Джон Вердън
Не заспивай (49)

49.

Въпреки буйния огън стенанията на вятъра в комина създаваха тъжна атмосфера в Големия салон. Така идеята да се приберат в апартамента им се стори по-привлекателна.

Когато минаваха през фоайето, Мадлин спря пред голямата стъклена врата.

Гърни се замисли за двата изстрела по ястреба и си спомни перото, което бе паднало на леда.

— Изчакай малко, искам да взема нещо.

Той отвори вратата и изтича през пътя към мястото, където си спомняше, че е видял перото. То още беше там, едва показващо се изпод новия сняг. Гърни го взе и бързо се прибра в хотела. Когато влезе, набързо разгледа перото — откъснато от опашката, с разкъсани пухчета. Пъхна го в джоба си и двамата с Мадлин се качиха по стълбите.

Преди да влязат в апартамента обаче, той я помоли да пусне някаква енергична музика на таблета — трябваше да се обади пак на Хардуик, за да довършат разговора, а му трябваше звуков камуфлаж, за да може да говори спокойно.

Тя избра един атонален концерт за пиано, чието забързано темпо можеше да заглуши дори престрелка. Гърни седна на дивана, включи настолната лампа в допълнение към бледата светлина, проникваща през прозореца, и набра.

Хардуик вдигна при първото позвъняване.

— Как са пътищата?

— Като омазани със свински лайна. Не каза ли, че ще се обадиш след няколко минути?

Гърни не обърна внимание на обичайното заяждане. Този вид общуване им беше станало като ритуал.

— Последното, за което си говорихме, бяха странните обстоятелства, при които лошите момчета са хвърлили топа, докато набелязаният за жертва е все още жив и здрав. Имаш ли някакво обяснение?

— Имам. Малко е шантаво, но звучи логично.

— Добре. Казвай.

— Мисля, че е възможно Джейн Хамънд да е пречукала четирите жертви. Или поне три от тях.

Гърни не каза нищо.

— Слушаш ли?

— Чакам да стигнеш до логичната част.

— Да си представим, че има конспиративен план за злепоставяне на Ричард с цел изнудване. И да си представим, че Джейн е научила. А може би изнудваните са се свързали директно с нея. Казали са й, че планират да започнат шумен процес за недобросъвестна практика. Намекнали са й, че сключването на извънсъдебно споразумение срещу тлъста сума би било от полза за всички.

— И после?

— После добрата сладка Джейн се превръща в яростна закрилница като мама гризли и решава, че единствените добри изнудвани са мъртвите изнудвани. И никое престъпление, колкото и кърваво да е то, не е престъпление, ако ще спаси скъпоценния й брат от хиените.

— Наистина ли си представяш Джейн да извърши тези убийства?

— Мама гризли не знае граници.

Гърни се опита да осмисли този сценарий.

— Теоретично виждам възможен мотив. Но ми липсват средствата и възможността. Да не би да казваш, че е решила, че Итън също участва в заговора, и затова е убила и него?

— Още не мога да кажа. Ролята на Итън не е ясна.

— Защо й е да нагласи убийствата така, че да приличат на кошмарите, които тримата са твърдели, че сънуват? Ако е искала да защити Ричард, защо да го прави по начин, който още повече ще го злепостави?

— Може би просто е искала да създаде правдоподобни сцени на самоубийство. Може би си е мислила, след като тези типове са сънували кинжали, че е логично да си прережат вените с такива.

— Ти чуваш ли се какво говориш, Джак? Можеш ли наистина да си представиш Джейн Хамънд да тича из страната — Ню Джърси, Лонг Айлънд, Флорида — да дрогира хора и да прерязва китките им? И ако го е направила, защо толкова настоява двамата с теб да ровим наоколо и да се опитваме да решим случая?

— Отговорът на последния въпрос е лесен. Не е очаквала, че официалното разследване ще тръгне в тази посока. Кой, по дяволите, може да си представи, че детектив от щатската полиция ще се вманиачи по екзотичния сценарий за хипнотично индуциране самоубийство? След като Фентън обърна всичко срещу Ричард с тази смахната теория, какво други й оставаше на Джейн? Мисля, че се надява да го изкопаем от дупката, в която самата тя го е заровила. Приела е риска, че може даже да се наложи тя да плати цената. Би било по-добре, отколкото да гледа как съдят брат й за нещо, което тя е направила. Това би сринало тотално целия й свят.

— Доста ентусиазиран сценарий, Джак, но…

Гърни замълча на средата на изречението, защото чу друг шум, едва доловим на фона на музиката — шуртене на душ.

Отново? Боже! Безкрайна поредица от вани. А сега душове.

— Там ли си, шампионе?

— Какво? А, да. Нещо се замислих. Обмислям това, което ти каза.

