Джон Вердън
Не заспивай (8)

7.

След като се разбраха да се видят в имението следобеда на следващия ден, Джейн Хамънд и Джак Хардуик си тръгнаха.

Мадлин тръгна по коридора, водещ към спалнята, като заяви, че ще си вземе душ.

Гърни усети, че жена му иска, поне за момента, да избегне по-нататъшното обсъждане на въпроса за Вълчето езеро. Не знаеше как да тълкува това, но с годините се беше научил, че няма смисъл да настоява за тема, по която тя не е готова да говори. Затова реши да погледне съдържанието на плика, който му бе оставила Джейн Хамънд.

Взе го в хола и седна на бюрото си.

В плика имаше две папки, надписани на ръка. Първата бе озаглавена „Първоначални доклади за четирите смъртни случая“.

Гърни я отвори и намери първоначалните съобщения, които са били публикувани на уебсайтовете на различни местни медии. Странно беше да чете доклади, писани преди разкриването на всички факти, но искаше да види как са били тълкувани инцидентите в началото.

„Палм Бийч Поуст“, 2 октомври:

СМЪРТЕН СЛУЧАЙ В ПАЛМ БИЙЧ. ВЕРОЯТНО САМОУБИЙСТВО. Тялото на 26-годишния Кристъфър Уензъл бе открито в понеделник сутринта в апартамента му на Крайбрежния булевард. Първоначалната съдебномедицинска експертиза определя случая като вероятно самоубийство. Причината за смъртта е фатална загуба на кръв от дълбоки артериални рани на китките. Трупът е бил намерен от служител на почистваща фирма, имащ достъп до жилището на господин Уензъл.

Според съседи господин Уензъл живеел сам, но често посрещал гости и организирал шумни партита. Няма информация за роднинските или служебните връзки на починалия. Управителят на сградата отказа коментар.

„Берген Рекърд“, 10 октомври:

МЪЖ ОТ ТИЙНЕК НАМЕРЕН МЪРТЪВ В КОЛАТА СИ.

Тялото на 27-годишния Лио Балзак, управител на магазина за цигари „Смоукърс Хапинес“ на Куин Ан Роуд, бе открито от съсед в гаража на жилищния им блок на Дегро Авеню. Според полицията покойният е бил на шофьорската седалка на автомобила. И двете му китки са били прерязани. Ножът, с който по всяка вероятност са нанесени раните, е бил на седалката до трупа. Говорител на полицията заяви, че уликите сочат самоубийство, но отказа категорично становище, докато не излязат докладите от аутопсията и токсикологията.

Съсед описа господин Балзак като „енергичен младеж, който винаги изглеждаше забързан нанякъде — не такъв тип, който би се самоубил.“

„Нюздей“, 26 октомври:

МЪЖ ОТ ФЛОРАЛ ПАРК МЪРТЪВ. ПРИЯТЕЛКАТА МУ — ИЗЧЕЗНАЛА. Тялото на Стивън Пардоза бе намерено миналата сряда в апартамента, където живеел в сутерена на къщата на родителите си във Флорал Парк. Откритието било направено от Арнолд Пардоза, баща на Стивън, който влязъл в жилището с резервен ключ, след като многократно търсил сина си по мобилния телефон и той не се обаждал.

Полицейски представител определи смъртта като вероятно самоубийство и съобщи, че единствените видими рани на покойния били на китките му и на местопроизшествието е намерен нож. Родителите на покойния отхвърлят версията за самоубийство, като настояват, че „тук има някаква шашма“.

Пардоза е на 25 години и в последно време е работил на свободна практика като озеленител. Служителите на реда изразиха интерес да говорят с приятелката на покойния, Анджела Кастро, която е живеела с него, но местонахождението й в момента е неизвестно. През последните два дни госпожица Кастро не се е появявала в салона, където работи като фризьорка. Управителят на салона, Ерик, който предпочете да не съобщава фамилното си име, разкри, че госпожица Кастро не се е обаждала, за да обясни отсъствието си.

Преди да прочете статиите за смъртта на Итън Гол, Гърни си записа някои факти, които привлякоха вниманието му.

