Джон Вердън
Не заспивай (7)

6.

Джейн още стоеше под ябълката и водеше видимо напрегнат разговор, когато Мадлин се върна при двамата мъже. Изглеждаше загрижена.

— Какво, по дяволите, става? — попита Хардуик.

— Не съм сигурна. Може да не съм чула правилно, но останах с впечатлението, че братът на Джейн й каза, че някой го следи.

На лицето на Гърни се изписа безпокойство. Той измърмори, сякаш говореше повече на себе си, отколкото на жена си и на Хардуик:

— И неговото решение в тази ситуация не е да наеме адвокат или частен детектив, а да прехвърли всичко на голямата си сестра?

Бяха излезли облаци. Поривистият вятър бе залепил широките крачоли на Джейн плътно върху краката й, но тя сякаш не усещаше студа.

— Какво очаква от мен? — обърна се Гърни към Хардуик.

Гърни очакваше Мадлин веднага да възрази срещу това отклоняване на вермонтската им ваканция към Адирондак, но тя не каза нищо. Гледаше втренчено навън, с тревожни очи, но не конкретно към Джейн Хамънд, а изглеждаше вглъбена в собствените си мисли. Гърни не разпозна веднага значението на този поглед — поглед, който сам по себе си не насърчаваше въпроси.

— Проблемът, Джак, е, че вдругиден с Мади заминаваме за Вермонт. В хотел „Високите борове“. Не бихме искали да отменяме или отлагаме тази екскурзия.

— Не съм си и помислял да отменяш нещо толкова жизненоважно за здравето и щастието на брака ви.

Хардуик намигна на Мадлин, която все още изглеждаше вглъбена в своя свят. Той говореше по онзи шеговит начин, който винаги дразнеше Гърни — напомняше му за начина, по който баща му гледаше на всичко, след като пийнеше няколко чашки.

— Сигурен съм, че има и друго решение, шампионе — добави Хардуик. — Мисли позитивно и то само ще се покаже.

Гърни тъкмо се канеше да му каже да си завре този надут тон в задника, когато чу задната врата. Джейн влезе в кухнята, все още с яке, е разрошена от вятър коса. Видимата тревога в изражението й привлече вниманието на Мадлин.

— Джейн? Добре ли е брат ви?

— Твърди, че някой го следи, проникнали са в компютъра му. Мисля, че ченгетата се опитват да го подлудят, да го доведат до душевен срив.

На пръв поглед, активизирана от проблемите на брат си, Гърни виждаше в поведението й типичен случай на взаимна зависимост. Иронията в такива взаимоотношения бе, че ако успее да реши трайно проблемите, „обгрижващият“ става непотребен. Единствено ако поддържа дългосрочно слабостта на зависимия, може да запази значимостта си. Той се почуди доколко Джейн Хамънд се вписва в този модел.

— Мислите ли, че тези подозрения на брат ви са… реалистични?

Реалистични?

— Споделихте, че брат ви страда от преувеличени страхове.

— Това е друго. Онова е свързано с неща, които понякога си въобразява. Това сега са неща, които реално вижда. Той не е луд, за бога! Не вижда неща, които не съществуват!

— Разбира се намеси се Мадлин. — Дейвид има предвид какво значение Ричард придава на нещата, които вижда.

Джейн погледна Гърни:

— Какво значение?

— Ако видите непозната кола да кара след вас по улицата, може някой да ви следи. От друга страна, може просто някой да кара след вас по улицата. Сигурен съм, че брат ви вижда нещата, за които говори. Питам се как ги тълкува.

— Не мога да отговоря на въпроса ви. Нямам достатъчно информация за това, което се случва. Но точно това е проблемът, не разбирате ли? Точно затова имам нужда от помощта ви. От вас и Джак. Нямам представа защо онези четирима души са се самоубили. Нямам представа какви са фактите. Знам само, че те не са такива, каквито твърди полицията. Но вие сте най-способен точно в това — да разкривате истината.

Гърни погледна крадешком Мадлин, за да провери как ще реагира тя към молбата за помощ на другата жена, но лицето й беше безизразно. Джейн продължи:

— Ако дойдете във „Вълчето езеро“ да се видите с Ричард и да му зададете подходящите въпроси, сигурно ще разберете кое е реално и кое — не. Това е работата на добрия детектив, нали? А според Джак вие сте най-добрият. Ще го направите ли?

Гърни се облегна назад и се вгледа в лицето й, в оживените й от надежда очи. Вместо отговор попита:

— Кой реално управлява имението?

— Остин Стекъл е генерален директор. Той отговаря за всичко там, особено след смъртта на Итън, но и преди това. Итън му имаше стопроцентово доверие. — Джейн замълча за момент. — Остин е малко труден характер, но трябва да призная, че беше много лоялен към Ричард. Той го защити срещу лешоядите от медиите. Веднага щом Фентън обяви безумните си обвинения, имението бе обсадено от репортери. Остин нае частна охрана за първата седмица и арестува няколко нахалници за незаконно влизане в частна собственост и тормоз. Щом това се разчу, спряха да се промъкват в комплекса.

