Дебора Могак
Треска за лалета (42)

42
Ян

Грабваш всичко, губиш всичко.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

В облак от тютюнев дим Ян крачи нагоре-надолу из ателието си. Навън вали. Обед е…. Вече обърна часовника три пъти, откакто едно момче донесе бележка от София. Мария ражда вече три часа.

Ян се чувства безпомощен — просто мъж, докато две жени са в опасност. В продължение на седмици, погълнат от собствените си дела, той почти не беше помислял за Мария. Сега е съпричастен на страданието й до мозъка на костите си. Страхува се и за двете; София ще изиграе собствената си ужасяващо рискована игра. Каква жена само. Какви жени са и двете! Той е безпомощен. Не може да направи нищо друго, освен да пуши лула след лула. От съчувствие стомахът му е свит в спазъм. Призовава Мария да роди здраво дете, защото появата му на този свят ще бъде началото на един нов живот за Ян.

О, Господи, ако в мъдростта Си пожалиш тази жена, ще се поправя и ще Ти служа праведно всеки ден от живота си…

Сега Бог му е нужен. С какво нехайство беше нарушавал заповед след заповед: Не пожелавай жената на ближния си… Не прелюбодействай… как се беше присмивал над религиозните скрупули на София. Веднъж щом напуснат Холандия, той ще се промени. Може дори да приеме католицизма.

Представя си Батавия. Сега има повече информация за мястото. Изпарили са се езическите палмови дървета и чувственото тънене в удоволствия; това беше просто мечта. Батавия, както разбра, е като цяло доста по-цивилизована. Построен върху руините на превзета Джакарта, градът се развива като един малък Амстердам: островърхи сгради, канали, мостове, съдилище и църкви. Има дори приспособления, чрез които улавят енергията на задушаващата жега.

Ян сключва сделка с Бог. Ако в милосърдието си ги пожали и те преживеят благополучно пътуването, той и София ще станат примерни граждани. Ще бъдат стълбовете на новата колония и ще ходят на църква по два пъти всяка неделя. Обещава това на Бог с цялото си сърце.