Карлийн Томпсън
Шестица купа (60)

3.

Кърт не можеше да спре да мисли за Джиневра Хауард. Фейт беше поддържала връзка с нея цял живот, но не беше казала нищо нито на него, нито на Лоръл. Беше оставила всички да си мислят, че майка й е изоставила семейството си. Е, може би това можеше да го разбере. Беше по-добре, отколкото хората да знаят, че майка й е в лудницата, защото е убила бебето си.

А сега Джиневра Хауард беше изчезнала. Сутринта беше говорил със сестрите Луис, те заекваха и трепереха от ужас. Той се опита да ги успокои, но посещение от полицията във връзка с наскоро изписаната им от лудницата племенница беше прекалено ужасно за префинения им живот. Беше ги оставил бледи и разтреперани, вкопчени една в друга.

До момента алибитата на Кристъл и Чък бяха потвърдени, макар и на косъм. Семейство Грант казаха, че повикали Кристъл в шест и половина. Тя отишла да гледа бебето, а те завели тригодишното си детенце в спешното. В седем и половина се обадили на Кристъл, за да й кажат, че детето ще бъде прието в болницата и че скоро ще се приберат. Кристъл вдигнала бързо. Кристъл се върнала в дома си малко след осем.

Децата на Овъртън били на гости при съседи. Най-големият, петнайсетгодишният Алън, твърдеше, че се върнал вкъщи в седем, за да вземе диск с някаква компютърна игра, и Чък бил там. И трите деца се върнали някъде към осем, когато Моли трябвало да си ляга. Казваха, че Чък бил разтревожен, защото Джойс била излязла преди два часа, без да каже къде отива, и още я нямало. Казал им, че май знаел къде да я намери, оставил момиченцето на грижите на батковците и явно отишъл право в къщата на Кристъл.

Полицията все още не знаеше точно кога е извършено убийството. Студът затрудняваше точната преценка, а в реалния живот патолозите не бяха способни на такава прецизност като по телевизията или на кино. Знаеха, че обаждането до Лоръл е направено от мобилния телефон в колата на Джойс. Убиецът беше оцапал слушалката с кръв, но Кърт беше сигурен, че кръвта е на Джойс и че няма да им каже нищо повече за убиеца.

От вчера валеше силен сняг и застудяваше. Кърт не можеше да си представи как някой се мотае около фермата на Причард, но не можеше и да забрави думите на Лоръл за бесилото в обора. Беше й обещал да го види, но още не беше отишъл там. Изобщо не му се вярваше, че бесилото е оставено от шегаджии, особено сега, когато знаеше истината за смъртта на Фейт. Имаше чувството, че убиецът е направил от фермата на Причард нещо като свой втори дом.

Това би било идеалното скривалище, мислеше си, докато наближаваше фермата. Чистачките бършеха стъклото като ръчички. Фермата беше отдалечена и мнозина — особено децата — мислеха, че е обитавана от духове. Спомни си как с Чък, бяха десетинагодишни, решиха да прекарат нощта в стария обор и да уловят духа на Есме Дюбоа. Измъкнаха се от къщата на Чък и се качиха в колата на един от приятелите на баща му — той беше подпийнал и явно смяташе планираното им приключение за голям майтап. Те обаче не обърнаха внимание на подхилкването му и на тъпите му шеги. Бяха се подготвили съвсем сериозно. Носеха си спални чували, кръстове (Чък казваше, че вършели еднакво добра работа и срещу призраци, и срещу вампири), шишенце светена вода, което Чък беше задигнал от черквата, и фотоапарат, за да снимат Есме, преди да направят кръстния знак и да я изгонят в долния свят и да освободят завинаги Уилинг от тая вещица. Знаеха, че снимките ще излязат във вестника. Можеше да ги поканят и в телевизионни предавания и дори хората от други градове можеше да ги извикат, за да ги избавят от техните призраци.

