Джон Вердън
Не заспивай (6)

5.

Гърни чу отварянето на задната врата и скоро след това — гласовете на Мадлин и Джейн, докато заканваха палтата си в антрето.

Когато двете влязоха в кухнята, Мадлин се усмихваше и изтръскваше главата си от ледени кристалчета. Джейн носеше дебел хартиен плик. Сложи го на масата пред Гърни.

— Тук има доста пълна информация. Би трябвало да придобиете представа за какво става дума. Направила съм копия на всичко, което намерих в интернет. Статии от местните вестници за четирите самоубийства. Некролози. Транскрипти от коментари по телевизията. Интервюта с експерти в областта на хипнозата.

— Ричард получи ли някаква подкрепа от академичните среди?

— Шегувате се! Така наречените академични среди са пълни с гадняри, които завиждат за успеха на Ричард и сигурно с удоволствие ще го видят уязвен.

Гърни погледна дебелия плик.

— Тук ли са прес изявленията на Гил Фентън?

— Всяка лъжлива дума от тях.

— Тази информация по молба на брат си ли я събрахте?

— Не точно. Той е… убеден, че проблемът ще изчезне сам.

— А вие — не?

— Не… да… тоест, разбира се, знам, че в крайна сметка всичко ще се реши. Трябва да се реши. Имам вяра. Но нали знаете онази стара поговорка „Бог ще помести планината, но ти трябва да донесеш лопатата.“? Това правя аз. — Очите й проблеснаха гневно. — Не е честно! Вие не го познавате.

Тогава помогнете ми да разбера. Защо брат ви отказва да наеме адвокат? Защо трябва вие да го защитавате?

Тя изгледа Гърни хладно, после се обърна и погледна през прозореца.

— Ричард не е като другите. Знам, че всеки говори така за хората, които обича, но Ричард наистина е уникален човек. Винаги е бил. Не казвам, че е непогрешим. Не е. Но има дарба.

В това твърдение имаше някаква отдавна изтъркана почтителност, сякаш Джейн го беше повтаряла цял живот — сякаш всичко зависеше от това.

Загледан в профила й, в бръчиците на тревога около очите й, в стиснатите устни, Гърни осъзна, че цялата психика на тази жена е изградено около убеждението, че нещата ще потръгнат добре за брат й, защото противоположното би било непоносимо.

Мадлин попита тихо:

— Дарбата на Ричард с работата му като психотерапевт ли е свързана?

— Да. Той е… невероятен. Това прави тази ужасна атака срещу него още по-жестока. Той прави неща, които никой друг терапевт не може.

Мадлин погледна кратко Гърни — подканване той да поеме водещата роля в разговора.

— Дайте пример — каза той.

— Ричард има невероятното умение да променя поведението на хората буквално за една нощ. Има силно чувство за емпатия. То е връзка, която му помага да мотивира пациентите си на най-дълбоко ниво. Често успява само с един сеанс да освободи пациента от някой навик или зависимост, с които напразно се е борил години наред. Ричард трансформира погледа на хората за нещата. Звучи като магия, но е реалност.

Гърни си помисли, че ако представите на Джейн за уменията на брат й дори малко отговарят на действителността, последствията може да са катастрофални. Ако Ричард Хамънд умееше толкова лесно да убеждава хората да правят неща, които преди това не са били в състояние или не са искали да направят…

Джейн може би усети загрижеността му и добави:

— Ричард използва дарбата си единствено в полза на хората. Никога не би си помислил да навреди на някого. Никога!

На лицето на Хардуик отново се изписа старото кисело изражение.

Гърни насочи разговора към един въпрос, на който не беше получил отговор:

— Джейн, още не мога да разбера защо вие единствена сте се нагърбили с всички усилия да оправдаете Ричард. Имам чувството, че той не проявява никакъв интерес към проблема. Пропускам ли нещо?

На лицето й се изписа мъчително изражение. Тя погледна към прозореца и бавно поклати глава.

