Джон Вердън
Не заспивай (29)

28.

Докато тичаше обратно към хотела, Гърни се опитваше да анализира разговора е Анджела Кастро, да отдели фактите от разсейващите фактори около тях.

Не беше сигурен в коя категория да сложи самата Табита. Имаше нещо странно в уважението, което тази доминираща е физическото си присъствие жена демонстрираше към плахата дребна Анджела.

Излъчването на самата Анджела, със скована руса прическа и болезнено слаба фигура, също бе необичайно. Изглеждаше уплашена, детински романтична и склонна да се изолира в свой въображаем свят. В същото време беше достатъчно прагматична, за да вземе пари и кола назаем от брат си.

Друго интересно бе сънят на Стивън Пардоза е познатите му елементи — вълка, ножа. И отвращението на Пардоза към Ричард Хамънд, изразено с емоционално заредени думи като „зловещ“ и „гнусен“.

Гърни имаше усещането, че тъмният фокус на срещата бе разказът на Анджела за тайнственото телефонно обаждане — реакцията на Пардоза, вероятната връзка е Хамънд и настояването за запазване на разговора в пълна тайна. Детективът се питаше дали страхът от фатален изход бе породен от конкретна заплаха, направена от обаждащия се, или от заключение, до което Пардоза е стигнал, докато е размишлявал за възможните последствия от обаждането в малките часове. Второто изглеждаше по-вероятно, съдейки по разказа на Анджела.

Имаше и още нещо — елемент, който Гърни не можеше да посочи ясно. Струваше му се, че нещо от казаното от Анджела не се вписва в общата картина. Опита се да проиграе целия им разговор наум, но тази момент му се губеше.

Върна се в хотела и завари жена си и Хардуик в двата противоположни края на дивана във фоайето. Очите на Мадлин бяха затворени, но изправеното положение на главата й подсказваше, че не спи, а размишлява съсредоточено върху нещо. Хардуик говореше тихо по телефона.

Гърни се настани на едно кресло срещу тях, от другата страна на стъклената масичка.

— Появи ли се младата дама? — попита Мадлин, като отвори очи.

— Точно както беше обещала.

— Как ти се стори?

— Странно малко създание. Вманиачена по куклите. Самата тя прилича на кукла. Някакви проблеми, докато ме нямаше?

Тя кимна към Хардуик, който вече приключваше разговора:

— Той ще ти каже.

Хардуик затвори. Чукна по няколко иконки на смартфона, прегледа няколко снимки, направи някакви промени на последната и плъзна телефона по масичката към Гърни.

— Погледни това.

На снимката Гърни разпозна долната част на предницата на автомобила си.

— Това моето субару ли е?

Хардуик кимна:

— Увеличи.

Гърни увеличи снимката и централната й част зае целия дисплей.

— Още — каза Хардуик.

Гърни повтори. Сега на екранчето се виждаше само предният мост и мъжка ръка, навлизаща във видимото поле от единия ъгъл и сочеща с палец малка издатина върху един от болтовете.

— Пак увеличи.

На последната степен на увеличение се виждаха само палецът и изпъкналият предмет. При този мащаб личеше, че нещото е с размер приблизително на наредени една върху друга четири петцентови монети.

Гърни погледна удивено приятеля си. Не знаеше дали да вярва на очите си.

— Вярвай — каза Хардуик.

— Боже мой. — Гърни се вгледа по-внимателно в снимката. — Това е може би една десета от размера на най-малкото проследяващо устройство, което съм виждал.

— Съгласен.

— Там ли го остави?

— Да. Не е необходимо да афишираме, че сме го открили, докато не разберем с кого си имаме работа.

— Устройството на задната броня същото ли е?

— Изобщо не. Точно тук става интересно. Онова на задната броня е съвсем обикновено, каквото можеш да си купиш навсякъде. Дори не заслужава да го снимам. От ония стари боклуци, които се използват в Криминалното бюро. От ония стари боклуци, които всеки може да си поръча за сто долара от интернет. Тъй че какво се случва тук? Някакви идеи, Шерлок?

— Бих искал да изпратим снимката на по-малкото устройство на Уиг.

— Вече го направих.

— Чудесно. Тя е специалист. И новата й позиция също ще е от полза.

— Съгласен. Някакви идеи междувременно?

— Да, но само толкова — идеи. Фактът, че двете устройства са различни, навежда на мисълта, че са поставени от различни субекти.

— Субекти? — хвана се за думата Мадлин, като го изгледа.

