Джон Вердън
Не заспивай (4)

3.

— Нали знаете за Големите имения от Адирондакс? Земя по няколко хиляди декара, грамадни дворци, десетки стаи за гости и прислуга, строени преди сто години от по-богати от Господ престъпни барони — Рокфелер, Вандербилт и така нататък. Един от по-дребните играчи, създал такова имение, се казва Долтън Гол, гадно копеле, натрупало състояние от добив на калай. Около преждевременната му смърт има една интересна легенда, на която ще се върна след малко.

Хардуик замълча, сякаш да наблегне допълнително на „преждевременна смърт“.

— Някои от Големите имения, с огромните им разходи за поддръжка, фалират след борсовия крах. Някои са превърнати в музеи, посветени на живота на алчните гадове, които са ги строили. Други са преустроени в образователни центрове, където вманиачени природолюбители изучават екологията на къдравата папрат.

Шегата с природолюбителите провокира суровия поглед на Мадлин, която тъкмо приготвяше кафе на мивката.

Хардуик продължи:

— Някои от именията продължават да се поддържат от потомците на създателите им, обикновено под формата на конгресни центрове или луксозни хотели. Итън Гол, правнук на Долтън, харесал концепцията за скъп комплекс за настаняване и решил да добави още примамки за отегчените и нямащи какво да правят богаташи. Учи, докато се глезиш в лукс — такива глупости. Тайни на френско-виетнамската кухня. Тайни на непалската невъзмутимост. Тайни, каквито си поискаш. И понеже даже най-привилегированите имат лоши навици, които предпочитат да нямат, Итън наел световноизвестния психолог Ричард Хамънд да прилага уникални хипнотични решения. Така имението станало не просто поредния стар адирондакски хотел за хиляда долара на нощ, а място, където можеш да проведеш терапевтична беседа не с друг, а със самия Ричард Хамънд — беседа, която можеш да споделиш с приятелите си на следващото вечерно парти.

През цялото време Джейн Хамънд все по-силно и по-силно мачкаше кърпичката си.

— Трябва да добавя нещо — каза тя. — Не искам господин Гърни да остане с погрешно впечатление за брат ми. Не мога да коментирам мотивите на Итън Гол. Но мога да ви уверя, че тези на Ричард бяха чисти. Работата е неговият живот и той я приема много сериозно. Това е още една причина, поради която тези обвинения са толкова… толкова оскърбителни!

Погледна ги възмутено и стисна още по-ясно кърпичката.

Хардуик продължи:

— И така, каквито и да са били мотивите на Итън Гол, той предложил на доктор Хамънд щедър двугодишен договор, който, наред с други екстри, включвал безплатно използване на частно бунгало на територията на имението. Всичко вървяло добре, докато една вечер, преди около два месеца, доктор Хамънд получил обаждане от един доктор от Палм Бийч.

— Флорида — уточни Джейн.

— Точно така. Двайсет и седем годишният Кристъфър Уензъл се бил самоубил няколко дни по-рано. Прерязал си вените в апартамент за милион долара. На пръв поглед няма нищо подозрително, което да заслужава вниманието на полицията. Обаче, след като новината за самоубийството била съобщена в местните новини, в полицията на Палм Бийч се появил някакъв свещеник, който разказал интересна история. Уензъл ходил при него два дни преди да си тегли ножа и се оплакал, че не може да спи от цяла седмица. Всеки път, когато задрямвал, му се присънвал ужасен кошмар — всеки път същият кошмар. Казал, че сънят го подтиква да се самоубие.

Хардуик замълча за момент, за да даде на слушателите си възможност да осмислят чутото.

Гърни имаше чувството, че пропуска нещо — даже да не смяташе най-важния въпрос защо изобщо води този разговор с Джак Хардуик и Джейн Хамънд.

— И информацията за самоубийството е била съобщена по телефона на доктор Хамънд от детектива от Палм Бийч?

— Точно така.

— Защо?

— Защото Уензъл казал на свещеника, че кошмарите му започнали, след като е бил хипнотизиран от доктор Ричард Хамънд, който искал да му помогне да откаже цигарите. Затова детективът се обадил на Хамънд и го попитал дали наистина е лекувал покойния. Ричард казал, че това е поверителна информация, пациентско-лекарска тайна и дрън-дрън, но какъв бил проблемът? Детективът го попитал дали след хипноза като странични ефекти се стига до самоубийства или сънуване на кошмари. Ричард отговорил, че никога не е чувал за такава реакция. И така приключил разговорът им… докато седмица по-късно не получил друго обаждане — този път от детектив от Тийнек, Ню Джърси.

Гърни слушаше мълчаливо.

Очите на Мадлин бяха широко отворени в очакване.