— Не обичам да говоря за това — заговори, като извади кърпичка. — Обикновените хора не разбират… заради уникалността на Ричард. — Издуха носа си няколко пъти, после внимателно го избърса. — Той има периоди на колосална психическа енергия и прозорливост… и периоди на пълно изтощение. В тези силни периоди, когато върши най-големите си постижения, естествено, има нужда от някого да се занимава с практическите подробности, за които той няма време. А когато е в застой, когато трябва да почива… тогава има нужда от някого да… да се грижи за нещата, за които няма енергия.

На Гърни започваше да му се струва, че Джейн Хамънд е попаднала в нездравословна връзка на зависимост от някакъв маниакално-депресивен егоист.

Преди да каже нещо, Мадлин се намеси с един вид усмивка на разбиране, която вероятно използваше като стандартен инструмент в психиатричната клиника.

— Значи в тези случаи вие идвате на помощ и се заемате с нещата, за които е необходимо да се вземат мерки?

— Да, точно така. — Джейн се обърна към нея и заговори пламенно като на човек, който най-сетне я е разбрал. — Ричард е гений. Това е най-важното. Разбира се, има неща, с които просто не може… и не би трябвало… да се занимава.

Мадлин кимна:

— А сега е попаднал в затруднена ситуация и в същото време в един от своите… своите периоди на слабост… и вие трябва да направите всичко, което трябва, за да решите проблема.

— Да! Разбира се! Защото е нечестно, адски нечестно точно Ричард да бъде подложен на този ужас! — Джейн обърна умолителното си лице от Мадлин към двамата мъже. — Не разбирате ли? Нещо трябва да се направи! Затова съм тук. Имам нужда от помощта ви!

Гърни не каза нищо.

Тя разтревожено погледна Хардуик, после — пак Гърни:

— Джак ми разказа всичко за вас. Как сте разкрили повече убийства от всеки друг полицай в Ню Йорк. И за онзи случай, когато сте спасили една жена, обвинена в убийство, което не е извършила. Вие сте най-подходящият човек, който да помогне на Ричард!

— Все още не разбирам нещо. Казвате, че брат ви не би се съгласил да наемете…

Прекъсна го писклива мелодийка на мобилен телефон.

Джейн веднага тръгна към антрето:

— Моят е. Забравила съм го в джоба на якето.

Звъненето спря, преди тя да стигне до антрето.

Когато се върна, държеше телефона и намръщено гледаше дисплея.

— Сигнал ли изгуби? — попита Мадлин.

— Мисля, че да.

— Тук няма добро покритие. Трябва да налучкате подходящото място.

Джейн кимна, изглеждаше разтревожена. Остави телефона на перваза на прозореца. Постоя втренчена очакващо в него няколко секунди, после пак се обърна към Гърни:

— Извинявайте. Какво казвахте?

— Казвах, че съм озадачен. Ричард не е съгласен да наемате адвокат, но не би имал нищо против да използвате частен детектив.

— Напротив. Идеята изобщо няма да му хареса. Но трябва да се направи и той не може да ми попречи. Няма как да наема законно адвокат, който да го представя, но мога да наема някого, който да разследва случая за мен.

— Все още не разбирам. Не ми звучи да е просто прекалено уморен или потиснат, за да се справи със ситуацията. Той активно се противопоставя на опитите да му се помогне отвън и това ме кара да подозирам, че има още нещо.

Джейн се върна при масата и седна.

— Не съм сигурна, че трябва да ви разказвам това. Но не знам какво друго да направя.

Сведе очи към ръцете си, сключени в скута й.

— В началото на кариерата си, което не беше много отдавна, Ричард публикува информация за един случай, който привлече голям интерес. Става дума за един пациент, страдащ от нереални страхове. Тези страхове понякога напълно го обземали, въпреки че в моменти на прояснение разбирал, че нямат никакво фактическо основание.