Както вече бе споменал Хардуик, близката възраст на покойните изглеждаше важна. Можеше да е свързана например с познанство от училище или други социални контакти.

Друго сходство бяха прерязаните вени на китките. Въпреки честото споменаване на този метод за самоубийство в романите и огромния брой младежи, постъпващи в спешните отделения с такъв вид собственоръчно нанесени наранявания, броят на успешните случаи е изненадващо малък. Мъжете много повече предпочитат да се застрелят или обесят. Ако дори само един от тези хора беше решил да се самоубие, като си пререже китките, това вече би било доста необичайно. Това, че трима са взели такова решение, бе изключително странно.

Освен това имаше икономически проблем. Напълно възможно беше Кристъфър Уензъл, с луксозния апартамент в Палм Бийч, да си позволи екскурзия за 1000 долара на ден до планински курорт, където да се подложи на терапия за отказване от тютюнопушене. Но управител на магазинче за цигари? И озеленителят, живеещ в мазето на баща си? На пръв поглед не изглеждаха идеалните клиенти за скъпото лечение в комплекса „Вълчето езеро“.

И накрая, оставаше леката неяснота около изчезналата приятелка на Стивън Пардоза. Можеше да не означава нищо. А можеше да означава всичко. От личен опит Гърни знаеше, че обикновено има основателна причина, ако някой изчезне.

След като си записа някои неща, той взе една по-подробна статия за Итън Гол.

„Олбани Таймс Юниън“, 3 ноември:

НАСЛЕДНИК НА БОГАТСТВОТО НА ГОЛ НАМЕРЕН МЪРТЪВ В ПЛАНИНСКА БАРАКА. Тяло, за което се предполага, че е на Итън Гол, бе намерено в уединена барака сред гората в туристическия комплекс „Вълчето езеро“, разположен в заемащия 250 хектара ловен резерват на семейство Гол, едно от най-големите частни имения в Адирондакс.

Предстои доклад от аутопсията. На този етап полицията съобщи единствено, че първоначалното разпознаване на трупа е било трудно и че не се изключва самоубийство.

Курортът „Вълчето езеро“ включва главния хотелски комплекс (водещ началото си от класическо старо адирондакско имение), три бунгала на брега на езерото и няколко по-малки бараки в гората наоколо, както и частната резиденция на семейството. Тези сгради са строени в началото на XX век от калаения магнат Долтън Гол, който впоследствие умира при необичайни обстоятелства. След като имал ясно предчувствие, че ще бъде нападнат от вълци, бил убит от такива на територията на имението.

Наследник на огромното състояние, създадено от прадядо му, Итън Гол беше основател, президент и главен акционер на фондация. „Нов живот — Гол“ — организация с нестопанска цел, посветена на образоването и превъзпитанието на бивши затворници, за да могат да се реинтегрират в обществото.

Покойният беше на трийсет и четири години и остави единствен жив наследник, брат си Пейтън. Управителят на имението и говорител на семейството Остин Стекъл даде следното изявление: „Тази неочаквана трагедия шокира всички тук, във «Вълчето езеро». Няма да коментираме повече, докато не получим официалния доклад на съдебния патолог.“

Имаше разпечатки от още няколко по-кратки статии с подобно съдържание от „Бърлингтън Фри Прес“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“.

Гърни взе телефона от бюрото си и се обади на Хардуик, който вдигна веднага.

— Какво има, Дейви?

— Две неща. В една от статиите Остин Стекъл е определен като „говорител на семейството“. Колко още живи членове на рода Гол има, освен Пейтън?

— Николко.

— Цялото семейство се състои от Пейтън?

— Джейн така каза. Вече я питах.

— Добре. Още един въпрос. Какво знаеш за фондация „Нов живот“ на Гол?

— Изглежда законна. Осигурява обучение за реинтеграция, образование и психологически съвети на затворници, освободени условно. Даже изглежда, че намалява вероятността от връщане към престъпния живот. Основана е от Итън с доста сериозно лично финансиране.

Гърни си записа да проучи повече.

— Тази сутрин спомена, че Долтън Гол е умрял при странни обстоятелства. Прочетох подобно нещо и във вестникарските статии. За какво става дума?

