Метаданни
Данни
- Серия
- Дейв Гърни (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wolf Lake, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Марин Загорчев, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sqnka (2018)
- Начална корекция
- WizardBGR (2018)
- Допълнителна корекция и форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Джон Вердън
Заглавие: Не заспивай
Преводач: Марин Загорчев
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 05.12.2016
Редактор: Димитър Риков
Коректор: Правда Василева
ISBN: 978-619-151-349-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8956
История
- — Добавяне
44.
На връщане към стаята Гърни мина през Големия салон, за да се обади на Хардуик.
— Работата загрубява. Пак имах посещение от Фентън. Голям зор му е да ме разкара.
— Имаш ли представа какво толкова ги притеснява?
— Нямат търпение да накарат Хамънд да признае и мислят, че аз му преча.
— Тези тъпаци наистина ли вярват, че е хипнотизирал четирима мъже и така ги е накарал да се самоубият?
— Явно.
— Добре, какво искаш от мен?
— Стой наблизо, в случай че стане напечено.
— Нещо друго, което трябва да знам?
Гърни си помисли за душевното състояние на Мадлин, но не беше готов да говори за това с когото и да било.
— Засега не.
Затвори и се върна в апартамента. Носеше статията на Хамънд за полиграфията и описанието на Гол за кошмара му.
Мадлин спеше на светната лампа. В хола покритите с фолио чинии на Джейн Хамънд стояха все още неотворени на масичката. Той седна на дивана. Статията беше единайсет страници. Описанието на кошмара — само половин, затова започна с него.
„Както ме помоли, ето главните подробности за съня, който сънувам от последния ни сеанс. Започва с илюзията, че съм буден в собственото си легло. Усещам присъствие в стаята. Уплашен съм и искам да стана, но установявам, че съм парализиран. Искам да извикам за помощ, но нямам глас. Изведнъж от мрака се появява създание, покрито с настръхнала козина. Някак разбирам, че е вълк. Чувам да ръмжи. Очите му блестят яркочервени в мрака. Изведнъж усещам тежестта му върху себе си и топлия му дъх. Дъхът му вони на гнило. От устата му капе гнусна течност. После вълкът се превръща в кинжал. На дръжката има вълча глава с блестящи рубинени очи. Усещам как ме пробожда. Бликва кръв. Изведнъж виждам мъжа, който държи ножа. Подава ми ярко оцветени хапчета. Събуждам се с ужасно чувство. Толкова ужасно, че искам да съм мъртъв.“
Гърни обърна листа и видя бележка, написана с друга химикалка и по-недодялан почерк, вероятно от Фентън: „Кинжали като описания тук са намерени на всичките четири места на самоубийство.“
Гърни пак обърна листа и прочете описанието повторно. Толкова красноречиви подробности — образни косвени улики за лоша практика, или по-зле.
Възможно ли беше Хамънд да е внушил този кошмар на четирима души?
Възможно ли беше сънят буквално да ги е убил?
Идеята бе невероятна.
Толкова невероятна, че Гърни не можеше да я приеме.
Той остави описанието на съня и взе статията на Хамънд за детекторите на лъжата.
Отначало четеше внимателно, но след като не видя нищо съществено, започна да прехвърля отгоре-отгоре. Статията бе писана преди години, когато Хамънд е бил още докторант, и разглеждаше факторите за грешки при полиграфа — случайни или умишлени. Един от простите трикове бе да държиш скрито под дрехите кабарче, с което да си причиняваш болка в избрани моменти, за да смутиш калибровката на машината, когато отчита физиологичните реакции. Към по-сложните фактори спадаха различни душевни състояния, медитативни или дължащи се на заболяване, които заличаваха разликата между честни и лъжливи отговори.
— Колко е часът?
Гласът на Мадлин го стресна. Гърни погледна и я видя застанала до дивана, втренчена в него и с изражение, сякаш се е събудила от кошмар.
Той погледна телефона си.