Беше хладна есенна вечер. Ядоха чипс и пиха кола до след полунощ, след което задрямаха. Кърт се стресна от пронизителния писък на Чък и видя някаква огромна сянка, надвесила се над тях. Избягаха от обора. Крещяха толкова силно, че събудиха семейството, което по това време живееше във фермата.

Разгневен, фермерът излезе от къщата с пушката си. Двамата изломотиха историята си за чудовището, което насмалко щяло да ги изяде. Трепереха от страх. Фермерът храбро влезе в обора с фенерчето си и след миг им го доведе.

— Ето го вашето чудовище, момчета — каза им. Кравата ги гледаше с големите си влажни кафяви очи. — Това е крава и се казва Беси. Сега ще ви закарам у вас и ако пак ви хвана в имота ми, живи ще ви одера.

Изплашени и унизени, двамата мълчаха, докато не ги остави пред къщата на Чък. Промъкнаха се тихичко вътре и откриха, че майка му ги чака там. Последното унижение за тази нощ беше, че тя напердаши и двамата с дървената лъжица, все едно бяха бебета. Кърт отметна глава и се разсмя на спомена.

— И така завърши славната кариера на Райдър и Ландис, ловците на духове — каза на глас.

Но никой не беше подплашил Фейт. Нито Фейт, нито Лоръл, нито останалите от Шестица купа. Няколко тийнейджърки бяха превърнали прогнилия зловещ стар обор в свой клуб. Клуб. Звучеше прекалено невинно за това, за което го бяха използвали. За сатанински ритуали. Не му беше трудно да си представи Моника да се занимава с окултизъм — но Лоръл и Кристъл? Невероятно! Човек си мисли, че познава някого много добре, а всъщност изобщо не го познава.

Е, неспособността му да разбере тези момичета не беше основната му грижа в момента. Винаги беше знаел, че не е най-перспективната партия наоколо. Беше едно стъпало над Чък. Беше няколко стъпала под Нийл Камрът и това го вбесяваше. Без значение колко умен беше Нийл, Кърт беше убеден, че е гадина. Връзката му с Лоръл беше свършила — тя не беше милата откровена и невинна жена, която той смяташе, че ще бъде добра съпруга и майка — но това не значеше, че е съгласен да се мотае с откачалки като Камрът.

Колата се друсаше по изровения път. Фермата изглеждаше изоставена, необитаема, дори заплашителна.

Нищо чудно слуховете, че е прокълната, най-сетне да я бяха надвили.

Паркира до стария обор и тръгна през полето, в което някога беше имало царевица. Стърнището беше замръзнало и бодеше дори през дебелите подметки на обувките му. От стария обор беше останала само едната половина. Той влезе. В предната част, която нямаше покрив, беше натрупал дебел сняг. Помисли си, че тази поругана отдавна е трябвало да бъде съборена.

Влезе по-навътре и видя балата слама, точно както я беше описала Лоръл. Погледът му се плъзна нагоре. И там висеше бесилото. Подухна вятър и то се залюля. Дали примката се беше люляла така в нощта, когато вратът на Фейт е бил в нея? Затвори очи. Беше виждал ужасии, особено напоследък, но не можеше да понесе мисълта за Фейт — как виси там, обгърната в пламъци.

Започна да обикаля обора. В пресния сняг нямаше стъпки, нямаше следи, че някой е бил тук през последното денонощие. Нямаше нищо освен няколко стари ръждясали фермерски сечива и няколко птички, които нещастно се бяха сгушили на гредите.

Отиде до „новия“ обор, построен на стотина метра от стария преди около век. Вътре постройката не беше разрушена, но беше ясно, че оборът не е използван от много време. Не миришеше на животни. Това някога беше домът на Беси, кравата, която ги беше уплашила до смърт с Чък. Бедната стара Беси. Сигурно отдавна беше в кравешкия рай.