— Кой, по дяволите, знае? Историята се разказва от години, може да е преувеличена. Говори се, че старецът сънувал кошмар как бива разкъсан и изяден от глутница вълци. Няколко дни по-късно му се случило почти същото. Може да е куп измислици.

— Интересно съвпадение е, че нашите четирима наскоро поминали се също са сънували кошмари, преди да умрат.

— Съгласен съм. Но какво от това?

Гърни не отговори на въпроса. Вместо това попита:

— Не ти ли се струва странно, че човек, който си изкарва хляба, като коси морави… — … отива на терапия в луксозно имение за хиляда долара на ден? — довърши Хардуик.

— И какво мислиш за толкова много случаи на прерязани китки?

Хардуик се изсмя гръмогласно:

— Изобщо не знам какво да мисля. Виж, Дейви, точно заради тези неизяснени въпроси имаме нужда от твоя висш интелект.

* * *

Гърни затвори и взе втората папка, оставена от Джейн. Тази бе надписана: „Прес изявления на полицията. Изявление на Хамънд. Коментари в медиите“.

Първият документ бе разпечатка на две страници от медиен уебсайт. Отгоре Джейн беше написала: „Серж. Плант, Бюро за криминални разследвания, изявление пред репортери, 8 ноември“. Състоеше се от уводни изказвания на полицая и последващи въпроси от страна на неназовани журналисти.

Гърни реши да премине на следващия транскрипт от пресконференция.

Този бе няколко страници по-дълъг от първия. Имаше също препратка към видео — предпочитан вариант за Гърни. Изражението на лицата и тонът на гласовете на хората бяха много по-информативни от думите им на хартия. Той пусна лаптопа си и отвори сайта.

Докато чакаше видеото да тръгне, Мадлин влезе в хола по хавлия и с мокра коса.

— Реши ли кой чифт искаш да вземеш?

— Моля?

— Снегоходките.

Той погледна към мястото до вратата, където си спомняше, че ги бе сложила сутринта — кожено-дървените и пластмасовите с метални зъбци отдолу.

— Май по-добре онези със зъбците?

Тя се усмихна сдържано, сякаш криеше мрачни мисли.

— Какво има? — попита той.

Усмивката й стана по-лъчезарна, но все така неубедителна.

— Мислех да сложим лампа на птиците.

— Какво?

— За курника. В този период се стъмва много рано.

— За това ли наистина си мислеше?

— Просто си помислих, че на кокошките ще им се отрази добре.

Гърни знаеше, че жена му се тревожи за друго и че най-добрият подход е да бъде търпелив.

— Трябва само да прокараме кабел и да монтираме фасонка. Можем да повикаме електротехник или пък сам ще го направя.

— Ще бъде добре, ако им стане малко по-светло — заключи тя.

Взе снегоходките и излезе от стаята.

Гърни остана прав до прозореца. Питаше се каква е тази тема, за която жена му не бе готова да говори. Загледа се към дърветата до пасището.

Глухият шум от гласове и тътрене на столове привлече вниманието му към компютъра. Втората пресконференция на полицията започваше.

Мястото на провеждане бе една от онези потискащи конферентни зали, които Гърни до болка познаваше от дългогодишната служба в нюйоркската полиция. Перспективата на записа беше също толкова позната — от една камера, монтирана в задната част на помещението и насочена към хората отпред.

Имаше десетина пластмасови стола и слушателите бяха поравно мъже и жени, ако се съдеше по главите им, гледани отзад. Срещу тях на тесния подиум стоеше набит мъж, а зад него на стената бе закачена празна бяла дъска за писане.

Тялото му беше с яйцевидна форма и много масивно. Носеше стандартна униформа на детектив, минал четирийсетте: тъмен панталон, риза в убити пастелни цветове и сиво спортно сако с един номер по-малко. Тъмната му коса беше сресана право назад и широкото чело, дебелите бузи и строгите устни му придаваха удивителна прилика с Джими Хофа на някои стари снимки.

Погледна часовника си и отвори папката пред себе си.

