Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tulip Fever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дебора Могак

Заглавие: Треска за лалета

Преводач: Ана Лулчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 28.08.2017

Отговорен редактор: Димитър Николов

Редактор: Русанка Одринска

Коректор: Русанка Одринска

ISBN: 978-954-28-2388-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10100

История

  1. — Добавяне

40
Госпожа Моленер

Страхът е велик изобретател.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Госпожа Моленер седи в салона си. Пее песничка на бебето Лудолф, докато му бърше дупето.

Спинкай бебче, мила душица;

вънка има бяла овчица.

Тя пасе зелена тревица;

дава мляко за вас, дечица…

Бебето Лудолф я гледа с дълбоко разбиране. Каква щастливка е. Всеки ден, преди да стане, госпожа Моленер отправя благодарствена молитва. Живее в хубава къща на Херенграхт. Съпругът й е мил мъж, който обича семейството си. Като главен инспектор по хигиената, той заема важно място в обществото. Дарява щедро на бедните и има красив баритонов глас. Вечер той седи с нощната си шапчица, облечен в нощница, заобиколен от децата си, и казва: Няма по-голямо щастие на земята от това. Играе на шашки търпеливо, с часове, с най-големия им син.

Силно тропане по входната врата изважда госпожа Моленер от унеса й. Прислужницата въвежда съседката й в доста напреднала бременност София.

— Бебето е на път — задъхва се София, като се държи за корема. — Моля Ви, можете ли да предадете съобщение на съпруга ми долу, в складовете? — тя млъква и се превива от болка. Поема си тежко въздух и после пак се изправя. — И дали бихте могли да изпратите кочияша на този адрес? — Тя пъха лист хартия в ръката на госпожа Моленер. — Там живее акушерката. Кажете й, че е спешно.

Госпожа Моленер става.

— Скъпа моя, ще дойда с теб в къщата…

— Не! Прислужницата ми ще се грижи за мен, докато пристигне акушерката.

София бързо си тръгва. Госпожа Моленер се намръщва. Защо, за бога, прислужницата не донесе бележката? Представете си, да остави господарката си да се разхожда в такова състояние. Каква дебела, мързелива повлекана е тази Мария! Госпожа Моленер винаги си го е мислела. Когато и да я види напоследък, тя все седи и си почива от не особено тежките си задължения. Наедряла е от мързел. А също така е и устата.

Госпожа Моленер измива дупето на Лудолф с влажна кърпа. Нейната прислужница никога не би се държала така. Но тя винаги е била благословена да има отлични слуги. Това е още един от аспектите на огромното й щастие.