Джон Вердън
Не заспивай (59)

59.

Гърни не можеше да заспи. Имаше прекалено много неща, за които да се тревожи, да мисли, да планира.

В известен смисъл, от интелектуална гледна точка, случаят бе решен. Беше отговорил на най-сложните въпроси, беше разкрил основните измами. Картината бе ясна. Но в процеса беше създадена страхотна каша.

Различни бюрократични и лични интереси вероятно щяха още повече да усложнят нещата. Вероятността да получи някаква яснота или равносметка от силите, свързани с Норис Ландън, беше равна на нула. Ако тези сили наистина бяха свързани с ЦРУ, нула беше даже оптимистична прогноза. От Криминалното бюро нямаше да имат никакво желание да започват допълнително разследване, което би показало, че първоначалният им подход е бил, меко казано, неадекватен.

От емоционална гледна точка нещата изглеждаха най-малко изяснени.

През цялата неспокойна нощ двамата с Мадлин седяха сгушени един до друг на дивана с дрехите си за ски и гледаха огъня. Пукането и скърцането на старата сграда държаха Гърни нащрек и той не спираше да мисли за състоянието, местонахождението и намеренията на Ландън.

Разсъжденията не го доведоха доникъде. Също толкова безполезни бяха мислите му за мястото на Колин Бантри в живота на Мадлин, за способността й да се възстанови след шока от нещата, които бе видяла, за алчността и безскрупулността на Остин Стекъл, за трагичната семейна история на Гол и за заблудите и фанатизма на онези, които мразеха Америка, и онези, които твърдяха, че я обичат.

Една мисъл, за която много пъти се сещаше, сега му се стори по-актуална от всякога.

„Бог да ни пази от спасителите ни.“

От време на време хвърляше дърва в огъня. От време на време Мадлин се надигаше и изпъваше в някоя от йогийските си пози.

Странно, въпреки че имаше толкова много теми за обсъждане, двамата почти не приказваха.

На зазоряване задрямаха.

Няколко минути по-късно се събудиха от силно бучене.

Гърни се ослуша и осъзна, че идва отвън. Той се обу, дръпна стола, с който бе подпрял балконската врата, и излезе на студения вятър.

Бученето се усилваше. Източникът се оказа грамаден жълт камион, който в този момент се появи иззад един завой на крайбрежния път по посока на хотела. Отпред имаше монтирано най-голямото индустриално роторно гребло за чистене на сняг, което Гърни бе виждал — широко поне три и високо поне два метра. Грамадните ротори, завличащи лед и сняг в чудовищната паст, се въртяха толкова бързо, че се виждаха размазано. Задните ротори вероятно се въртяха още по-бързо, съдейки по силата, с която надробеният материал изхвърчаше от страничната тръба.

На височина десет-петнайсет метра силният страничен вятър подхващаше този гейзер от фино пулверизиран лед и сняг и го отнасяше далеч навътре между боровете. Когато ревящата машина излезе на празното място пред хотела, където вятърът беше най-силен, струята от замръзнали частици полетя стотици метри навътре в езерото.

Снегоринът мина покрай сградата и продължи по пътя към бунгалото и резиденцията „Гол“, без усилие разчиствайки еднометровите преспи от пътя.

Мадлин излезе на балкона.

— Не трябва ли да го спрем и да му кажем да се обади в полицията?

— Пътят свършва при резиденцията „Гол“. Ще се върне по същия път. Тогава ще го спра.

Тя погледна към просветляващото небе над източния хребет.

— Слава богу, че снегът спря. Но е ужасно студено. Хайде да влезем.

— Добре.

Влязоха, затвориха вратата и застанаха до прозореца.

Мадлин се усмихна леко:

— Изглежда, че днес небето ще е синьо.

— Да.

— Какво си мислиш?

— Питам се какво прави обществен снегорин на частен път.

— Не трябва ли да се радваме? — попита тя, като го погледна изпитателно.