— Така, да започваме. Аз съм старши следовател Гилбърт Фентън от Бюрото за криминални разследвания. През последните няколко дни бяха направени някои важни разкрития за смъртта на Итън Гол. Това е официално изявление.

Замълча, за да обърне една страница в папката и един от репортерите използва момента, за да попита:

— Използвахте думата „смърт“. Да не би да намеквате, че не с било самоубийство?

— Не намеквам нищо. Казвам само, че фактите, които вече са ни известни, навеждат на вероятността този смъртен случай да не е „самоубийство“ в нормалния смисъл на думата. Но изчакайте минутка. — Фентън вдигна длан като регулировчик, спиращ движението. — Нека да завърша официалното изявление.

Погледна листата.

— Разследването на смъртта на Гол разкри определени факти. Фактът, че наскоро е бил хипнотизиран от доктор Ричард Хамънд… факта, че е сънувал повтарящи се кошмари през седмицата, предшестващата смъртта му… факта, че смъртоносното оръжие, което бе намерено до трупа му, е подобно на оръжието, за което е разказвал, че вижда в кошмара си… и факта, че подробностите от кошмара, които е описал на хартия, изглежда са изиграли роля при отнемането на живота му. Тези факти сами по себе си са достатъчни, за да оправдаят провеждането на по-пълно разследване. Но сега стана ясно, че случаят е дори по-сложен.

Обърна страницата, прочисти гърлото си и продължи:

Научихме, че три други лица са сложили край на живота си по същия начин като Итън Гол и при сходни съпътстващи обстоятелства. И тримата са били хипнотизирани от Ричард Хамънд, страдали са от мъчителни кошмари и са се самоубили по начин, напомнящ съдържанието на въпросните кошмари.

Затвори папката и се обърна към слушателите си:

— Сега съм готов да отговарям на въпросите ви.

Няколко души заговориха едновременно. Фентън отново вдигна ръка:

— Един по един, моля. Вие там, на първия ред.

— В какво обвинявате доктор Хамънд? — попита една жена.

— Още нямаме обвинения. Очакваме съдействие от страна на доктор Хамънд.

Фентън посочи друг репортер.

— Смятате ли да преквалифицирате смъртта на Гол от самоубийство на убийство?

— Квалифицирана е просто като смърт при съмнителни обстоятелства.

Същият мъж:

— Какви други версии, освен самоубийство проверявате?

— За момента не работим върху други версии, освен самоубийство. Само искаме да изясним как и защо е станало то.

Женски глас:

— Какво имахте предвид, като казахте, че може да не е самоубийство в „нормалния“ смисъл на тази дума?

— Ами, нека да кажем, чисто хипотетично, че е възможно някой чрез силно хипнотично внушение да накара друг човек да направи нещо, което не би сторил по своя собствена инициатива. Това не би било нормално поведение. Не би било самоубийство в „нормалния“ смисъл.

Няколко души заговориха едновременно, опитвайки се да се надвикат един друг. Един мъж надделя над другите:

— Твърдите ли, че Ричард Хамънд е използвал хипноза, за да подтикне Гол и другите трима пациенти към самоубийство?

В залата се чуха възгласи на изненада и скептицизъм. Фентън вдигна ръка:

— Моля за малко ред. Не твърдя нищо. Само споделям пред вас една хипотеза. Възможни са и други.

Същият репортер продължи:

— Смятате ли да арестувате доктор Хамънд за… за някакво престъпление?

— Нека да не изпреварваме събитията. На този етап се надяваме да получим доброволно съдействие от страна на доктор Хамънд. Трябва да разберем дали по време на хипнотичните сеанси се е случило нещо, което би могло да обясни кошмарите, които тези хора по-късно са сънували, и ритуалните самоубийства, които са извършили.

Две жени се обадиха едновременно:

— Ритуални ли?

Мъж:

— Какви ритуални елементи има? За сатанистки ритуал ли говорим?

Друг мъж:

— Можете ли да разкриете самоличността на другите три жертви?

Жена:

— Правилно ли е да се наричат „жертви“, ако става дума за самоубийства?

