Дебора Могак
Треска за лалета (44)

44
Ян

Обуздай желанията си, ако не искаш да всееш смут в живота си.

Аристотел

Паднал е мрак. Дъждът бие по прозорците. Изминаха седем часа, а още няма никаква вест. От известно време Ян спря да очаква бележка, но почти усеща хората в този град, които са в очакване, готови за действие. Раждането на Мария е запалило бавно горящ фитил.

Седем часа! Как се влачи времето, но раждането може да отнеме и двойно повече. И тройно. Майка му му беше казвала, че на него му отнело два дни да излезе на този свят и това почти я убило. Той копнее да отиде в къщата на Херенграхт, за да провери дали всичко върви по план. Ако не го види с очите си, почти не може да повярва, че всичко това се случва. Предишната трескава тревога е отстъпила място на усещането за нереалност.

Дори ателието му се струва непознато. Опаковал е всичко в готовност за заминаването си. Картините му, увити в зебло, са подпрени на стената и чакат да бъдат доставени на Хендрик Ойленбург — търговеца, който ще ги продаде и ще му изпрати парите. Ян ще задържи само тефтерите си със скици и картините на София. Те са в багажа му, готови за пътуването. В сандъка са също така дрехите му и две от роклите на София, скришом измъкнати от къщата.

След два дни той и София вече няма да са тук. Мария ражда в перфектния момент. Утре ще разчисти дълговете си; а на петнадесети, по изгрев-слънце, ще отплават. Всичко засега е успешно — всичко, освен последният залог, на който се крепи цялото начинание.

Ян си отрязва парче сирене, разчупва питка хляб и яде. Сам е. Якоб си тръгна преди седмица, все още изпълнен с гняв, тряскайки вратата след себе си. Напоследък Герит се отбива само случайно. Прие апатично заминаването на Ян. Той винаги е помагал да пренасят бъчвите в близката таверна, а сега работи там на пълен работен ден с неговия тромав маниер. Ян е привързан към слугата си, който винаги му е бил предан, по свой си начин. Когато вземе парите, преди да отплава, ще плати на Герит подобаващо.

Проблясва светкавица. Ян се сепва. Чува се гръмотевица, все едно се раздира плат. Над него небесата се разкъсват.