Хардуик продължи:

— Второ убийство с прерязани вени. Лио Балзак, на двайсет и осем. Когато детективът от Тийнек взел смартфона на жертвата и проверил календара му, установил, че имал час при местен терапевт два дни преди да се самоубие. Отишъл при въпросния психолог, изслушал куп увъртания около пациентско-лекарската тайна, но в крайна сметка научил, че Балзак е потърсил помощ, защото постоянно сънувал кошмари, откакто доктор Хамънд го хипнотизирал, за да го откаже от тютюнопушенето.

Това заинтригува Гърни:

— И вторият детектив също като първия се е обадил на Хамънд, за да го пита за хипнотичните сеанси?

— Точно така. И Хамънд му дал същия отговор.

— Не същия — уточни Джейн, като го погледна. — Освен че го уверил, че хипнотичните му сеанси не могат да причиняват кошмари, Ричард му казал за обаждането от първия детектив. Осъзнал, че се случва нещо странно, и искал двамата детективи да получат представа за цялостната картина. Разбирате ли колко е важно?

След като нито Гърни, нито Хардуик отговориха, тя обясни:

— Ако Ричард не го беше направил, ако не беше проявил тази готовност да съдейства, полицията във Флорида и в Ню Джърси никога нямаше да свърже двете самоубийства. Ричард по своя инициатива е споделил информацията. И това доказва, че няма нищо, което да крие.

Двамата мъже се спогледаха скептично.

— Обаче — намеси се Мадлин — ако си спомням добре новините, има още.

— Има още цял куп лайна — потвърди Хардуик. — Най-голямото мазало тепърва предстои.

Преди той да продължи, Мадлин отиде до умивалника и донесе четири чаши кафе, лъжички, мляко и захар на един поднос.

Джейн взе най-близката чаша и благодари. После погледна внимателно Мадлин, сякаш оценяваше стройната й, спортна фигура — все още елегантна и сексапилна на четирийсет и седем.

— Изглеждате много по-млада, отколкото си представях, докато идвахме насам — заключи с усмивка.

— По-млада?

— Джак ми каза, че Дейв се е пенсионирал от полицията. Думата „пенсионер“ ме кара да си представям съпрузи с прошарени коси, чоплещи нещо из градината. А вие се оказвате… такива. Изглеждате на трийсет и пет, а мъжът ви е като Даниел Крейг.

Мадлин се изкиска:

— Той може да прилича на Даниел Крейг, но аз отдавна не съм на трийсет и пет. Много сте любезна.

Гърни обясни:

— Повечето полицаи имат право да се пенсионират след двайсет и пет години трудов стаж. Затова е естествено да се махнеш и да се захванеш с… нещо ново.

Гласът му бавно затихна и думите му издадоха малко повече неувереност, отколкото му се искаше.

— Така — каза Хардуик и бързо ги върна към темата. — След като детективът от Тийнек се обадил на колегата си от Палм Бийч, логичната стъпка била да уведомят Нюйоркската щатска полиция, тъй като общият фактор между двете самоубийства, а именно Ричард Хамънд, пребивава на територията на щата Ню Йорк. И така този странен случай достига до бюрото на главен следовател Гилбърт Фентън.

— Един отвратителен мръсник — добави Джейн.

Хардуик кимна в знак на съгласие.

— Познаваш ли го? — попита Гърни.

— Да, познавам го. Веднага щом получил разследването, Фентън отишъл в имението на Гол да разпита доктор Хамънд, да проучи каквото може за хипнозата и да провери дали двете самоубийства могат да бъдат от някакъв интерес за полицията.

Хардуик се наведе и опря мускулестите си ръце на масата.

— Фентън е организиран човек, много добре ориентиран в йерархията. Затова, преди да приказва с Хамънд, потърсил главното отговорно лице — а именно Итън Гол. Обаче никой не знаел къде е Гол. Никой не го бил виждал от два дни. Досещаш се накъде вървят нещата, нали?

Гърни сви рамене:

— Май да, но все пак кажи.

— Четири дни след посещението на Фентън трупът на Итън бил намерен в една от бараките в имението на около километър и половина от главната постройка. Бараката не била много добре затворена. Били влизали животни… — Хардуик замълча, за да даде възможност на слушателите си да си представят сцената. — Не било лесно да потвърдят самоличността му. Зъбни отпечатъци, ДНК. Но запазената част от трупа била достатъчно, за да се установи, че поне на едната китка вените са прерязани. Имало също нож с кървави отпечатъци по него.

— Откъде знаеш всички тези подробности?

— Имам някои познати, които имат други познати.

— Какви са заключенията на криминалистите?

— Докладът на патолога не казва нищо съществено, освен че уликите сочат към самоубийство. Голяма част от трупа е изядена или разкъсана и отнесена. Но прерязаната китка и връзката с Ричард Хамънд убедили Гил Фентън, че това е трето от серия съмнителни самоубийства.