— Знам, че не е съвсем издържано. Нещата още има да си идват на местата. Идеята ми дойде само преди двайсет минути. Трябва да я дообмисля. Но мисълта ми е, че Джейн, добрата грижовна сестра, не трябва да бъде изключена от подозрение. Това, че приказва като служителка от социалните служби, не означава, че не може да пререже вените на няколко души при определени обстоятелства.

Гърни имаше сериозни възражения срещу хипотезата за Джейн като убийца, но реши да ги премълчи. Докато Хардуик беше на телефона, искаше да обсъдят някои други насоки в разследването, които му изглеждаха по-обещаващи. Преди да спомене, която и да е от тях, приятелят му го застреля с удивително уместния въпрос:

— Жена ти защо толкова се впряга в тая история?

* * *

Гърни не знаеше каква част от случващото се да разкрие пред Хардуик. И дали искаше изобщо да му споделя нещо. Погледна към отворената баня и видя, че Мадлин още е под душа.

— Мислиш ли, че изглежда разстроена?

— Изглежда, говори, действа. Държи се странно за жена на детектив, разследващ убийства, която би трябвало да е преминала през много такива гадости. Затова ми стана любопитно на какво се дължи това поведение на стреснат заек.

Гърни се поколеба. Не искаше да мисли за това. Огледа се — може би за изход, може би за прозрение. Накрая погледът му се спря върху портрета на президента Хардинг — човек, който никога не е имал куража да търси решение на проблемите.

— Дълга история — каза с въздишка.

Хардуик се изсмя:

— Всичко е дълга история. Но всяка дълга история има кратка версия, нали?

— Проблемът е, че не е моя работа да я разказвам.

— Значи какво ми казваш? Че не само е смахната, ами е смахната и има тайна?

— Нещо такова.

— Тази тайна има ли отношение към това, което се опитваме да правим тук?

Гърни реши да разкрие каквото може, без да влиза в излишни подробности:

— Идвала е за коледната ваканция при роднини в Адирондакс. При последното й идване се е случила трагедия. Сега се опитва да се справя с трудни спомени.

Може би трябва да я прибереш вкъщи, а?

— Иска първо да си изясни нещата тук. Освен това иска да спаси Хамънд.

— Защо?

— Мисля, че за да се реваншира за някого от миналото, когото не е успяла да спаси.

— Звучи смахнато.

Гърни се подвоуми, но реши да разкрие нещо, което досега смяташе да запази в тайна.

— Привиждат й се разни неща.

— Какви неща?

— Труп. Може би призрак. Не знае със сигурност.

— Къде го е видяла?

— Във ваната.

— Бъзикаш ли ме?

— Не.

Настъпи кратко мълчание.

— Някой конкретен труп ли?

— Някой от миналото й. От ваканциите в Адирондакс.

— Свързан с трагедията, която се е случила?

— Да.

— И си мисли, че ако спаси Хамънд, ще компенсира онова, което се е случило тогава?

— Така мисля.

— По дяволите, това не е Мадлин, която познавам.

— Да, изобщо не е типично за нея. Сякаш е в плен на… ох, не знам.

— Какво искаш да направиш?

— Искам да разбера какво става тук. Да разкрия истината. Да прибера Мадлин вкъщи.

Гърни погледна към банята, видя я застанала в душкабината зад запотената стъклена вратичка. Каза си, че това е добре. Първичната лечебна сила на топлата вода.

— И така… освен да предам черната тубичка на Уиг, каква е следващата задача, която си ми подготвил?

— Имам един въпрос.

— Вече имаме един тон въпроси.

— Може би не са верните въпроси. Изхабихме пет дни да се питаме как е възможно четирима души да сънуват един и същи сън. Грешен въпрос. Правилният въпрос би бил: „Защо четирима души твърдят, че са сънували един и същи сън, и защо четвърти човек е записал подробностите за същия сън?“ Защото освен техните собствени твърдения и тълкуването на Гилбърт Фентън за тези твърдения, никога не е имало доказателства, че са сънували нещо. Ние приехме, че разказите за кошмарите са истина, и понеже мъжете, които са твърдели, че са ги сънували, са мъртви, решихме, че са жертви, а не хищници. Не ни мина през ума, че може да са и двете. Не искам пак да допускам тази грешка.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Прецакахме нещата. Сега какъв е твоят въпрос?

— Въпросът ми е… провал ли наблюдаваме, или успех?

От телефона Гърни чу свирене на клаксон, последвано от грубия, напомнящ ръмжене глас на Хардуик:

— Мърдай бе, кретен!

След малко пак се обади по телефона:

— Провал или успех? Какво означава това?

— Просто е. Твоята хипотеза за Джейн като убийца е хипотеза за провала. Според нея сеансите при Ричард и последвалите твърдения за кошмарите са планирани елементи в схема за изнудване — но смъртта на изнудваните не е била част от плана. Според тази хипотеза обвинението срещу Ричард за убийствата е нежелано последствие от ликвидирането на злосторниците от Джейн. Накратко, ти описваш една провалена схема, в която по ирония жертвата на изнудваните става жертва на полицията. Всички губят.