— Ти се радвай. Остави на мен да се тревожа.

— Това май ти е постоянно занимание. — Тя замълча за момент. — Мисля, че вече съм готова да си тръгна от това място. А ти?

— Готов съм. Но когато дойде полицията, ще трябва да дадем показания. За всичко, което се случи тук. Това ще отнеме време. Чак след това ще можем да си тръгнем.

Мадлин погледна разтревожено пътя.

— Дали да не слезеш отпред, за да не го изпуснеш?

— Заключи вратата след мен.

За да не бъде изненадан от Ландън, Гърни извади пистолета от джоба и излезе, като го държеше отстрани на тялото си с дулото надолу.

Застана пред главния вход на хотела и вдигна яката си заради вятъра. След няколко минути огромната машина пак се появи, вече със спрени ротори. Приближи се бавно до навеса и спря. Мощният дизелов двигател побръмча още няколко секунди и замлъкна.

Шофьорът слезе от високата кабина и свали вълнената шапка и дебелия шал, закриващи цялото му лице, освен очите.

— Боже, какъв студ! Как, по дяволите, живеят тия хора?

— Джак?

— Не, баба ти.

Гърни посочи снегорина:

— Откъде взе…?

— Назаем. Без него нямаше да мога да дойда. Адирондакс друг път. Това е Сибир, мамка му.

— Взел си го назаем?

— Не точно взех. По-скоро го иззех. Знаеш, по спешност за полицейско разследване, дрън-дрън.

— Но ти не си действащ полицай.

— Нямаше време за доуточняване. Има ли причина да ме посрещаш с патлак в ръка?

— Ще ти разкажа по-късно. Накратко, Остин Стекъл е мъртъв, Барлоу Тар е мъртъв и прострелях един агент на ЦРУ, който може още да е жив.

Гърни разказа набързо на Хардуик за плана на Стекъл да получи контрол върху състоянието на Гол и фаталното взаимодействие между сценария със смъртоносния кошмар и амбициите за контрол над съзнанието на групата на Ландън в ЦРУ.

— Мислиш, че Ландън се е опитал да спаси кариерата си, като унищожи всички доказателства за грешката си?

— Нещо такова.

— И вие с Мадлин сте били последните в списъка?

— Най-вероятно.

— По дяволите. Трудно ми е да кажа кой е по-голям мръсник, Стекъл или Ландън.

Гърни отговори, без да се колебае:

— Ландън.

— Защо мислиш така?

— Стекъл беше дявол. Ландън беше дявол, който се мисли за ангел. От онези, които си въобразяват, че ангелите са най-лошите от всички.

— Май си прав.

— Добре, а ти какви интересни новини ми носиш?

— Вече няма голямо значение, след като Стекъл е мъртъв. Но Ести се разрови в миналото му, още когато се е казвал Алфонс Волк. Можеш ли да познаеш какво означава Волк на словенски?

Гърни се усмихна. Новината идваше малко късно, за да бъде полезна. Но беше приятно да види потвърждение на подозренията си.

— Вълк?

— Точно така. Сега може ли да влезем вътре, преди топките ми да са станали на ледени блокчета?

* * *

Избраха Големия салон — с единствен вход, през който се виждаше добре фоайето, и без прозорци — като най-подходящо място да седнат и да обсъдят следващите си действия. Хардуик запали огън, а Гърни се качи да вземе Мадлин.

Завари я да си мие зъбите пред умивалника, по дънки и пуловер. Тя спря и се усмихна мрачно:

— Опитвам се да се почувствам нормално.

Гърни й разказа как Хардуик е иззел чудовищния снегорин и как Ести Морено е открила връзката между Стекъл и „Брайтуотър“.

Тези новини явно не я изненадаха.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Трябва да намерим Ландън, да проверим Джейн и Ричард, да проверим Пейтън, да видим какво е състоянието на генераторите, да се обадим на местния шериф и Криминалното бюро. След това ще трябва да се свърши още много работа, но не от нас.

