Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tulip Fever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дебора Могак

Заглавие: Треска за лалета

Преводач: Ана Лулчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 28.08.2017

Отговорен редактор: Димитър Николов

Редактор: Русанка Одринска

Коректор: Русанка Одринска

ISBN: 978-954-28-2388-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10100

История

  1. — Добавяне

22
Вилем

Колкото по-дълбоко е морската пяна спрямо повърхността на водата, толкова повече губи от белотата си, и това е доказано (защото)… естественият цвят на предмет, потопен във вода, се променя и става по-близък до зеления цвят на водата, защото колкото по-дълбоко се потапя предметът, толкова по-голямо количество вода има над него.

Леонардо да Винчи, „Записки“

Отначало Вилем не се бори. Предава се на водата. Наблюдава себе си как се дави; душата му вече отлита. Изплуват спомени — лицето на майка му, с голямата космата бенка; сестра му, която се смее свенливо и прикрива устата си с ръка… Знае, че умира, и приветства кончината си, та нима всички ние не разцъфваме благоуханно само за един сезон, и след това умираме? Където и да отиде, Бог ще е там, готов да го приеме в обятията си.

Вилем потъва, отломка, изхвърлена от този град, той и умрелите кучета и кокалите от месарниците. Носи се надолу по течението, той и съдържанието на нощните гърнета на сто и двадесет хиляди мъже и жени.

За разлика от повечето жители на града обаче, Вилем може да плува. Защо му е притрябвало да живее, когато всичко — годеницата му, надеждите му, богатството му — всичко му е отнето; защо първичният инстинкт за самосъхранение се бори срещу желанието му за забвение — няма време да отговори на този въпрос, защото вече си проправя път към повърхността, гребе с ръце и разплисква вода, поемайки си въздух. Доплува до брега и се вкопчва в тинестата стена. Водата го блъска в зида. Той проверява тухлите пипнешком, докато се натъква на халка за връзване на лодки. Хваща се за нея, изкашля водата от дробовете си и най-накрая успява да се изтегли нагоре и да излезе. Колко е тежък: непосилният товар на едно смъртно тяло. Просва се на улицата подгизнал.

На следващата сутрин, съкрушен, насинен и без мотив да живее, Вилем събира багажа си и се отправя надолу към доковете. Записва се във флота и след няколко дни корабът му вдига платна и отплава в бой срещу испанците — последния останал враг, срещу когото може да се бори, и по-патриотична цел за гнева му.