Дебора Могак
Треска за лалета (38)

38
Мария

Макар да е уловена в мрежата, птицата все още може да отлети.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Мария преносва. Бебето трябваше да се роди първата седмица на ноември, а вече е дванадесети. Тя е разкъсвана в две посоки. Ще й се бебето да побърза и да се роди; иска всичко това да приключи. Дори изпитва известно чувство на дълг към другите — колкото по-бързо представи своята част от сделката, толкова по-скоро могат да си тръгнат. София й каза, че билетът им е резервиран за петнадесети този месец. Времето изтича. Ако бебето не се роди дотогава, ще се наложи да отменят резервацията и да заминат на по-късна дата, но това може да е със седмици, дори месеци по-късно. Мария дотолкова е със съзнание на прислужница, че въпреки всичко все още е вярна на своя дълг.

От друга страна, е ужасена. Това е като да те разкъсват на парчета, казваше баба й, докато биеше маслото. Сякаш всичките ти черва излизат навън. Туп-туп, удряше тя с буталото. Като да те разпорят с нагорещен до червено нож.

На Мария й липсва баба й, липсва й майка й. Сега, когато моментът наближава, копнее те да са тук, дори по-силно, отколкото копнее за Вилем. Кой ще се грижи за нея. Не и господарката й, това е сигурно. Тя ще е заета някъде другаде. Мария се чувства напълно сама.

Тази нощ спи неспокойно. Бебето рита. Коремът й е като камък; не може да се завърти в леглото. Моли се на бебето: не се раждай утре, не и на злощастния тринадесети. Моля те, изчакай до следващия ден.

Тя отново сънува своя сън. Колко безболезнено се изсипват бебетата й навън, цели пасажи… Тя се носи из потъналите стаи, плува в подводния си дворец, бебетата й проблясват зад нея.

На следващата сутрин тя реже главите на хамсията, когато болките започват.