Дебора Могак
Треска за лалета (35)

35
Есен

Докато кучетата лаят, заекът бяга в гората.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Есенни бури вършеят по земята. Дъжд бичува природата. Изкореняват се дървета; реки разбиват дигите си и наводняват полята. Огромни площи се покриват от вода, връщат се към стихията, от която са произлезли. Лодки потъват и техните останки биват презрително изхвърлени на брега, сякаш Бог изхвърля празни черупки от орехи. Корабите на Корнелис се завръщат, но най-големият съд от конвоя Архангел Московски, претрупан с товар от самурени кожи, амбра, китова мас и желязо, изчезва безследно. Църковните камбани бият за душите на удавниците.

По улиците на Амстердам се търкалят отнесени от вятъра цилиндри^[1] и се носи вдигнато от простора пране. Строител пада от скелето на едно полузавършено имение на Кайзерграхт — мъченик, жертва на богаташкото високомерие. Ходенето покрай каналите е опасно; хората губят равновесие заради вятъра. Открити са тела, носени по течението, жертви на пиянско отчаяние, защото манията по лалетата бе разорила мнозина и мъките им окончателно бяха удавени.

След това, в средата на октомври, дъждът спира. Мъгла обгръща града. Звуците са приглушени, сградите — невидими. Хората не могат да преценят къде свършва улицата и къде започва водата. Прекатурват се в канала и се носят от течението, неоткриваеми с дни, докато мъглата не се вдигне.

Нощите са злокобно тихи. От водата се надигат изпарения. По страничните улички незабелязано се промъкват фигури, защото мъглата е толкова гъста, че човек едва вижда дланта пред лицето си. Амстердам е град на призраци, на престъпления без улики, защото извършителите им потъват безследно в мъгливата нощ.