— Малко след девет.
Тя се поколеба за момент.
— Дейвид?
— Да?
— Мислиш ли, че полудявам?
— Разбира се, че не — отговори той, въпреки че му се искаше да прозвучи по-уверено.
— Видях Колин във ваната. Сигурна съм. Но това противоречи на всякаква логика.
— Просто още не сме намерили обяснение. Но ще го намерим.
— Мислиш, че всичко подлежи на обяснение?
— Не мисля. Сигурен съм.
— Появата на призрак също ли може да се обясни логично?
— Сега мислиш, че си видяла призрак, така ли? Не истински труп?
— Не знам. Знам само, че беше Колин. Но в него имаше нещо призрачно. Нещо като сияние, сякаш виждах не само тялото, но и душата му. Ти вярваш ли, че продължаваме да съществуваме, след като тялото ни умре?
— Не мога да ти отговоря, Мади. Дори не съм сигурен какво означава този въпрос.
— Нищо такова не ти се е случвало, нали? — попита тя. Погледът й бе отчаян.
— Не.
Телефонът му иззвъня.
Той го остави да звъни още три пъти, преди да погледне дисплея.
Беше Ребека Холдънфийлд.
Колкото и да му се искаше да научи повече факти, които да придвижат напред разследването, Гърни просто не можеше да обърне гръб на Мадлин в този момент. Той остави обаждането да бъде пренасочено към гласовата поща.
Мадлин потрепери.
— Студено ми е. Пак ще си легна. — Понечи да тръгне, но спря и пак го погледна. — А, забравих да ти кажа. Джейн ни кани на закуска.
След срещата с Фентън посещението при Хамънд не беше добра идея. От друга страна, на Гърни му се струваше, че ще е добре за Мадлин да се махне от хотела, ако ще и само за час.
— Добре — отговори той.
Тя кимна и се прибра в спалнята.
Гърни остана на дивана. Опита се да успокои препускащите си мисли. После си спомни, че действието често има успокояващ ефект, и реши да запали камината.
Точно когато се наведе над нея, от вратата на балкона се чу изтропване.
Първата му мисъл бе, че някоя птица се е блъснала в стъклото. Втората — че птиците не летят посред нощ в снежна буря.
Отиде при вратата и погледна през стъклото. Имаше тънък слой скреж и нищо не се виждаше. Гърни внимателно отвори вратата.
Видя някакъв предмет на балкона.
Излезе, за да го погледне.
Беше пакет с неправилна форма, около педя дълъг и три пръста в диаметър, непохватно увит с вестник и тиксо.
Гърни излезе до парапета на балкона и огледа навън, докъдето можеше да види по крайбрежния път.
Не видя никого и единственият звук беше от вятъра.
Взе пакета. Доколкото можеше да прецени, тежеше по-малко от половин килограм.
Взе го вътре и го постави на масичката. Бутна настрани двете покрити с фолио чинии и махна тиксото, с което бе омотан пакетът. По-голямата част от вестника се скъса заедно с тиксото.
Вътре имаше две устройства.
Гърни веднага разпозна микрокамерата с оптично влакно.
Другото устройство не му беше познато. Представляваше матовочерен предмет с размер на купчинка десетцентови монети. Отстрани имаше цифри — вероятно сериен номер. От единия край имаше осем много малки дупчици, а във всяка от тях — лъскаво изпъкнало стъкълце.
Някакви лещи? Никога не беше виждал толкова малки лещи. Но какво друго можеше да бъдат?
Едно обаче беше сигурно — съдейки по размера на двете устройва, очевидно те бяха предметите, монтирани и след това премахнати от кухината под дъските на таванското помещение, която бе огледал — точно над лампата в банята.
Изведнъж забеляза нещо, което не беше забелязал, докато оглеждаше устройствата.
Две думи, написани с нескопосани печатни букви от вътрешната страна на един от вестниците.
ПАЗЕТЕ СЕ