Джон Вердън
Не заспивай (30)

29.

След като Хардуик потегли с пълна газ на юг за необещаващата голям успех мисия във Флорал Парк, Гърни и Мадлин поседяха известно време мълчаливо в паркираното субару.

— Добре ли си? — попита той.

— Не.

— Какъв е проблемът?

— Всичко става все по-зловещо и по-сложно.

Един порив на вятъра духна кристалчета суграшица под навеса и те забарабаниха по предното стъкло. Мадлин примигна, сякаш шумът я върна към действителността.

— Хайде да тръгваме към Вълчето езеро, преди времето да се влоши.

Гърни кимна, запали и потегли по Удпекър Роуд към Северната магистрала.

— Маги, сигурна ли си, че не искаш да зарежем всичко?

— Сигурна съм. Но не защото харесвам Хамънд. Точно обратното. Той е разглезен гений с извратена зависимост от грижовната си до вманиаченост сестра. Ако съдим по историята за трупа в багажника, освен това е малко луд. Но не вярвам, че е убиец, контролиращ мислите на жертвите си. И знам, че ако се скрием от проблема, той няма да се реши.

Гърни имаше чувството, че един от стълбовете на живота му се разклаща. От момента на пенсионирането му като полицай Мадлин беше предвидима в едно отношение: постоянно го караше да престане да мисли за убийства и хаос и да съсредоточи вниманието си върху новия си живот на село. Никога не би го посъветвала да продължава разследване.

Промяната беше коренна и обезпокоителна.

* * *

Отбиха се да обядват на спокойствие в един тайландски ресторант в Лейк Плесид, макар че никой от двамата нямаше много апетит, и пристигнаха във „Вълчето езеро“ малко след четири. Вече се смрачаваше и температурата падаше.

Когато влязоха във фоайето на хотела, Остин Стекъл тъкмо излизаше от Големия салон. Зад него Гърни видя плахото блещукане на току-що запален огън.

Стекъл се усмихна напрегнато, голата му глава бе запотена.

— Здравейте, тъкмо вас очаквах. — Кимна на Мадлин и се обърна към Гърни: — Уредих това, което искахте. Обаче Пейтън имал планове за вечерта. За утре също. И след това кой знае, ако разбирате какво искам да кажа. — Дръпна ръкава си и погледна лъскавия „Ролекс“. — Затова, ако искате да говорите с него… най-добре да отидете веднага.

Гърни погледна жена си и тя сви рамене. Пак се обърна към Стекъл:

— Няма проблем да е сега. Всъщност по-добре след петнайсет минути. Трябва да мина първо през стаята. Той очаква ли ме?

— Да, може да се каже. Ще му се обадя да го предупредя. Ще му кажа, че ще сте там след петнайсет минути. Знаете пътя, нали?

— Да.

— С Пейтън понякога се говори трудно. Да не кажете, че не съм ви предупредил.

— Свикнал съм с трудни разговори.

Стекъл се прибра в офиса си.

Гърни и жена му се качиха в апартамента.

В главната стая беше тъмно. Вятърът стенеше покрай балконската врата. Гърни светна при вратата, после пресече стаята и запали лампата до дивана. Помисли дали да не запали и газената в другия край на помещението, онази с гравюрата на вълк в основата, но реши да не го прави. По-добре да я запази за резерва, в случай че пак спре токът.

Извади от джоба си широкообхватния скенер за електронни устройства, който му беше дал Хардуик, и го включи. Стартовият екран имитираше смартфон.

Мадлин, все още с яке, шал и плетена шапка, го гледаше.

— Стаята ли ще провериш?

Той я погледна предупредително — напомняне, че ако някой подслушва, не трябва да разбира за подозренията им.

В съответствие с инструкциите на Хардуик Гърни нагласи настройките. След по-малко от минута устройството беше в работен режим и на дисплея се появиха очертанията на стаята, в която се намираха.

Докато Гърни обикаляше помещението, на екранчето се появи червена точка, после — втора. Местоположението им се виждаше ясно в очертанията на стените. Отстрани бяха изписани разстоянието на всяко от устройствата от най-близката хоризонтална и вертикална повърхност (в този случай — от пода и стените), видът им, честотата и силата на сигнала. Най-отдолу данните бяха обобщени в един ред: УСТРОЙСТВА В РАЙОНА НА СКАНИРАНЕ: 2 АУДИО, 0 ВИДЕО.

Гърни направи още едно измерване, за да потвърди данните. Освен това искаше да види дали ще се появят други устройства, но скенерът показваше само тези две. Той го изгаси и прибра в джоба си. Обърна се към Мадлин, която го бе наблюдавала загрижено, и посочи мълчаливо двете места.

Първото беше големият портрет на Уорън Хардинг над барчето. Второто бе мобилният й телефон на масичката до дивана.

Изражението й се смени от недоумение на гняв.

Гърни искаше да огледа внимателно двете места, за да провери откритията на скенера. И понеже параметрите на излъчване бяха много различни, живо се интересуваше дали между двете подслушвателни устройства има същата разлика в технологиите, както между проследяващите в колата му. За да извърши проверката, без да издаде какво прави, трябваше да заглуши характерните шумове от манипулацията е предавателите.

И преди беше попадал в ситуации, когато се е налагало тайно да направи оглед на подслушвателно устройство. Основното правило бе, че звуковият камуфлаж трябва да е адекватен за обстановката. Бръмченето на блендер или кухненски робот можеше да заглуши почти всеки шум, но имаше малко ситуации, в които бе възможно да се използва, без да събуди подозрения. Обикновеният разговор не беше достатъчно силен. Перкусионна музика, гръмогласен смях, течаща вода — всички те можеха да свършат работа в подходяща обстановка, но нямаше да прозвучат на място сега.

