Джон Вердън
Не заспивай (24)

23.

Гърни се качи в апартамента, като се надяваше да намери бележка от Мадлин с обяснения за неочакваната й разходка — може би къде е отишла и кога смята да се върне.

Нямаше.

Макар да предполагаше, че е излязла от зоната на покритие около хотела, все пак пробва да й се обади.

За негова изненада секунди по-късно чу звъна на телефона й от апартамента. Огледа се и го видя на масичката до дивана.

Не беше характерно за Мадлин да излиза без телефона си, особено когато шофираше. Толкова ли е бързала, или е била притеснена, та да го забрави? Но такова състояние на духа не подхождаше на човек, тръгнал да разглежда забележителности.

Гърни се опита да измисли теория, обясняваща тези факти, а също странното поведение на жена му през последните четирийсет и осем часа, но не можеше да приложи същия логически анализ към поведението на Мадлин, както би могъл към непознат човек.

Той бавно закрачи из стаята — движение, което често му помагаше да организира мислите си. Хрумна му да провери съобщенията и обажданията, които е получила, преди да излезе. Докато се опитваше да се ориентира в менюто на телефона й, на вратата се почука.

Почукването бе по-силно от необходимото, в стил, добре познат на Гърни. Той отиде да отвори. Мъжът, застанал пред него — с плоско лице и широкоплещест — бе същият двойник на Джими Хофа, когото помнеше от записа от пресконференцията. На ревера на твърде широкото му сако имаше американско знаме, закачено с топлийка. Държеше документ от щатската полиция.

— Главен следовател Фентън, Бюро за криминални разследвания. Вие ли сте Дейвид Гърни?

— Да. — За момент на Гърни му мина ужасяващата мисъл, че нещо се е случило с Мадлин.

— Дошъл съм да обсъдим един деликатен въпрос. Може ли да вляза? — Тонът на Фентън бе възможно най-неподходящият за обсъждане на деликатни въпроси.

Гърни кимна. След облекчението, което прогони първоначалната му тревога, бързо го обхвана любопитство. Той се дръпна от вратата.

Фентън влезе предпазливо като типично ченге — огледа се, застана така, че да вижда едновременно спалната ниша и банята. Задържа поглед върху портрета на Уорън Хардинг.

— Много хубаво — изрече със странно кисел тон, подсказващ точно обратното. — Президентският апартамент.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Харесва ли ви пенсионерският живот?

— Откъде знаете, че съм пенсионер?

Фентън се усмихна враждебно:

— Ако някой проявява агресивен интерес към ваше важно разследване, ако се появи на ваша територия и се вижда с основен заподозрян, няма ли да го проучите?

Гърни отговори с контравъпрос:

— За да имате заподозрян, трябва да има конкретно престъпление, нали?

— Сто процента правилно. Конкретно престъпление. Добро определение. Освен това трябва да има средство, мотив и възможност. Точно като по учебник. — Фентън отиде при балконската врата и застана с гръб към Гърни. — Затова съм тук. Някак сте се замесили в тази работа. Затова бихме искали да ви обясним някои факти, от колегиалност, понеже явно не знаете в какво сте се забъркали.

— Звучи обнадеждаващо.

— Фактите са най-добрият начин за изясняване на нещата. От колегиалност.

— Съгласен съм. Но откога главните следователи от Криминалното бюро запознават външни лица с подробности по текущи разследвания от колегиалност?

Фентън се обърна и погледна Гърни изпитателно.

— Вие не сте просто едно външно лице, нали? Имате репутация. Доста впечатляваща при това. Блестяща кариера. Множество успехи. Затова решихме, че заслужавате да бъдете информиран. Ще ви спестим много време и неприятности. — Отново се усмихна хладно.

— Какви неприятности ще ми спестите?

— От онези неприятности, когато застанеш на грешната страна в определена ситуация.

— Откъде знаете на коя страна съм?

— Предположение.

— Въз основа на какво?

Тънките устни на Фентън потрепнаха леко.

— Въз основа на това, което знаем от различни източници. Искам да знаете, че положението е сериозно. И са замесени сериозни хора със сериозни възможности. — Замълча за момент. — Вижте, опитвам се да ви направя услуга. Да сложим картите на масата. Имате ли проблем с това?

— Нямам проблем. Просто ми е любопитно.

Фентън наклони скептично глава, сякаш търсеше правилните думи, за да обясни сложно понятие:

— Любопитството може да бъде проблем, когато нещото, което не знаете, е нещо, което не бива да научавате. — Поколеба се за момент, като стисна зъби. — Ако знаехте дори само половината от истината, нямаше да сте тук. Нямаше да се забърквате в нещо, което не ви влиза в работата. Нямаше да седнете на една маса с Ричард Хамънд. Дори нямаше да припарите в близост до Вълчето езеро.

— Обаче, след като вече съм тук, бихте ли ме запознали с фактите?

— Точно това казвам.

Нежеланието, с което Фентън изрече тези думи обаче, подсказваше някакъв вътрешен конфликт. Може би дългогодишната неохота да изнася информация извън границите на полицейското си подразделение противоречеше на заповедта, която изпълняваше сега.

— Целият съм в слух — каза Гърни. Настани се на едно от кожените кресла до камината и посочи другото. — Заповядайте, седнете.