Тя се усмихна и кимна:

— Ти успя.

— Какво успях?

— Да спасиш Ричард.

Нямаше смисъл да й напомня, че целта му не е била да спасява Ричард. Освен това трябваше да се уверят, че Хамънд е още жив.

— Сега трябва да седнем с Джак и да решим кой какво ще прави.

Минаха по тъмния коридор до главното стълбище, осветено сега от утринната светлина, проникваща през прозорците и стъклената врата на фоайето. Когато тръгнаха да слизат, Гърни чу гласове от Големия салон.

— Това са Ричард и Джейн — установи Мадлин и се усмихна облекчено.

Брат и сестра Хамънд бяха живи и здрави. Джейн разговаряше разпалено с Хардуик, а Ричард стоеше малко встрани и слушаше.

Когато видя Гърни и Мадлин, Джейн спря по средата на изречението и го погледна с изпълнени с надежда очи:

— Вярно ли е? Наистина ли всичко свърши?

— Що се отнася до обвиненията срещу Ричард, бих казал, че да. Очевидно е, че той е петата жертва на сложен план. Не е имало изпадане в транс, не е имало самоубийства. Четиримата мъже са били убити. Престъплението е сложно замислено, но мотивите са прости — алчност и властолюбив.

Гърни отново разказа накратко какво се е случило, както направи за Хардуик.

Джейн зяпна:

— Боже мой! А ние нищо не подозирахме. Абсолютно нищо. Когато снегоринът мина покрай бунгалото и най-сетне можехме да използваме колата, решихме да дойдем до хотела, за да се уверим, че двамата с Мадлин сте добре, и да попитаме Остин за генераторите. Когато влязохме, видяхме Джак и… ето ни всички тук.

Ричард направи крачка напред и протегна ръка.

— Благодаря, Дейвид.

Това бе всичко, което каза, но го направи толкова искрено, че не беше необходимо нищо повече.

Джейн кимна ентусиазирано:

— Благодаря. Много благодаря. — Приближи се и прегърна Гърни, очите й се напълниха със сълзи. Прегърна и Хардуик. — Благодаря и на двамата. Вие ни спасихте живота.

Хардуик побърза да насочи разговора в не толкова емоционална посока:

— Ако решите да заведете дело срещу щатската полиция или лично срещу Фентън…

— Не — прекъсна го Ричард. — Достатъчно ми е, че всичко свърши. От това, което чух, теорията му съвсем пропада. Нека това да бъде краят.

Едва беше свършил, когато вратата на хотела се отвори и влезе самият Фентън заедно с един униформен полицай. Униформеният застана до вратата, а Фентън продължи напето до Главния салон и спря на сводестия вход.

Огледа едно след друго лицата на хората в стаята и накрая спря поглед на Хардуик. Устата му се изкриви в самодоволна усмивка:

— Така, така. До мен достигна неприятният слух, че моят стар приятел Джак се опитва да провали едно мое важно разследване. А пък тази сутрин получих сигнал от Пътното управление, че някой, който се представя за детектив от БКР, е реквизирал тежка снегопочистваща техника. Реших да проверя лично какво става. И у кого намирам откраднатата машина? Съжалявам, че трябва да го кажа, но ми изглежда, че всички присъстващи в тази стая са замесени.

Усмивчицата премина в садистична гримаса:

— Това е сериозно нарушение. Опасявам се, че не мога да позволя предишното ни приятелство да попречи на сегашните ми задължения.

Хардуик се усмихна и каза със сърдечен глас:

— Знаеш ли, Гил, ти никога не си бил особено умен. Но в момента биеш собствения си рекорд по глупост.

Може би заради разминаването между тона и думите му, Фентън не схвана веднага обидата. Когато я разбра, направи няколко крачки към Хардуик, а униформеният във фоайето тръгна към Големия салон с ръка на служебния „Глок“ в кобура си.