В задната част откри няколко гребла, мотики, лопати и трактор — изненада се, че не е даден за старо желязо още преди години. Имаше и няколко стари одеяла и следи от огън по средата на помещението. Може би тук се бяха приютявали скитници, а може би хлапета като тях с Чък бяха седели около огъня и си бяха разказвали страшни истории. Но въпреки старите инструменти в този обор нямаше нищо злокобно. Атмосферата нямаше нищо общо с атмосферата в другия… а може би си въобразяваше?

Излезе от обора и тръгна през снега към къщата. В далечината смътно се виждаше контурът на езерото, където госпожа Причард се удавила през осемнайсети век. По ледената вода се плъзгаха няколко канадски гъски. Езерото бе запуснато и се беше покрило с водни лилии и водорасли. За да се върне предишната му красота, трябваше здраво копане и много работа.

Бялата боя на къщата се лющеше. Повечето прозорци бяха счупени, люлката на верандата висеше само на едната си верига. От двете страни на стълбите имаше големи саксии, в тях той си представи червено мушкато. Сега бяха пълни с бирени кутийки и опаковки от цигари. Да, тук се приютяваха скитниците в студените нощи, тук, където някога беше имало истински дом.

Пред вратата се поколеба. Някои от хората, които бяха идвали тук, сигурно бяха нещастници, загубили домовете си, и просто искаха да намерят подслон. Други вероятно имаха не толкова почтено минало и мотиви. А той беше дошъл с мисълта, че може да намери тук човека, брутално убил три жени.

Преди да отвори, извади пистолета. Влезе. Вътре не беше много по-топло, отколкото навън. Бавно пристъпи в дневната. По тапетите някога беше имало червени рози, но от влагата боите се бяха разтекли и стените приличаха на опръскани със засъхнала кръв. Пред камината имаше натрупани още одеяла и се виждаха следи от скорошен огън. Прахът по пода беше набразден, но не се виждаха ясни следи.

Навсякъде имаше следи от човешко присъствие, но не можеше да каже дали някой е бил тук преди няколко дни, или преди седмици. На плота в кухнята имаше още бирени и содени кутийки и дори кутия от пица и опаковки от ресторанти за бързо хранене, всичките нагризани от мишки. Мивката беше ръждясала и мръсна.

Той провери всички стаи и откри същата мръсотия и гнилоч. Тук-там лежаха мъртви птици — бяха влетели през строшените прозорци и не бяха могли да излязат. Видя и няколко гниещи плъха и се запита дали не са били отровени.

Над него нещо изскърца и той застана нащрек. Бързо се върна в коридора и спря до стълбището. Свали предпазителя на пистолета и бавно се заизкачва. По покритите с прах стъпала имаше много следи, наглед скорошни. Имаше и разпилени хартии, основно смачкани страници от вестници. Кърт спря почти най-горе. Там имаше разтворен вестник. Стълбите бяха толкова близо до входната врата, че Кърт беше сигурен, че би го забелязал, ако той беше тук, когато беше влязъл в къщата.

Наведе се и прочете заглавието. „Местно момиче открито обесено“. Прочете първите няколко реда, които описваха намирането на полуобгорялото тяло на Фейт Хауард, на седемнайсет, обесена в обора на Причард.

Вестникът беше отпреди тринайсет години и беше запазен идеално. Кърт едва си пое дъх. Този вестник беше кътан, пазен, за да напомня на някого за това, което се беше случило с Фейт.

Някакво смътно движение над него го накара да настръхне, внезапна тръпка, увереност, че не е сам. Вдигна се и видя някаква фигура в бяла роба, с развята червена коса. Стискаше желязна тръба. Бързо, още преди Кърт да успее да вдигне пистолета, желязото се стовари върху главата му.

Кърт тежко се строполи по стълбите. Фигурата слезе малко надолу, наведе се и се вгледа в безжизненото му лице и струйката кръв, стичаща се по слепоочието му. Топна пръст в кръвта и нарисува на пода кърваво сърце и шестица. След това, бавно, пак вдигна желязото.