— Не знам как иначе да ги нарека на този етап. Може да са две различни полицейски служби, може да са различни отдели в една и съща служба, официални или неофициални разследващи и така нататък. Единственото, което е ясно на този етап, е, че са на много различно технологично ниво.

— Впрочем — каза Хардуик — ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш какво си говорихте с гаджето на Пардоза.

През следващите петнайсет минути Гърни ги запозна с подробностите от разговора.

Хардуик веднага се съсредоточи върху обаждането, което е получил Пардоза:

— Изглежда, че то е задействало цялата работа, или поне е задействало Пардоза.

— Трябва да проверим следата „някой, с когото са ходили на лагер“. Родителите му би трябвало да могат да ни кажат в кой ученически лагер е ходил и кога. Дори може да знаят с кои деца е бил приятел. Можеш ли да провериш това?

Хардуик се закашля и се изхрачи в кърпичката си.

— Голяма разправия ще е и вероятно нищо няма да излезе. Но какво друго, по дяволите, да правя със…?

Не довърши, защото телефонът му иззвъня. Той погледна дисплея и на лицето му се изписа изненада:

— Леле, много бързо. Уиг е.

Веднага й благодари за бързата реакция, послуша около минута, после пак заговори:

— Чакай малко, Робин. Гърни е при мен. Чакай да отидем на по-уединено място, за да пусна на високоговорител. — Обърна се към Гърни и Мадлин. — Хайде да се преместим в колата ви.

Мадлин го погледна скептично:

— В нашата следена кола?

Хардуик я увери, че скенерът не е засякъл устройства за подслушване, а само за проследяване. Отидоха при колата, все още спряна под навеса, и седнаха на същите места, които бяха заели по-рано. Хардуик включи телефона си на високоговорител.

— Добре, Робин. Би ли повторила онова, което започна да казваш преди минута?

— Питах дали сте сигурни, че устройството от снимката събира информация за местоположението ви и после я предава.

Въпреки че Гърни не беше виждал Робин Уиг повече от години, характерният й нисък глас извика много ясно образа й в съзнанието му. Беше жилава червенокоса с малко мъжка спортна фигура, някъде между трийсетте и четирийсетте. Изключително умна, държанието й бе лаконично и професионално.

— Според скенера, който ми изпрати, няма съмнение — отговори на въпроса й Хардуик.

— Дейв, устройството още ли е закрепено на автомобила ти?

— Да. Не искаме все още да го махаме.

— Искате ли да научите повече за него?

— Да. Колко напреднала технология е и така нататък.

— И какво може да ви подскаже за хората, които са го поставили?

— Точно така. Освен това ми е интересно дали си виждала такова досега.

Въпросът предизвика напрегнато мълчание. Гърни усети, че е преминал тънка граница, и добави:

— Всичко, което можеш да ни кажеш за него, ще е от полза.

— Колко подробности ви интересуват относно техническите и икономическите проблеми, свързани с такова ниво на миниатюризация?

— Толкова, че да ни помогнат да разберем с какво си имаме работа.

— Добре. Това устройство е с две поколения по-напред от онова, което повечето полицейски служби считат за последен писък на технологията. Деветдесет и девет процента от специалистите по електронно следене в света дори не подозират за съществуването на такива устройства. Изяснява ли ти се картината?

— Леле! Какво прави такова нещо закрепено на колата ми?

— Не искам да драматизирам, но очевидно си попаднал в полезрението на противник със сериозни възможности.

— Колко струват тези джунджурийки? — попита Хардуик.

— Много — отговори Уиг. — Но основната пречка не са парите. Проблемът е достъпът.

— Значи говорим за шпионска играчка от доста високо ниво?

Отново настъпи напрегнато мълчание. Гърни усети, че Уиг им е казала всичко, което е готова да им каже, и няма да постигнат нищо, ако настояват още.

— Благодаря, Робин. Много ни помогна. Задължен съм ти.

— Ще ви кажа още нещо. Бъдете изключително внимателни. Който използва такава техника, играе с доста по-високи залози, отколкото ти си свикнал.

Последните думи на Уиг върнаха Гърни към един въпрос, който смяташе за основен, ако искаше да разбере защо Бюрото за криминални разследвания толкова се е фиксирало върху Ричард Хамънд — и разчиташе Хардуик да го изясни.

— Питах се, Джак… имаш ли вече някаква яснота кой от големите клечки насочва ръката на Фентън в хода на разследването?

— Удивително навременен въпрос — отбеляза Хардуик и леко се приведе. — Йерархията, стояща над Фентън, бе темата на разговора, който водех, когато ти влезе във фоайето.

