Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tulip Fever, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ана Лулчева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Дебора Могак
Заглавие: Треска за лалета
Преводач: Ана Лулчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 28.08.2017
Отговорен редактор: Димитър Николов
Редактор: Русанка Одринска
Коректор: Русанка Одринска
ISBN: 978-954-28-2388-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10100
История
- — Добавяне
46
След бурята
Те като цяло не са толкова дълголетни, колкото онези, които живеят на по-добър въздух, и рано започват да линеят — и мъжете, и жените, особено в Амстердам… Чумата не е толкова често срещана или поне не до такава степен, че да й се обръща особено внимание, защото всички се въздържат да говорят за нея, доколкото е възможно, и затова не се прави особена разлика в регистрите на мъртвите, нито пък при грижите и лечението на болните; дали заради вярата в предопределената съдба, или пък защото предпочитат търговията, която е животът на страната, и е по-важна от този на отделния човек.
След бурята градът лежи успокоен. Утрото е слънчево, ведро и студено. Клони като счупени крайници покриват улиците. Хората разчистват отломките. Тълпят се като мравки, чийто мравуняк е бил разрушен; колко целеустремено оправят живота си. Нидерландците са един трудолюбив, находчив народ; когато земята им се наводни, те изпомпват водата и я отводняват отново. Свикнали са да възстановяват опустошенията, предизвикани от Божия гняв, защото той им изпраща тези бури, за да ги подложи на изпитание.
В Херенграхт слънцето огрява големите къщи с триъгълни фронтони. Затопля новите им червени тухли и каменните декорации около вратите; блести върху витражите на множеството им прозорци. Колко са впечатляващи. Паметници на богатството и щастливата съдба на онези, които живеят в тях, защото това е най-благородната улица в града.
Другата страна на улицата обаче е потънала в сянка. Притихнала е; слепите прозорци не показват признаци на живот. Кепенците на къщата на Корнелис Сандвоорт са спуснати. През нощта е настъпила смърт; той е загубил младата си съпруга при раждане. Остава вдовец за втори път. Съседите спират отвън и клатят глави. Колко жестоко, защото му се случва за втори път, когато със сигурност е очаквал съпругата му да го надживее и да му осигури утеха в старостта. А някои добавят, че е страдала от чума. Просто слух, но тялото беше изнесено от съображения за безопасност заради оцелелите от семейството й. Няма да има оплакване при отворен ковчег.
Мистър Сандвоорт сигурно спи; будувал е цяла нощ. Съседите все още не го безпокоят, за да му поднесат съболезнования. Но ако се заслушат внимателно, ще чуят през спуснатите капаци тихия плач на бебе. Един живот е отнет, за да доведе друг на този свят.