— Под „съмнителни“ имаш предвид подозрения за убийство?

Хардуик го погледна, сякаш имаше киселини в стомаха:

— Заради сходствата между тях трите самоубийства се разглеждат като „съмнителни“ в смисъл на това, че може да са предизвикани от фактори, различни от независимата воля на решили да сложат край на живота си лица.

Гърни се намръщи:

— Тоест?

— В официалното си изявление Фентън намеква, че самоубийствата не са просто подбудени от Ричард Хамънд, а може би са били организирани от него — не се изключва възможността да е принудил хората да сложат край на живота си.

— Да ги е принудил? — Гърни скептично поклати глава. — Как? Чрез хипнотично внушение?

— Хипнотично внушение и кошмари.

— Сериозно? Хамънд е накарал тези хора да сънуват кошмари, които са ги подтикнали да се самоубият?

— Това е теорията на Фентън и той я прокламира при всяко свое изявление пред медиите. — Хардуик погледна Гърни изпитателно: — Ти какво мислиш?

— Мисля, че е абсурдно.

Джейн Хамънд удари с ръка по масата:

— Благодаря, че го казахте! Това и аз повтарям от самото начало — абсурдно е дори да си помислиш, че Ричард би могъл да направи нещо такова.

— Брат ви правил ли е хипнотични сеанси на Итън Гол? — попита Гърни.

— Да. Даже му помогна да откаже пушенето.

— И сеансът е бил… кога?

— Преди три… най-малко два месеца.

— Знаете ли дали Итън се е оплаквал от кошмари?

Джейн примигна неспокойно:

— В тази връзка нещата не са много ясни. Фентън има писмен документ, в който Итън уж описва кошмар, който е сънувал. Но Гол никога не е споменавал такова нещо пред Ричард.

— Ами кошмарите на другите двама души? Някой знае ли тяхното съдържание?

Хардуик поклати глава:

— Другите полицейски управления пазят детайлите в тайна. И тук стигаме до последната част от пъзела. След като пиарът на Бюрото за криминални разследвания огласи подробностите около смъртта на Гол, някакъв детектив от Флорал Парк, Лонг Айлънд, се обадил да съобщи, че има случай на самоубийство от преди две седмици при същите условия: сеанс по хипнотерапия при доктор Хамънд, последван от кошмари и прерязани вени. Не се бил свързал с Хамънд, защото явно не е отдавал особено значение на хипнозата. Изглежда странно да пренебрегне такъв факт, но постоянно стават странни неща. Както и да е, четвъртата жертва е двайсет и шест годишният Стивън Пардоза. Тогава Фентън разпространи публично теорията си за предизвиканите чрез хипноза и кошмари самоубийства. На практика обвини Хамънд в убийство и всички хиени от медиите хукнаха след доктора.

— Един момент, откъде детективът от Лонг Айлънд е разбрал, че Пардоза е ходил при Хамънд и е сънувал кошмари?

— Пардоза разказал на физиотерапевта си и той, след като видял некролога му в „Нюздей“, позвънил в полицията.

— Значи имаме трима мъже на около двайсет и пет плюс Итън Гол. Той на колко е бил?

Хардуик погледна Джейн.

Тя сви рамене:

— На трийсет и няколко. По-малкият му брат, Пейтън, е на двайсет и седем-осем, а имат пет години разлика.

Нещо в тона й, когато спомена брата, направи впечатление на Гърни. Той тъкмо се канеше да попита, но Хардуик заговори преди него:

— След като научил за смъртта на Пардоза, всичко се наредило в главата на Фентън. Имало четири „жертви“, както започна да ги нарича, и четиримата са сънували кошмари и са били лекувани от Ричард Хамънд — известен с експериментите си в областта на хипнозата. Ако слушаш Фентън, Хамънд е нещо като нацистките доктори.

— Като стана дума — намеси се Джейн — нося копия от всички ужасни статии, които излязоха след скандалната му пресконференция. — Стана и тръгна към вратата. — В колата са.

Гърни я спря с въпрос, който дори в неговите уши прозвуча прекалено грубо:

— Какво казва адвокатът на Ричард за това?

— Ричард няма адвокат.

Дори след всичко, което се е случило?

— Да. — Тя направи малка пауза. — Дълга история. Не знам дали ще мога да я разкажа достатъчно добре. — Поклати глава. — Ще донеса папките.

— Идвам с вас — каза Мадлин. — Трябва да глътна малко чист въздух.

Стана и тръгна след Джейн, но преди това погледна съпруга си. В очите й ясно се четеше посланието:

„Това е шансът ти да разбереш от Хардуик какво, по дяволите, става тук.“