— Какво откри?

— Открих, че командната стълбица, в чиято основа е Гилбърт Фентън, е скрита в гъста мъгла. Той е на „специално назначение“ още от откриването на връзката на Хамънд с привидните самоубийства.

— И това „специално назначение“ е извън обичайното му подразделение или изцяло извън Криминалното бюро?

— Никой не знае какво точно става, дори хората, които винаги знаят всичко.

— Обаче…?

— Носят се слухове, че е под крилото на междуведомственото звено по въпросите на националната сигурност.

Мадлин се обърна на седалката и погледна изненадано Хардуик:

— Национална сигурност? Какво означава това?

— След атентатите от 11 септември това понятие стана много разтегливо и може да означава всичко, което гадните малки щурмоваци от специалните служби си харесат.

— В този случай…?

— В този случай кой, по дяволите, може да знае?

Мадлин се намръщи:

— Да не би да казваш, че някой от службите за национална сигурност подозира Ричард Хамънд като терорист? Или шпионин? Няма логика!

Хардуик се изсмя мрачно:

— Нищо в мисленето или действията на тези хора няма логика… докато не го погледнеш в светлината на собственото им его. Тогава има перфектна логика.

— Шегуваш се, нали?

— Не ме карай да започвам тази тема. Познавам мнозина от тези надути настървени за власт тъпаци и егоистичните им интриги. Така нареченият Патриотичен закон, Агенцията за вътрешна сигурност и всички корпоративни свине, бозаещи от държавното виме, са нанесли на тази държава по-голяма вреда, отколкото Осама бен Ладен би могъл да сънува. Накратко, Америка се преебава сама, отпред и отзад. Сега играта е в ръцете на шпиони и мошеници — с неограничен достъп до личния ни живот.

Гърни изчака гневът на Хардуик да се уталожи, преди да зададе следващия си въпрос:

— Освен за промяната в йерархията на подчинение на Фентън успя ли да откриеш друго?

Хардуик шумно издуха носа си в мръсната кърпичка, преди да отговори:

— Научих някои дребни подробности, които могат да бъдат полезни. Например, преди да постъпи на служба в щатската полиция, Фентън изкарал три тура в армията. Последният — в разузнаването.

— Това да не се окаже някаква шпионска драма? — смая се Мадлин.

Хардуик сви рамене:

— С всички тия хипнози и контрол на поведението почва да прилича на „Манджурският кандидат“.

— Това е филм — напомни Гърни — не е истински случай.

— Няма причина да смятаме, че не може да се случи — изтъкна Хардуик, като се наведе още напред. — Обзалагам се, че в разузнавателните служби е пълно с тарикатчета, които постоянно търсят как да постигнат такъв контрол върху съзнанието.

Гърни реши да върне разговора към главната тема:

— Службата на Фентън в разузнаването може да е свързана със смяната на началниците му. Но в момента още не знаем достатъчно, за да си правим изводи. Други открития?

— Това е засега.

— Нещо в гейската връзка?

— Какво например?

— Не знам. Но тя толкова се набива на очи, че няма как да я пренебрегнем — терапията за осъзнаване на хомосексуалността на Хамънд, демонизирането от страна на Боуман Кокс. Бих искал да знам дали в миналото на Уензъл и Балзак има нещо, свързано с хомосексуалност или хомофобия.

— Боби Бекър от Палм Бийч може да даде някаква информация за Уензъл. Нямам пряка връзка с полицията на Тийнек, затова за Балзак ще е по-трудно да научим. Познавам все пак хора, които познават други хора… Но по тази линия ще трябва време. Други въпроси?

— Същите като миналия път. Излезе ли нещо интересно за Норис Ландън? Или за Остин Стекъл — освен че е поправил се крадец, наркоман и мошеник? Имам и един нов въпрос. Ако Пардоза е имал странно обаждане, което го е накарало да отиде в имението „Вълчето езеро“, дали и Уензъл и Балзак не са получили такива?

Хардуик въздъхна:

— По-лесно щяхме да получим отговори, ако можехме да показваме полицейски значки. Авторитетът на закона е много полезен.

Гърни се усмихна, за да скрие нетърпението си:

— Мисля, че се разбрахме, че следващата ти задача ще е да посетиш родителите на Пардоза.

— Да. И да се надяваме, че ще си спомнят писмата на малкия Стиви от летните лагери, включително имената на другите деца, които е срещнал там.

— Ако не те познавах добре, Джак, бих си помислил, че мразиш да ходиш по задачи.

— Майната ти, Шерлок.