мога да навлизам в подробности, но няма да дойда за Коледа.

— Можеш ли да си представиш колко ще се притеснявам за теб?

— Не се притеснявай.

— Лесно ти е да го кажеш. Все едно двамата с Хел си нямаме достатъчно грижи покрай Клодия и разправиите й с баща ти. Не знам какво я е прихванало. И не знам кога ще се роди бебето. — Майка й все едно всеки момент щеше да се разплаче. — Лоръл, държиш се невероятно егоистично.

— Правя това, което трябва. Всичко ще е наред, обещавам.

Затвори и въздъхна:

— Надявам се само това да е обещание, което мога да спазя.