Джон Вердън
Не заспивай (56)

56.

С помощта на фенерчетата се върнаха обратно в хотела.

Във фоайето Гърни отиде на рецепцията и от старомодното шкафче, вградено в стената, взе ключ с надпис „Универсален“, за който се надяваше, че отваря вратите на всички стаи. Не харесваше идеята да държи Стекъл в техния апартамент цяла нощ и реши, че най-доброто решение би било да го върже добре в някоя от съседните стаи.

Качиха се в коридора на горния етаж, но вместо да отидат направо в апартамента, Гърни спря пред съседната врата и пробва ключа. Отключи. Той обясни плана си на Мадлин и двамата влязоха да огледат стаята.

На светлината на фенерчето Гърни забеляза две газени лампи върху полицата на камината и пропанова запалка — с нея запали и двете, като вдигна фитилите в крайно положение за максимална сила на пламъка. Въпреки че стаята беше по-малка от техния апартамент, разположението и обзавеждането бяха сходни.

След спирането на генераторите централното отопление не работеше и в стаята се усещаше студ. Гърни запали камината. Не беше особено загрижен за комфорта на Стекъл, но ако го оставеше да умре от студ през нощта, само щеше да си навлече излишни проблеми.

Мадлин го гледаше тревожно, докато подреждаше дървата и ги разпалваше.

— Не трябва ли да се обадиш на някого? — попита. — На щатската полиция? На шерифството?

— Няма как. Ретранслаторът се захранва от генераторите.

— Няма ли стационарен телефон?

— Най-близкият сигурно е на поне десетина километра. Същата полза щяхме да имаме, ако беше на Луната.

— Какво ще правиш с Тар?

— Проблемът е, че няма какво толкова да направя — поне за момента.

Тя кимна почти в знак на съгласие.

— Ами другите?

— Кои други?

— Норис? Ричард? Джейн? Не трябва ли да им кажем за Стекъл? Да ги предупредим да внимават за Тар — в случай че той е този, който иска да ни блокира всичките тук?

Напрежението започваше да го изтощава.

— Да, трябва. Разбира се. — Гърни се изправи, след като огънят се разгоря. — Но има нещо важно, което трябва да ти кажа преди това. Нещо, което открихме с помощта на Робин Уиг. Получих съобщение от Джак, докато бях със Стекъл. Свързано е с това, което си видяла във ваната.

Мадлин застина като вцепенена.

— Това, което си видяла, е било прожектиран образ — прожектиран във ваната през дупката в тавана.

Тя примигна смаяно.

— Уиг ни осигури достъп до един защитен сайт. Открихме какво е едното от устройствата — миниатюрен прожекционен апарат, достъпен само за избрани господа от тайните служби.

На лицето й се четеше шок.

— Много е вероятно това, което ти е заприличало на истински труп, да е било манипулиран образ. Може би стара снимка на Колин Бантри, която е била приведена в цифров вид, прояснена и оцветена… после променена така, че да се симулират последствия от удавяне.

— Това, което видях, не приличаше на снимка.

— Разбира се, че не. Направили са го така, че да изглежда истински. Да изглежда сто процента убедително.

Тя се втренчи ужасено в него, но явно пред очите й бе онази сцена в банята.

— Боже мой — възкликна — кой би направил такова нещо?

— Някой, който е решен да получи това, което иска, на всяка цена.

— „Някой“ ли? Имаш предвид друг, освен Остин Стекъл?

— Стекъл със сигурност е умен, безскрупулен и готов на убийство, за да получи каквото иска, но този проектор ми навява други мисли. Може би заради твърде фината технология, може би защото не пасва съвсем на другите неща, които е направил. Стекъл е практичен човек и не виждам причина да си даде толкова труд, за да монтира устройството, и каква полза би могъл да извлече. Освен това откъде би могъл да узнае за теб и Колин Бантри?

Мадлин кимна:

— Добре. Разбирам какво искаш да кажеш. Но накъде води това?

— Към някой скрит играч. Играч с неограничени възможности. Но мисля, че този, който си е дал целия труд да прожектира илюзията в банята, има друга крайна цел.

— Каква цел?

— Да ни накара да напуснем „Вълчето езеро“ незабавно.

— Като ме уплаши до смърт?

— Да.

Мадлин поклати глава, но не намери думи.

— Съжалявам, че не разкрих истината за това по-рано.

— Но сега си сигурен, нали? Сигурен си, че това е отговорът?

— Да.

— Боже, толкова съм… толкова… Не знам какво. Объркана? Ядосана? Успокоена? — Тя се изсмя тихо. — Все пак не съм луда, нали?

— Не, Мади, ти си абсолютно нормална.

— Трябва да го хванем. Трябва да хванем този изрод.

— Трябва. И ще го хванем.

Тя кимна. Очите й заблестяха с нов устрем.

* * *

След като огънят се разгоря и камината бе заредена с достатъчно дърва за цяла нощ, Гърни реши, че е време да преместят Стекъл от апартамента.