Тя замълча за момент, прехапа устни и нервно погледна хората около масата, преди да продължи:

— Един ден този човек открил проблем с колата си. Бил я оставил на летище „Кенеди“ за три дни, докато бил в командировка, а когато се върнал, не могъл да отвори багажника с ключа. Опитал се, но само счупил ключалката. Затова сложил куфара си в купето и се прибрал вкъщи. През нощта обаче друга идея се загнездила в ума му, много налудничава идея — че някой може да е скрил труп в багажника му. Давал си сметка, че не е много вероятно някой да закара убит човек до летището, да разбие нечий чужд багажник и да прехвърли тялото вътре. Изглеждало абсурден начин да се отървеш от труп. Но това не му помогнало се отърси от идеята и тя все повече го измъчвала. Колкото повече мислел за това, толкова по-реално му изглеждало. Например местоположението на самото летище „Кенеди“ е район, където в миналото многократно са намирани тела на жертви на мафията. Спомнил си също статии от новините за мафиотски убийства, при които жертвите били открити в изоставени коли.

— Не е съвсем същият случай, нали? — попита Хардуик.

— Не, но почакайте, има още. Не можел да отвори багажника, без да го счупи с лост, но се страхувал да закара колата на ключар. Страхувал се, че някой друг ще види онова, което е в багажника. Тази фикс идея се засилвала и отслабвала като прилив и отлив. След две години, когато решил да продаде колата, манията му не само че не била изчезнала, но и напълно го парализирала. Постоянно си представял как търговецът или новият собственик на колата ще отвори багажника и ще намери трупа или нещо не по-малко ужасяващо.

Джейн замълча, бавно си пое въздух и застина, сключила ръце в скута си.

След малко Хардуик попита:

— Добре, как, по дяволите, свършва тази драма?

— Един ден човекът дал на задна и блъснал леко друга кола на паркинга. Багажникът се отворил. Разбира се, вътре нямало нищо. Той продал колата и си купил нова. Това е. Докато не го обзел следващият безпредметен страх.

Хардуик се размърда нетърпеливо на стола.

— И ни разказвате тази история с цел…?

— Разказвам ви я, защото човекът от историята, която Ричард публикува, е самият той. Мъжът, парализиран от неоснователни страхове, е самият Ричард.

Отначало никой не реагира. И не защото бяха поразени от някакво прозрение, помисли си Гърни. Всъщност той от самото начало очакваше такава развръзка.

Хардуик се намръщи:

— Искате да ни кажете, че брат ви е наполовина психологически гений, наполовина откачен?

Джейн го погледна засегнато:

— Искам да ви кажа, че има огромни скокове и спадове. Жестоката ирония е, че може да помогне практически на всеки, който потърси помощ от него, но когато бъде завладян от собствените си демони, е безпомощен. Вярвам, че това е моята мисия на този свят — да се грижа за човек, който не може да се грижи за себе си, за да може той да помага на всички други хора.

Гърни веднага се запита по какъв точно начин Хамънд е помогнал на четиримата пациенти, които сега бяха мъртви. Преди това обаче искаше да изясни още един въпрос:

— В момента страда ли от друг страх? Например че ако полицията започне да разследва смъртта на пациентите му, би могла да намери уличаващи доказателства срещу него?

— Мисля, че точно такъв е случаят. Но ви уверявам, че този страх е абсолютно безпочвен. Точно като онзи въображаем труп в багажника.

— Само дето в този случай има четири трупа и всичките са реални — намеси се Хардуик.

— Искам да кажа…

Телефонът й пак запиука от перваза, където го беше оставила. Тя изтича при него, погледна дисплея, обади се.

Ето ме. Какво… Чакай, нещо прекъсва… Кой какво прави… Не чувам половината от това, което казваш… Секунда. — Обърна се към Мадлин: — Ричард е. Къде има най-добро покритие?

— Елате тук. — Мадлин стана и посочи плъзгащата се врата. — Навън, между пясъчника за птички и ябълката.

Мадлин отвори едното крило на вратата и Джейн бързо излезе в заснежения двор, като държеше телефона на ухото си. Сякаш не усещаше студа. Мадлин затвори вратата, като леко потрепери. Отиде в антрето и след няколко секунди беше до ябълката и подаваше якето на Джейн.

Хардуик се ухили широко:

— Хареса ми този случай с багажника. Какво мислиш, Шерлок? Дали нашият доктор е маниакално-депресивен светец с параноични халюцинации? Или всичко, което току-що чухме, е една голяма машинация?