Дебора Могак
Треска за лалета (66)

66
Ян

Симптоми на вируса по лалетата: жълтото обезцветяване в различни форми (мозаечно, пръстеновидно, на петна) е често срещано.

Причина: невидими под микроскоп вирусни частици в сока на заразените растения могат да бъдат прехвърлени върху здрава тъкан чрез хранещи се със сок вредители, като листни въшки, нематоди или други вредители, които се срещат в почвата.

Кралско градинарско общество, „Енциклопедия по градинарство“

В началото на 1637-а пазарът на лалета се срива. Висшият съд в Холандия, ужасен от националната истерия, се намесва и луковиците незабавно са обявени за лишени от всякаква стойност. Хиляди хора са разорени. Хвърлят се в каналите; оставят се на грижите на благотворителни организации; в църкви из цялата страна те горчиво се разкайват за глупостта си. Този любопитен епизод потъва в страниците на историята, епизод, свидетелство за човешката алчност и приумиците на съдбата. И все пак всичко идва от любовта към красотата, страст към цветя, чийто живот е дори по-мимолетен от този на запленените от тях. Фактът, че най-ценните от тези цветове — най-причудливите мутации — се дължат на вирусно заболяване, е ирония на съдбата, която ще бъде открита чак в бъдещето. Ако проповедниците по онова време го знаеха, какви ли проповеди щяха да гърмят от амвоните им!

Когато хората се събуждат от своя сън, цветята вече са повехнали, но картините остават. Когато влюбените са разделени, откриват утеха в портрета на възлюбения. През идните векове хората ще намират утеха в една красота, която някога е причинила толкова много страдание.

А чрез болката Ян ван Лоос ще достигне величие. Трябва да си храбър, приятелю мой — му беше казал Матеус. — Само чрез болка може да се разкрие истинската красота на света. След като губи София, той се откъсва от света. Наема друго ателие в стария си квартал и се посвещава на изкуството си. Той се специализира в картини ванитас^[1] — творби, които чрез най-скромни предмети показват преходността на живота. Лук — той, често рисува лук — стои до пясъчен часовник, отчупено парче хляб, череп. Храната се превръща в тайнство; творчеството му е пропито от абстрактен уют като от мирис на тамян. От дълбините на страданието си, той създава велико изкуство. А в много от картините му има криво огледало — винена чаша или сребърна кана. В тях виждаме отражение, но не на работещия усилено художник. Това е жена в кобалтовосиня рокля, с мека кафява коса. Отразеният й образ обитава творбите му като привидение, но идентичността й никога няма да бъде потвърдена със сигурност, макар учените да откриват прилика с дръзката, страстна гола жена от картините от 1636-а, от които ни гледа с такава открита любов.

Тя се появява отново в един от шедьоврите му, който виси в Дрезденския музей. Това е натюрморт: лук върху порцеланова чиния, сухите му люспи са наполовина обелени. Карти и зарчета са разпръснати по покривката, а върху една разгърната книга пише на латински: Играхме, рискувахме, загубихме.

Във ваза има лале: с бели листенца, нежно обагрени в розово, като поруменелите бузи на жена, която току-що е станала от леглото на любовника си. Върху едно от листчетата има капка роса. В нея се отразява образът на жена. Нужна е лупа, за да я видите; изглежда, сякаш трепери… като капчица роса има само миг, преди да изчезне завинаги.