За да предотврати катастрофата, която щеше да се случи всеки момент, Гърни се намеси по единствения начин, който беше сигурен, че ще подейства. Изрече с висок и ясен глас:

— Остин Стекъл е мъртъв. Норис Ландън го уби.

Фентън се закова на място.

Униформеният спря по средата на фоайето.

На лицата им се изписа смайване, сякаш Гърни ги бе известил за пристигането на извънземни.

* * *

В продължение на десет минути Фентън изслуша с каменно изражение (само мускулчетата на едното му око потрепваха от време на време) разказа за зловещия план на Остин Стекъл с илюзията за причинените самоубийства, за отзвука от нея в тъмните дебри на службите за сигурност и за отчаяния и фатално объркан опит на Ландън да скрие следите си.

Най-сетне Фентън зададе въпрос, състоящ се само от една дума:

— Стекъл?

Гърни кимна:

— Много интелигентен тип. Може би единственият убиец в историята, който е убедил жертвите си да обявят публично, че искат да се самоубият.

— И ти си прострелял Ландън?

— Наложи се. Беше тръгнал да убива всеки, който би могъл да разкрие грешното му тълкуване на самоубийствата, включително мен. В неговия свят наивността е смъртен грях.

Фентън кимна като човек, получил сътресение на мозъка. Тишината бе нарушена след няколко секунди от суматоха във фоайето, която той като че ли не чу.

Едър мъж с кожено яке нахлу през главния вход и на висок глас даде нареждания на униформения да осигури полицейски ескорт до болницата в Платсбърг.

Първата мисъл на Гърни бе, че е нещо, свързано с Ландън. Но когато униформеният поиска разяснения, другият мъж обясни, че е докарал Пейтън Гол и „една млада жена“ с мерцедеса на Гол и има голяма вероятност двамата да умрат от измръзване, ако все още не са, след като „са задрямали след няколко питиета“ в гореща вана, която се е превърнала в контейнер с леденостудена вода след спирането на тока. Напълно закономерен резултат, помисли си Гърни.

Когато униформеният го попита как иска да процедират, Фентън го погледна неразбиращо и измънка:

— Правете каквото искате.

Униформеният се върна и каза на другия мъж — когото Гърни позна като намусения телохранител на вратата на Пейтън — да кара замръзналите пътници до Платсбърг както намери за добре. Бодигардът запротестира високо, изпсува и излезе.

Гърни посъветва полицая да повика подкрепления за издирването на Ландън, криминалисти да обработят трупа при генераторите и другия на горния етаж, електротехник да възстанови електричеството и друг старши следовател от БКР, за да оказва „съдействие“, ако обстоятелствата налагат. Даде тези препоръки на достатъчно висок глас, тъй че всички да чуят — и униформеният да разтълкува липсата на възражения от страна на Фентън като съгласие.

Полицаят обясни, че покритието на радиостанцията е по-добро на върха на хребета и излезе. Фентън го последва вън от хотела до патрулната кола, но не се качи. След като патрулката тръгна, той остана под навеса, загледан след нея.

— Това е пълен провал за него — отбеляза Хардуик.

— Да.

Хардуик се изкашля в мръсната си кърпичка.

— Хайде аз да връщам снегорина на пътното и да се приключва тая история с крадената техника.

— Добра идея.

— Когато взех машината, оставих пикапа на Ести там. Ще се върна с него.

— Когато влезеш в покритие, звънни на нашите приятели в Палм Бийч, Тийнек и Ню Джърси. Обади се на Ести. Обади се на Робин Уиг. Разкажи на всеки, за когото се сетиш. Искам да сме сигурни, че никой няма да замете тази история под килима, сякаш нищо не се е случило.

Хардуик закопча якето си и тръгна към грамадната машина.

Мина покрай Фентън, сякаш не съществуваше.