— Споменахте, че Итън има брат. Той участва ли активно в бизнеса?

— Пейтън ли? Живее в имението, но само толкова. Не върши нищо полезно.

— Какъв му е проблемът?

— Кой знае? Всяко стадо си има мърша.

Гърни кимна леко.

— Споменахте, че Пейтън е около трийсетте.

— На двайсет и осем или двайсет и девет, струва ми се. Около възрастта на Остин. Но като енергия, амбиция и интелект са на различни планети.

— Други братя или сестри?

— Няма други живи. По принцип Итън и Пейтън са най-голямото и най-малкото от пет деца. Трите средни обаче са загинали с баща им в катастрофа с частния му самолет по време на буря. Две години по-късно майка им получава нервна криза и се самоубива. Тогава Итън е бил на двайсет и една, а Пейтън тийнейджър. Нещастието само е задълбочило пропастта между двамата. Това, че Итън е определен за настойник на брат си, също не е подобрило нещата.

— Като споменахте, че всяко стадо си има мърша…

— Пейтън винаги е създавал проблеми. Като дете крадял, лъжел, бил побойник. После се заредила безкрайна серия от пропаднали приятелки — проститутки, извинете за откровеността — скандално поведение, хазарт, наркотици, каквото се сетите.

— И живее във „Вълчето езеро“?

— За съжаление.

Гърни погледна Хардуик, за да провери реакцията му, но той ровеше нещо в смартфона си.

Джейн погледна умолително Гърни:

— Ще дойдете ли поне да поговорите с Ричард? Може би да огледате?

— Ако не иска външна помощ, няма ли да откаже да говори с мен?

— Може би ако го питаме предварително… Но ако вече сте дошли, ще се почувства задължен да ви види.

— Звучите убедена в това.

— То е част от характера му. Когато имаше кабинет в Мил Вали, ако някой дойдеше без предварително записан час, Дейвид никога не го отпращаше, колкото и да е зает. Щом някой е дошъл, той винаги го приемаше. Ще уточня, за да не останете с погрешна представа — не го правеше заради парите, не му беше целта да изстиска поредния платежоспособен клиент. Ричард никога не се е интересувал от парите, само от хората.

На Гърни му прозвуча странно човек, който не се интересува от парите, да направи психиатричен кабинет точно в Мил Вали, Калифорния, едно от най-богатите населени места в Америка.

Джейн може би почувства скептицизма му и добави:

— Много богати компании са му се обаждали с предложения за сътрудничество — изгодни предложения — ако работи само за тях. Но той винаги отказваше.

— Защо?

— Защото Ричард винаги е държал на прозрачността. Винаги искаше да знае всичко, за която и да е организация, искаща изключителни права върху изследванията му. Не всички институции в областта на психологията са толкова независими, колкото се представят. Никаква сума на земята не можеше да накара Ричард да работи за организация, чиито цели и финансиране не са сто процента видими и подлежащи на проверка. Такъв човек е той. — Джейн се наведе към Гърни: — Ще помогнете… нали?

— Моментът не е много подходящ. От доста време планираме една кратка екскурзия.

Тя го изгледа засегнато:

— Кога?

— Вдругиден. Няма какво да направя…

— За колко време?

— Накратко — да дойдеш с нас във „Вълчето езеро“ и да разкриеш защо тези хора са се самоубили, след като са гостували в имението. Разбира се, очаква да откриеш причина, нямаща нищо общо с факта, че брат й е хипнотизирал и четиримата.

— Колко време няма да ни има ли? Четири-пет дни. Може би и още след това…

— Нещата се случват много бързо. Няма ли начин…?

— Всъщност има! — прекъсна я Хардуик триумфално, като показа дисплея на смартфона си, на който бе извадена пътна карта. — Лилавият маршрут отива от къщата ти до хотел „Високия бор“ в Североизточен Вермонт. Между тези две точки в продължение на триста километра се простира масивът Адирондак. Намерих два маршрута, заобикалящи планината, и два, които я пресичат. Единият от тях минава на трийсетина километра от резервата „Гол Уилдърнес“. Достатъчно е да започнете екскурзията си един ден преди заплануваното и да прекарате първата нощ в луксозното имение „Вълчето езеро“.

Джейн погледна Мадлин и сключи ръце като молещо се дете:

— Можете да го направите, нали? Нали можете да се отбиете на път за Вермонт?

Гърни не знаеше какво да отговори, без да има представа какво мисли Мадлин.

Нейното колебание накара Джейн да бъде още по-настоятелна:

— Ще ви осигуря прекрасна стая и няма да дадете нито цент.

Мадлин гледаше изпитателно картата на смартфона на Хардуик.

След малко, за изненада на Гърни, тя кимна:

— Добре, така ще направим.