Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tulip Fever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дебора Могак

Заглавие: Треска за лалета

Преводач: Ана Лулчева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 28.08.2017

Отговорен редактор: Димитър Николов

Редактор: Русанка Одринска

Коректор: Русанка Одринска

ISBN: 978-954-28-2388-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10100

История

  1. — Добавяне

46
След бурята

Те като цяло не са толкова дълголетни, колкото онези, които живеят на по-добър въздух, и рано започват да линеят — и мъжете, и жените, особено в Амстердам… Чумата не е толкова често срещана или поне не до такава степен, че да й се обръща особено внимание, защото всички се въздържат да говорят за нея, доколкото е възможно, и затова не се прави особена разлика в регистрите на мъртвите, нито пък при грижите и лечението на болните; дали заради вярата в предопределената съдба, или пък защото предпочитат търговията, която е животът на страната, и е по-важна от този на отделния човек.

Уилям Темпъл, „Наблюдения върху Нидерландия“, 1672

След бурята градът лежи успокоен. Утрото е слънчево, ведро и студено. Клони като счупени крайници покриват улиците. Хората разчистват отломките. Тълпят се като мравки, чийто мравуняк е бил разрушен; колко целеустремено оправят живота си. Нидерландците са един трудолюбив, находчив народ; когато земята им се наводни, те изпомпват водата и я отводняват отново. Свикнали са да възстановяват опустошенията, предизвикани от Божия гняв, защото той им изпраща тези бури, за да ги подложи на изпитание.

В Херенграхт слънцето огрява големите къщи с триъгълни фронтони. Затопля новите им червени тухли и каменните декорации около вратите; блести върху витражите на множеството им прозорци. Колко са впечатляващи. Паметници на богатството и щастливата съдба на онези, които живеят в тях, защото това е най-благородната улица в града.

Другата страна на улицата обаче е потънала в сянка. Притихнала е; слепите прозорци не показват признаци на живот. Кепенците на къщата на Корнелис Сандвоорт са спуснати. През нощта е настъпила смърт; той е загубил младата си съпруга при раждане. Остава вдовец за втори път. Съседите спират отвън и клатят глави. Колко жестоко, защото му се случва за втори път, когато със сигурност е очаквал съпругата му да го надживее и да му осигури утеха в старостта. А някои добавят, че е страдала от чума. Просто слух, но тялото беше изнесено от съображения за безопасност заради оцелелите от семейството й. Няма да има оплакване при отворен ковчег.

Мистър Сандвоорт сигурно спи; будувал е цяла нощ. Съседите все още не го безпокоят, за да му поднесат съболезнования. Но ако се заслушат внимателно, ще чуят през спуснатите капаци тихия плач на бебе. Един живот е отнет, за да доведе друг на този свят.