Дебора Могак
Треска за лалета (62)

62
Ян

Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!

Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми…

Псалм 101

Ян, Лизбет и Матеус претърсват улиците в три различни посоки. Търсят наслуки, защото никой не може да отгатне къде е отишла София. Лизбет предполага, че може да се е върнала в дома си на Херенграхт, за да се предаде и да помоли съпруга си за прошка. Ян не вярва, че би направила подобно нещо. Матеус допуска, че може да се е отправила обратно към семейството си в Утрехт, но Ян не вярва и в това.

Почти не слуша размишленията им, защото знае какво ще направи София. Това е най-ужасното. Познава я толкова добре, познава я до мозъка на костите й. Останало й е само едно нещо и е въпрос на време, за да разбере със сигурност, че е прав.

Макар че какво удовлетворение има в това да докаже, че е прав? Когато се връща в къщата, заварва Матеус там. На пода лежи подгизнало синьо наметало.

— Намерих го в канала — казва Матеус. — Извадих го с пръчка.

Казва, че няма и следа от тяло.

— Можем да се върнем там и да огледаме — казва той. — Но как можем да ги накараме да претърсят дъното на канала? Как да организираме издирване на някого, който се предполага, чс вече е мъртъв?