Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tulip Fever, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ана Лулчева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Дебора Могак
Заглавие: Треска за лалета
Преводач: Ана Лулчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 28.08.2017
Отговорен редактор: Димитър Николов
Редактор: Русанка Одринска
Коректор: Русанка Одринска
ISBN: 978-954-28-2388-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10100
История
- — Добавяне
41
Корнелис
Как гледаш в унес цветето и мислиш — о, колко е прекрасно!
И, о, то вече вехне под огнени лъчи на слънце ясно.
Внимавай — само Божието слово никога не прецъфтява.
А останалият свят какво е, какво ли представлява? Нищо.
Корнелис крачи нагоре-надолу. Викове от болка долитат от спалнята на София. Всеки писък пронизва сърцето му. Де да можеше да износи детето вместо нея. Би дал всичко — къщата си, богатството си — за да облекчи агонията й.
На масата стои пясъчният часовник. Обръща го вече два пъти; родилните й мъки продължават от два часа. Крачи напред-назад. Мраморните квадрати измерват интервалите между виковете й… черно… бяло… черно… бяло… като някаква гротескна игра на шах. Не сме нищо друго, освен пешки в ръцете на Бог.
Стаята е неестествено тиха, сякаш е притаила дъх. Навън е мрачно; дневната светлина едвам се процежда през прозореца. Върху излъсканата дъбова маса с извити крака стоят пясъчният часовник, една недоядена ябълка и два полирани свещника. Изглеждат като най-безжизнения от натюрмортите. Natures mortes[1], така ги наричат французите — израз, който винаги е предизвиквал у него известна тревога. От горния етаж се чува вик — дрезгав, неописуем, нечовешки звук, който смразява кръвта му. На стената виси Сузана и старците. Сочната й плът измъчва Корнелис.
Някога я намираше за възбуждаща, а колко отвратителна му се струва сега, защото ето докъде го бяха довели плътските му желания: да донесе подобно страдание на жената, която обича най-много на този свят. Колко покорно се поддаваше София на похотта му нощ след нощ, и какъв е резултатът? Този ужас, който той не може да сподели с нея.
О, велики и всемогъщи Боже, ние, твоите раби, жалки грешници, в този тежък час на страдание те молим за помощ… спасил, о, Боже…
Черно… бяло… черно… бяло… Сега прави по-малко крачки между виковете й. Контракциите са по-чести.
Погледни надолу, умоляваме Те, и чуй как викаме от дълбините на болката си… чуй ме, о, Господи, Боже мой…
Черно… бяло…
Защото тачим Твоето Божествено величие и умоляваме за Твоята добрина… помогни ни, Боже, спаси ни, заради Твоето милосърдие…
Акушерката слиза по стълбите и влиза в стаята:
— Моля Ви, повикайте доктор Зорг — казва тя.
— Какво се е случило?
— Няма причина за безпокойство. Просто ми трябва помощ.
Акушерката му казва адреса на доктора. Къде е тази проклета слугиня? Корнелис грабва палтото си; ще трябва да отиде сам. Как можа Мария да изчезне точно когато е най-нужна? Щом пристигна у дома, се втурна да види София, тя му каза, че Мария е отскочила за някаква поръчка до шивачката, но това беше преди два часа. Шивачката е на едва няколко пресечки. Къде, за бога, е тя?
Корнелис бързо излиза навън, за да отиде да извика лекаря сам. Започнало е да вали.