Дебора Могак
Треска за лалета (54)

54
Ян

Толкова по-глупави сме вътрешно, колкото по се стремим да изглеждаме мъдри външно.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

На вратата се почуква. Слава Богу! Герит се е върнал.

Ян скача и отваря. Влиза хазяинът.

— О — възкликва Ян.

— Просто проверявам — казва мъжът. Той е кльощав, проницателен човек, който живее на съседната улица.

— И Вие ли? — пита Ян. — Мислите, че ще си тръгна, без да се сбогувам?

— Просто проверявам. Малко предпазливост никога не е излишна. Тъй като ми дължите наем за два месеца. Тъй като — да си го кажем направо — имали сме известни забавени плащания в миналото.

Доктор Зорг помръдва неспокойно на мястото си. Хвърля поглед към Ян. Въздъхва, сякаш подозренията му са били наистина основателни.

— Ще си получите парите до края на следобеда — казва Ян. — Както и тези господа. Ще ви ги донеса лично.

— Мисля, че ще изчакам тук. — Хазяинът поглежда към доктора и момчето, които седят там. — Предполагам, че и вие това правите? Може ли да се присъединя?

Той сяда.

— Герит ще се върне скоро — казва Ян.

Добавя патетично:

— Ще ни донесе и сладкиши.

Къде, за бога, е прислужникът му, нескопосаното магаре? Обръща се към доктора:

— Колко е часът?

Доктор Зорг изважда джобния си часовник.

— Три и десет минути.