Карлийн Томпсън
Шестица купа (24)

1.

Лоръл не беше усетила, че Кърт се е приближил до тях, преди той да попита:

— Одра, къде отиде този човек?

— Не беше човек. Беше призрак. Така ми каза.

— С мъжки или женски глас?

На лицето на Одра се изписа колебание. Това беше първото й изражение, освен чистия ужас.

— Не знам. Шепнеше.

— И къде отиде? — настоя Кърт.

— Излезе от стаята ми. Тръгна по коридора.

— Задните стълби! — каза Лоръл.

Докато Дениз и Уейн прегръщаха ужасената си дъщеричка, Лоръл заведе Кърт в кухнята. Беше празна. Задното стълбище беше до западната стена, най-долното му стъпало беше на десетина крачки от задния вход. Вратата беше открехната. Кърт взе една кърпа от масата, хвана дръжката с нея и отвори. Малката тераса беше суха под козирката. По снега на моравата имаше множество стъпки.

— Какво мислиш? — попита Лоръл.

— Мисля, че нашият призрак отдавна е изчезнал.

— Но кой…

— Мери или Зийк. У кого другиго би могъл да е медальонът на Фейт? — На челюстта на Кърт заподскача някакъв мускул. — Ще уведомя градската полиция и ще им кажа да дойдат, а аз ще навестя Хауардови.

— Не трябва ли да изчакаш полицията тук?

— Ако чакам, Зийк или Мери могат да унищожат доказателствата. Освен това вече си имахме работа със Зийк.

— И не стигнахте доникъде.

— Направихме всичко по силите си — грубо каза Кърт. — И със сигурност ще разбера дали някой от двамата е бил тук и е уплашил бедното дете.

Върнаха се в дневната. Половината от гостите си бяха тръгнали. Уейн пожелаваше лека нощ на останалите. Лоръл не видя Дениз и Одра — сигурно се бяха качили в стаята на момиченцето. Кристъл и Моника стояха до пианото.

— Искате ли да се видим у нас и да поговорим?

Кристъл изглеждаше уплашена. Очите на Моника станаха още по-студени.

— Ще ни тормозиш да отидем в полицията, нали?

— Няма да ви тормозя. Ще призова здравия ви разум. Моника, ти си адвокат. Какво би посъветвала свой клиент в подобна ситуация?

— Да си държи устата затворена. — Моника остави чашата си. — Тръгвам си. Кристъл, освен ако не искаш да се забъркаш в още повече неприятности и ако не се погрижиш да се отървеш от Чък завинаги, те съветвам да направиш същото.

Лоръл докосна ледената ръка на Кристъл.

— Моля те, Кристъл…

— Аз… аз не мога. — Кристъл сведе очи. — Знам, че си разочарована от мен, но Чък…

— Чък те заряза — грубо каза Лоръл. — Няма да си го върнеш, като си мълчиш за смъртта на Фейт. Теб обаче може да те убият.

— Няма да говоря с полицията! Не мога!

Кристъл се втурна към вратата, по бузите й се стичаха сълзи.