Джон Вердън
Не заспивай (53)

53.

Върнаха се в стаята и бързо се захванаха за работа. Усърдното съдействие на Мадлин го убеди, че чувствата, които бе изразила по време на записа в колата, са били поне отчасти симулация за случая. Разбира се, може би така само му се искаше да вярва, но нямаше време да умува върху това.

Мадлин извади мобилния си телефон с монтираното подслушвателно устройство, който до този момент държеше на дъното на дамската си чантичка под дебел вълнен шал за заглушаване. По идея на Гърни го постави на една масичка до дивана. Той беше убеден, че устройството, поставено на мястото на оригиналния микрофон, работи като предавател не само за обажданията от телефона, а и на всичко, което се чува наоколо, независимо дали телефонът се използва.

Реши да пусне записания им разговор и на двете устройства за подслушване: това в телефона и това в портрета на президента Хардинг. Предполагаше, че едното е сложено от престъпника, а другото — от Фентън или някого от тайнствените му покровители. Не знаеше кое на кого е, но не виждаше какво може да навреди, ако хвърли камъни и по двете гнезда. Колкото повече стършели се покажеха, толкова по-добре.

Презареди пистолета си с още два патрона на мястото на онези, които бе изстрелял по ястреба, и го сложи в десния джоб на сакото си. В левия прибра по-малкото от двете фенерчета. Даде по-голямото на Мадлин. Докато й обясняваше как може да го използва за отбрана, телефонът му изпиука — получено текстово съобщение.

Беше от подател с блокиран номер:

ВЬ770Ае

TellurideMichaelSeventeen

МссС919

LimerickFrancisFifty

Не му говореше нищо, освен факта, че са някакви последователности от букви и цифри. Нямаше представа обаче какво означават. Поне изпиукването му напомни да сложи телефона само на вибрация.

Изпрати записа с разговора им в колата на таблета на Мадлин. След като се получи, постави таблета на масичката.

Маркира файла и пусна записа. Изчака да чуе първата реплика — „Искаш ли да запалим огъня?“.

Настрои силата на звука, после даде знак на Мадлин и двамата излязоха от апартамента. Гърни заключи вратата колкото можеше по-безшумно.

Заведе жена си до края на коридора, в тъмното късо отклонение за вратата за таванския етаж и я отвори.

— Ще чакаме тук, скрити. Ако някой се появи около апартамента, изчакай, докато аз се оправя. Когато овладея положението, ще дойда да те взема.

Тревогата, която прозвуча в гласа й, му подсказа, че не е бил много убедителен.

— Чакай малко. Това ли… това ли е?

— В какъв смисъл?

— Това. Да се крием в тъмното. Да чакаме да се появи бог знае кой. Това ли е планът ти?

Гърни не отговори веднага. Докато описваше намеренията си, всичко му звучеше достатъчно разумно. Но илюзията за разумност започваше да се разпада. Действията му бяха отчаяни и импровизирани — факт, който той се опитваше да оправдае с бързо намаляващите възможности за действие. Телефонът му завибрира и така му спести необходимостта да отговаря.

Той погледна дисплея. Беше съобщение от Хардуик.

Виж този неподписан есемес, който получих преди няколко минути, вероятно от нашата приятелка в Олбани.

ЛОШО ВРЕМЕ ЗА СРЕЩА. ПИТАЙ Г ЗА КЛЮЧОВЕТЕ ОТ КЪЩАТА.

Някаква представа за какво говори, освен че не може да се срещне с мен? Какви ключове? Каква къща? Връщам се. Почва адска буря.

За момент Гърни изпадна в недоумение от съобщението на Хардуик, както и от онова, което сам бе получил.

После видя възможната връзка и възможното значение.

И двете съобщения се бяха получили от скрит номер (по разбираеми причини) от Робин Уиг — първото до него, второто до Хардуик. И във второто вероятно се имаше предвид първото. „Къщата“ може би бе заключеният уебсайт, за който я беше попитал. Ако беше така, „ключовете“ бяха потребителски имена и пароли за достъп — последователностите от букви и цифри, които му беше изпратила.

Той отвори по-раншното съобщение и пак погледна четирите реда.

ВЬ770Ае

TellurideMichaelSeventeen

МссС919

LimerickFrancisFifty

Мадлин надникна към дисплея на телефона му и попита:

— Какво правиш?

Шепнешком той й обясни за търсенето си в интернет на вида устройство, което е било монтирано над тавана в банята им. Мадлин посочи съобщението на дисплея:

— Това дава ли информация за него?

— Това са данни за достъп до един уебсайт, където има информация.

Гърни отвори писмото, което бе изпратил на Уиг със серийния номер на устройството и адреса на уебсайта, докъдето го беше довел той. Когато влезе в страницата за регистрация, попълни четирите последователни кутийки с двете потребителски имена и двете пароли. След няколко секунди се отвори нова страница, съдържаща само една текстова кутийка и думите: ВЪВЕДЕТЕ НОМЕР НА ИНСТРУМЕНТА.

Гърни прекопира серийния номер от устройството от имейла до Уиг и го въведе.

Отвори се нова страница. Отгоре имаше снимка на подобно устройство. Под нея — таблица с научни съкращения, математически символи и числа, които вероятно означаваха технически характеристики и работни параметри. Термините му бяха толкова непознати, че не можеше да каже даже от кой клон на техниката са.

Тъкмо смяташе да се откаже от опитите да разбере за какво става дума, когато забеляза една проста дума в долния десен ъгъл на непонятната таблица: Сравни.

Чукна на нея.

Отвори се друга страница с друга плътно изписана таблица. Тази съдържаше сравнение на характеристиките на няколко устройства. Беше озаглавена: Микролазерна дистанционна визуализация.

Мадлин гледаше втренчено дисплея.

— Какво е това?

— Нямам представа.

Гърни прекопира заглавието в нов прозорец за търсене. Не излезе нито едно съвпадение с всички ключови думи. Иначе имаше над милион страници, съдържащи поне един от термините — безполезна камара информация в този напрегнат момент.

Гърни запази заглавието на уебстраницата, излезе от интернет и започна да пише отговор на съобщението на Хардуик. Включи адресите на сайтовете, данните за достъп и заглавието заедно с молба да направи проучване. Добави кратко описание какво двамата с Мадлин правят в момента.

Прочете писмото, подписа го и го изпрати.

Мадлин го хвана за ръката.

— Сигурен ли си, че постъпваме правилно?

Въпросът й засили и неговата неувереност.

Той отвори вратата за стълбището към тавана и огледа прашната шахта с фенерчето. След като не видя нищо необичайно и не чу нищо, освен зловещата празна тишина, двамата седнаха един до друг на едно от долните стъпала и зачакаха, напрегнали слух.