Гърни огледа стаята за вдъхновение и в този момент решението му се представи само, когато Мадлин внезапно кихна.

След кратко замисляне той отиде при сака си, извади малък бележник и го отвори на бяла страница. Показа я на Мадлин и започна да пише: „Прави каквото ти напиша. Дръж се естествено. Когато кимна, престори се, че кихаш, прочисти гърлото си или се покашляй няколко пъти. Сега започни да подсмърчаш и се покашляй.“

Тя подсмръкна силно и прочисти гърлото си.

Гърни се престори на загрижен:

— Ох, още в колата си го помислих. Май се разболяваш. Или алергията ти пак се обажда.

— Може би е алергията. Такова чувство имам.

— Имаш ли представа от какво може да е предизвикана?

— Не знам. Нещо в стаята? В колата? Във въздуха? Знам само, че адски ми дращи в носа и гърлото.

Мадлин говореше толкова убедително, че Гърни почти й повярва.

— Носиш ли нещо, което може да я облекчи?

— Мисля, че не.

— Може утре да се отбием да купим.

Той й даде знак да дойде при него и се приближи до портрета. Пресегна се над бутилките върху бара и точно когато хвана рамката, кимна.

Мадлин изведнъж се разкиха, а Гърни повдигна картината, като внимаваше за кабела, на който бе закачена, и надникна отзад. Веднага забеляза, че краищата на въженцето са пъхнати в пластмасови маркучета, всяко от които можеше да побере подслушвателно устройство с размера на запалка. Самият кабел можеше да е замаскирана антена. Естеството на скривалището подсказваше стандартно аудио устройство, достъпно за всеки, който иска да си го купи. На фона на още кихане от страна на Мадлин Гърни върна картината в предишното й положение на стената.

Огледът на мобилния й телефон бе по-голямо предизвикателство.

Гърни посочи на Мадлин края на дивана откъм масичката. Опита се да симулира загриженост:

— Мила, защо не си легнеш и не се опиташ да си починеш? Може би да се стоплиш с одеяло?

— Не съм уморена. Само това дращене в гърлото ми… Като че ли е възпалено. Може би все пак съм настинала.

— Поне седни малко. Качи си краката на табуретката. Няма да навреди, ако малко се отпуснеш.

— Добре. Поне няма да ми навреди.

Това звучеше пресипнало и автентично. От опит Гърни знаеше, че с раздразнен тон разговорът звучи по-истински.

Тя седна на дивана и пак започна да подсмърча и да прочиства гърлото си.

Гърни отиде до масичката и постави ръка върху телефона й, за да провери температурата му. Беше съвсем студен, а не загрят както очакваше.

Най-често срещаният начин за проникване в чужд телефон, е като се модифицира софтуерът, тъй че хакерът да може да управлява дистанционно функциите на апарата — например микрофона и предавателя, като по този начин го превърне в устройство за подслушване.

Този подход обаче оставя следи — най-лесна за забелязване е топлината, генерирана от батерията. Тъй като скенерът показваше излъчване на сигнал от телефона, Гърни очакваше да е загрят. Това, че не беше, означаваше, че има нещо странно.

За да научи повече, трябваше да разглоби самия апарат.

С Мадлин имаха един и същи модел. Гърни извади своя, за да направи предварителен оглед. За да свали задния капак, явно имаше нужда от много малка отвертка.

За щастие, между нещата, които Мадлин машинално вземаше, когато тръгваха нанякъде, имаше комплект за поправка на очилата й — а той съдържаше миниатюрни винтчета за рамките и съответната миниатюрна отвертка за завиването им.

Изглеждаше подходящ размер.

За да поддържа естествен разговор, той каза:

— Би трябвало да има разлика между чувството при настинка и при алергия. Можеш ли да определиш какво имаш?

Тя отговори точно както се очакваше: с несвързано, примесено с много подсмърчане описание на неприятните усещания свързани с всеки от двата проблема. През това време Гърни разглоби телефона си, за да има модел, с който да сравни нейния и да забележи евентуални аномалии.

Остави частите на масата и внимателно взе телефона на Мадлин. Даде й знак да подсмърча и да кашля, после демонтира задния капак и извади всички части до своя. На пръв поглед изглеждаха еднакви. Когато се вгледа по-внимателно обаче, забеляза малка разлика в ъгълчето, където се намираше микрофонът.

Направи няколко снимки от различни ъгли. Докато Мадлин ту кихаше, ту пресипнало се оплакваше от дращене в гърлото, Гърни пак сглоби телефоните и затегна винтчетата.

— Може би ще ти стане по-добре, ако подремнеш — предложи.

— Ако заспя сега, няма да мога да спя през нощта. — Прозвуча толкова измъчено, че Гърни с усилие си припомни, че е само представление. — Трябва ли да ходиш някъде?

Гърни погледна часа. Трябваше да бъде при Пейтън след по-малко от пет минути. Бързо написа имейл на Робин Уиг и прикачи снимките от разглобения телефон на Мадлин. Включи данни за марката, модела и серийния номер, а също честотата на предаване, която бе засякъл. Накрая добави: „Скенерът показва активно излъчване, но няма забележимо нагряване на батерията или изтичане на заряд. Възможно вградено устройство при микрофона? Дай съвет.“ И го изпрати.