Фентън повиши глас:

— Ред, моля ви. Относно термина „жертви“, мисля, че е основателен при тези обстоятелства. Имаме четирима души, които са се самоубили по почти еднакъв начин, с оръжие, което са сънували, след като са били хипнотизирани. Това очевидно не е просто съвпадение. Колкото до ритуалната страна, мога само да разкрия, че използваното оръжие е необичайно и според експертите, с които се посъветвахме, това е съществен фактор.

— Ако теорията ви е правилна — заговори мъжки глас — ако тези жертви са били подложени на някакво хипнотично внушение, което ги е подтикнало да се самоубият, какви обвинения бихте могли да повдигнете? Да не би да говорим за някакъв нов вид убийство?

— Отговорът ще стане ясен в хода на разследването.

Въпросите продължиха още половин час. Фентън не проявяваше нетърпение. Даже насърчаваше репортерите да питат още — необичайно поведение за стабилен, консервативен на вид полицай, помисли си Гърни.

Най-сетне детективът обяви край на пресконференцията.

— Това беше, дами и господа. Благодаря за вниманието. На излизане можете да получите копия от изявлението ми.

Настана тътрене на столове, хората започнаха да стават и записът свърши.

Гърни поседя няколко минути неподвижно, беше озадачен.

Взе химикалка и започна да записва въпросите, които на него му хрумваха. Когато изписа половин страница, се сети, че в папките на Джейн има още материали — пресконференцията на Ричард Хамънд и примери за отразяването на случая в медиите след изявлението на Фентън.

Пак отвори папката, извади няколко разпечатки от статии и ги прегледа. Нямаше нужда да чете пълния текст на тези по-скорошни материали. Заглавията бяха красноречиви:

Придумващият към смърт.

Лекар подтиква пациенти да се самоубият?

Полицията свързва съмнителен терапевт с ритуални самоубийства.

Възможно ли е кошмар да бъде оръжие на убийство?

Гърни се отказа на средата на купчината. Остави разпечатките и се облегна назад. Новите факти бяха изключително интересни, а агресивният публичен подход на Гил Фентън го озадачаваше — и не само с прекалено смелата хипотеза, а и с отклонението от обичайната медийна практика на нюйоркската полиция.

В папката остана само още един материал — написана на машина страница с дългото заглавие „Медийно съобщение. Изявление на Ричард Хамънд относно разследването на смъртта на Кристъфър Уензъл, Лио Балзак, Стивън Пардоза и Итън Гол“. Гърни започна да чете с нарастващ интерес:

Наскоро в средствата за масова информация бяха направени сериозни намеци от страна на правозащитните органи на щата Ню Йорк относно смъртта на споменатите по-горе лица. Тези твърдения са безотговорни и заблуждаващи.

Настоящото изявление ще бъде първият, последен и единствен отговор. Няма да допусна да бъда въвлечен във фарса, разигран от некомпетентни полицейски служители. Няма да им съдействам по никакъв начин, докато не прекратят злонамерената кампания за очерняне на името ми. Също така няма да комуникирам с представителите на никоя от информационните медии, които разпространяват клеветническите инсинуации на полицията и така доказват неморалния си апетит за сензации.

Накратко, няма да участвам, да споря публично или да хабя усилия в това смехотворно разследване и медиен скандал. Няма да наемам адвокат, частен детектив, говорител или какъвто и да било друг защитник.

Нека да бъда пределно ясен. Всякакви намеци, че съм допринесъл по какъвто и да било начин за смъртта на лицата, с които съм имал само кратък професионален контакт, са абсолютна лъжа. Нека да повторя и подчертая простата истина. Смъртта на Кристъфър Уензъл, Лио Балзак, Стивън Пардоза и Итън Гол са трагични събития, в които нямам абсолютно никакво участие. Те заслужават пълно и обективно разследване, а не този позорен цирк, подбуден от злонамерени полицейски чиновници и разпространяван от вредната новинарска индустрия.

Д-р Ричард Хамънд

Гърни остана впечатлен от смелия тон на изявлението, още повече че авторът бе същият човек, който преди време е живял в парализиращ страх от въображаемата възможност в багажника му да има труп.