В този момент обаче чу затръшване на врата в другия край на коридора и приближаващи се стъпки. Стъпките спряха на известно разстояние от тях и след малко се чу рязко почукване, най-вероятно на вратата на техния апартамент.

Гърни отвори вратата на стаята и излезе в коридора. На светлината на фенерчето видя вече познатите му гумени ботуши, яке „Барбър“ и кариран шал.

Норис Ландън държеше фенерче в едната ръка и пушка в другата.

— Гърни? Какво става тук?

— Дълго е за разказване. Какво е станало?

— Автомобилите ни са повредени. Някой е накълцал акумулаторите с брадва или нещо подобно. Търсих Остин, но никакъв го няма. Все пак намерих следи, отдалечаващи се от мястото на саботажа, и смятам да ги проследя и да потърся отговор. Реших, че не е зле да съм подготвен. — Кимна към пушката. — Дойдох да видя какво е положението при вас, преди да изляза, и дали знаете нещо.

Гърни не виждаше причина да крие фактите. Разказа на Ландън съкратена, но доста точна версия на разпита, при който Стекъл бе признал вината си. Добави също разказа на Стекъл за срещата му с Барлоу Тар и брадвата. Уточни обаче, че макар да е възможно Тар да е злосторникът, не е изключено самият Стекъл да е повредил колите. Накрая обясни, че в момента управителят на хотела е вързан в апартамента, един вид извънреден арест, и ще остане така, докато не се появят представители на официалните власти.

Ландън изглеждаше смаян:

— Гръм и мълнии! Остин. Цялата работа с кошмарите е организирана от него, така ли?

— Така изглежда.

— В такъв случай напълно е заблудил Фентън, а? Пресконференциите, историите в пресата — всичко е тотално сбъркано.

— Явно.

— Адски хитро.

— Да.

Ландън поклати глава:

— И сега какво?

— Зависи кога ще се оправи времето. Като стана дума, наистина ли мислите да тръгнете по онези следи? В тъмното? В снежна буря?

— Аз съм ловец, Гърни. Искам да разбера кой е прецакал колите ни. Казвате, че може да е бил Стекъл. Басирам се, че е бил Тар само като гледам как е направено. Интуиция. Видяхте ли какъв хаос е долу? Как е удрял. Това е работа на луд човек. Освен това искам да погледна генератора. Може би е изключил, защото е засмукал сняг във вентилацията.

— Внимавайте. Има опасност да срещнете мъж с много остра брадва.

Ландън се усмихна:

— Ловували ли сте глигани в храсталак на смрачаване?

Гърни не отговори. Изчака да чуе главния мотив на изказването.

— Повярвайте ми, мога да се справя с Барлоу Тар.

Усмивката изчезна от лицето на Ландън, той се обърна и се отдалечи по тъмния коридор.

Гърни остави вратата открехната и изчака, докато другият мъж слезе във фоайето и излезе в бурята.

— Странна птица — отбеляза Мадлин.

Гърни отиде до прозорците, гледащи към балкон, подобен на този в апартамента. През сипещия се сняг видя светлината от фенерчето на Ландън да се появява изпод навеса и после бавно да се отдалечава от хотела, вероятно следвайки стъпките, които вятърът не е заличил.

— Добре, хайде да свършим нашата работа.

С фенерче в ръка Гърни излезе от стаята и се насочи към вратата на апартамента. Отключи и влезе, Мадлин — след него. Вътре беше студено.

Той освети наоколо. Всичко изглеждаше, както го беше оставил. Въпреки че една голяма стояща лампа частично му пречеше да види Стекъл, ръцете на мъжа още бяха вързани зад облегалката на дървения стол и нямаше признаци да се е опитвал да се развърже.

— Адски е студено — оплака се Мадлин.

Гърни осъзна, че в стаята е по-студено, отколкото би трябвало, дори, при положение че централното отопление не работеше от половин час.

Той насочи фенерчето към прозорците. Всички бяха затворени, вратата на балкона — също. Гърни обаче веднага забеляза откъде прониква студеният въздух и това силно го разтревожи. В голямото стъкло на вратата близо до механизма за заключване имаше дупка с назъбени краища.

Някой беше влизал или се бе опитал да влезе. Гърни отново насочи фенерчето към вътрешността на стаята.

— Стекъл!

Не последва отговор.

Със свит стомах Гърни се приближи към стола. Не знаеше дали да вярва на очите си.

Осъзна, че това, което вижда, е реалност, ужасяваща реалност — и почти му прилоша. Опита се да спре Мадлин да не идва, но беше късно.

Тя също видя страховитата гледка. Издаде сподавен стон и се вкопчи в ръката му.

Мускулестото телосложение и познатите дрехи бяха почти сигурна индикация, че тялото на стола е това на Остин Стекъл.

Не можеше да бъде абсолютно сигурен обаче, защото главата бе отсечена от торса и накълцана на парчета.