Фентън се огледа. Видя един обикновен дървен стол и го премести пред Гърни, но не твърде близо. Седна на края като на бар столче и опря ръце на коленете си. Дъвкателните му мускули пак се раздвижиха. Сведе глава и още повече присви очите си, и без това твърде малки за подобното му на каменна плоча лице.

Най-сетне вдигна глава, срещна изпитателния поглед на Гърни и се покашля:

— Мотив, средство и възможност. Това ли искате да чуете?

— Добро начало.

— Хубаво. Мотив. Двайсет и девет милиона долара достатъчно ли ви звучи?

Гърни се намръщи, но не каза нищо.

Фентън се ухили злорадо:

— Това май са пропуснали да ви кажат, а? Малкият Ричард и кака Джейн. Не споменаха ли за завещанието на Итън Гол?

— Разкажете.

— Итън е направил доста просто завещание — продължи Фентън, като се ухили още по-широко. — Особено за човек, притежаващ осемдесет и седем милиона долара, плюс-минус няколко милиона в зависимост от колебанията на фондовия пазар. — Замълча за момент и се вгледа в лицето на Гърни. — Една трета отива за фондация „Нов живот“, една трета за братчето Пейтън и една трета — а именно двайсет и девет милиона долара — за доктор Ричард.

За това значи говореше Стекъл. Ричард беше бенефициентът на завещанието, чието име управителят на имението не искаше да каже.

— Защо Гол е избрал Хамънд за свой наследник? Толкова ли са били близки?

Фентън направи гримаса, средна между озъбване и усмивка:

— Може би по-близки, отколкото подозираме. Но основната причина е била, за да вбеси Пейтън. Братчето е ненавиждало факта, че докторчето е любимец на Итън. Идеята е била да сплашат Пейтън, за да бъде послушен.

— Кога е направена последната версия на завещанието на Итън?

Гърни сви рамене:

— Може би прекалено силен мотив и прекалено спешни действия.

— Какво искате да кажете?

— Изглежда прекалено очевидно и прекалено чисто. Но по-важният въпрос е какви действия твърдите, че са произтекли от този мотив. Ако твърдите, че Хамънд е убил Гол, за да вземе двайсет и деветте милиона, преди да му бъдат отнети, основният въпрос е: как го е извършил?

Фентън го погледна, сякаш устата му се напълни със стомашна киселина.

— Не съм упълномощен да издавам подробности. Само ще кажа, че Хамънд е разработил методи за мотивация, прехвърлящи всички граници на нормалността, медицината и етиката.

— Твърдите, че е убедил Итън Гол да се самоубие?

— Трудно ли е да си го представите?

— Много трудно.

— Неговата проклета „терапия за приемане на различната сексуална ориентация“ също е доста скандална! Помислете. — Очите на Фентън засвяткаха от гняв. — Същият този негодник е измислил така наречена „терапия“, която кара нормални мъже да повярват, че са педерасти!

— Тоест смятате, че ако Хамънд може да убеди един мъж, че е хомосексуален, със същия успех може да го накара да се самоубие? — За Гърни тази логика звучеше абсурдно.

— Научният термин за това, за което говорим, е хипнотично индуциране самоубийство.

— Чий е този термин?

— Фентън премигна и потърка устата си с ръка. Явно се колебаеше каква част от информацията да сподели.

— На хората, с които се консултирах. Експерти. Най-добрите в света.

Ако Фентън искаше да назове експертите си, щеше да го направи. Ако не искаше, нямаше смисъл да го пита. Гърни се облегна назад и събра пръсти под брадичката си.

— „Хипнотично индуцирано самоубийство“. Интересно. И това може да се постигне с един-единствен хипнотичен сеанс?

— Интензивен тричасов сеанс, последван от заключителен сеанс в последния ден.

— Последния ден?

— Съвсем наскоро. И последният гвоздей в ковчега на доктор Ричард е фактът, че той е знаел, че Итън смята пак да промени завещанието — да даде всичко на малкия си брат. Хипнотизаторчето е виждало как двайсет и девет милиона долара се изплъзват между пръстите му. Не мислите ли, че това е достатъчно силен мотив за спешни действия?

— Денят на самоубийството.

— Къде са се състояли тези заключителни сеанси?

— С господин Гол — тук, във „Вълчето езеро“. С другите трима е станало по телефона.

— И разбира се, имате доказателства, че Хамънд се е обаждал на всяка от жертвите в…

— В деня, когато са си прерязали вените. — Фентън замълча и се вгледа в лицето на Гърни. — Нито един от тези факти не ви беше известен, нали? Нямате ни най-малка представа къде нагазвате. Като слепец в минно поле сте. — Поклати глава. — Случайно имате ли представа на каква тема е дисертацията на доктор Хамънд?

— Кажете ми.

— Заглавието е дълго, но може би си струва да го запомните: „Хипнотични елементи в механизмите на смъртта при вуду. Как шаманите убиват жертвите си“. Доста интересна област на специализация, не мислите ли?

Лицето на Фентън излъчваше триумф като на покерджия с кент флош роял до асо.

— Помислете върху това, Гърни. Този тип е хипнотизирал четирима души. Всичките са сънували един и същи кошмар. Всичките са говорили с него в последния ден от живота си. И всичките са прерязали вените си по абсолютно един и същи начин.

Замълча, след което добави:

— Наистина ли бихте искали да вечеряте в компанията на такъв човек?