Дебора Могак
Треска за лалета (51)

51
Герит

Знай — ако направиш грешна стъпка, няма връщане назад.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Герит бележи възхитителен напредък. Взе пигментите от магазина: умбра, индиго и тъмна охра. Мина през пекарната. Там имаше само два сладкиша с канела, затова, за да спази точната бройка, купи и четири с ванилия. Четири и две прави шест. Виждате ли? Може да смята. Сега се запътва обратно към квартал Йордан, мисията е изпълнена.

Но, о, колко е сухо гърлото му. Беше дълъг ден; на крак е от пет тази сутрин — разтоварваше бъчви. Много се ожаднява от тази работа, а не е близнал и капка от закуска. Камбаните оповестяват часа — вече е два. Останали са му няколко монети в джоба. Изглежда грешно, някак си, да ги остави да си стоят там, когато биха могли да му донесат такова облекчение. Но се справя.

Герит завива зад ъгъл и се блъска в приятеля си Пиет, който пикае пред кръчмата Лион.

— Ах, ти, дърт пръч! — извиква Пиет, докато си оправя панталоните. — Ти, стар пияндурнико! Влез за една чашка. Онзи стар развратник Андриес е вътре, спечелил е от лотарията.

Герит се колебае.

— Цяла бъчва рейнско вино — казва Пиет. — Никой не плаща за напитките днес.

Герит застива. Това е мъчение. През отворената врата се чува смях. Той усеща миризмата на печена кокошка. Осъзнава, че е освирепял от глад; не е ял нищо от пет часа досега, освен паница с овесена каша. Това наистина е епична борба. Благородните подбуди го дърпат в една посока; изкушението в друга.

— Какво чакаш? — пита Пиет.

Герит поклаща глава.

— Трябва да се връщам.

Коварен момент, но Герит се справи. Чувството за дълг триумфира.

Не заслужава ли питие за награда? Усмихвайки се мрачно на собствената си шега, Герит върви към Блумграхт, където го чака господарят му.