— И какво?

— Само за дискусията — нека да си представим, че вместо провал наблюдаваме успех. Че нагласените самоубийства са били част от плана още от самото начало.

— Чий план?

— Планът на човека, който се е обадил на Уензъл, Балзак и Пардоза и ги е убедил да отидат на терапия при Ричард.

— Като им е пробутал фалшивия план как ще забогатеят чрез изнудване?

— Да.

— А всъщност е организирал убийството им.

— Да.

— Обаче как се вписва в картинката намесата на супершпиони? Свръхмодерните устройства за следене? Предупрежденията на Уиг да не се замесваме? За какво, по дяволите, става дума?

— Трябва да изясня четирите убийства по-добре, преди да мисля за това.

— Имам нова идея за четирите убийства. Пак включва изнудване. Но изнудваните не са се свързали с Джейн, а директно с Ричард.

— И?

— И той ги е убил.

— И Итън ли?

— И Итън.

— Защо?

— За парите. За да гушне двайсет и деветте милиона, преди Итън да промени отново завещанието си в полза на Пейтън. В това отношение Фентън може би е прав.

— Наистина звучи малко по-правдоподобно от версията за Джейн като убийца.

— Обаче?

— Обаче противоречи на предчувствието, което и двамата имахме, че Ричард е невинен, и оставя няколко големи въпроса без отговор. Кой е измислил плана за изнудването? Как се вписва в картинката описанието на кошмара, направено от Итън? За кого го е записал и защо?

— Доколкото виждам, твоята версия също не отговаря на тези въпроси.

— Мисля, че ще им отговори, ако поразсъждаваме още малко.

— Давай смело, шампионе. Целият съм в слух.

— Първо, ако разгледаме случилото се като добре организирано начинание, което се е развило точно според плана, това означава, че Итън и другите трима са били набелязани за жертви от самото начало. Набелязани от един и същи убиец, но вероятно по различни причини.

— Защо мислиш така?

— Уензъл, Балзак и Пардоза изглежда са били съучастници на убиеца, разпространявайки историята за кошмара, докато не са станали негови жертви. Итън, от друга страна, явно е бил подлъган от някого да напише собственоръчно описанието — вероятно за да изглежда, че има по-тясна връзка с другите двама, отколкото в действителност, и че е умрял по същата причина, по която и те.

— Мислех си за тая твоя версия за диктовката и виждам един проблем. Ти си дал на Мадлин имейла, който ти е продиктувала, за да го изпрати на сестра си, нали така? Това е нормално. Но защо Итън е запазил това, което е записал?

— И аз си задавах този въпрос. Сетих се за два възможни отговора.

— Колко типично за теб.

— Едната възможност е някой да му е продиктувал описанието по телефона — продължи Гърни, без да обръща внимание на заяждането. — Другата е, ако Итън е дал описанието на човека, който му го е продиктувал, а той по-късно е върнал листа в кабинета му, след като го е убил.

— Хм.

— Някакъв пропуск в логиката ми ли видя?

— Не виждам никакъв пропуск в логиката ти. Даже изглежда, че успя да подредиш една купчина невъзможни лайна в правдоподобна поредица от мотиви и действия. Много логична.

— Но не си сигурен, че е вярна?

— Всичко може да звучи логично, но това не означава, че е истина. Как предлагаш да стигнем от цялата тази логика до момента, когато ще разкрием мръсника, стоящ зад всичко това?

— Теоретично има два начина. Единият е дългият, безопасен, последователен начин. Другият е кратък и рискован.

— И ние ще го направим по втория начин. Прав ли съм?

— За съжаление, да. Нямаме достатъчно ресурси, за да го направим по правилния начин. Не можем да разпитаме всички гости и служители на хотела, които са били наоколо по време на убийството на Итън. Не можем да отидем до Палм Бийч, Тийнек и Флорал Парк, за да разпитаме всички, които са познавали Уензъл, Балзак и Пардоза. Не можем да намерим и да разпитаме всички, които са почивали или работили в лагера „Брайтуотър“. Не можем да анализираме всички…

— Добре, добре, схванах идеята.

— И най-голямото ни ограничение е недостигът на време. Фентън и онези, които му дърпат конците, се канят да вземат сериозни мерки, за да ме отстранят. И за Мадлин също не е хубаво да стоим повече. Всъщност е доста лошо.

Гърни пак погледна към банята. Мадлин още беше под душа. Той отново се опита да си внуши, че това е добре. Помагаше й да се възстанови.

— Добре, Дейви, разбрах. Дългият и безопасен начин е невъзможен. Тогава какъв е краткият и рискован начин?

— Да хвърлим камък по гнездото на стършелите, за да видим какво ще излети.

— Какъв камък имаш наум?

Докато Хардуик задаваше въпроса, от телефона се чу прашене и връзката прекъсна.

Пак беше излязъл от обхват.