Дебора Могак
Треска за лалета (15)

15
София

Онзи, който гази в непознати води, със сигурност ще се удави.

Якоб Катс, „Морални емблеми“, 1632

Ян живее на приземния етаж на една къща на Блумграхт, на не повече от миля от дома ми. Иска да ме изпрати поне малко, но не бива да ни виждат заедно, затова се измъквам от ателието му и бързо тръгвам надолу по улицата. Слънцето залязва; небето порозовява от срам заради мен. Целият град се изчервява, сградите му поруменяват шокирани. Каналът е като стопен метал. Водата, отразена от сградите, танцува по тухлените им фасади. Прозорците са пламнали.

Влажна съм между краката от любов. Само един час — мога да остана само един час. Какъв час беше това. Ако нямам друг такъв, ще го помня през целия си живот.

Пресичам Уестър-Маркт с приведена глава и свивам в една странична уличка. Бързам като престъпник, измъкващ се от сцената на безчестието си. Долните части на къщите са белосани — боята е грубо намазана около прозорците и вратите им. Де да можех и аз да залича с боя петната от греха си.

— София, скъпа моя! Каква изненада, да те срещна тук!

Залитам назад; почти се сблъскваме.

— В тази посока ли си? Каква очарователна рокля, трябва да ми кажеш откъде купуваш тази материя.

Това е госпожа Мейтинс, съпругата на адвоката ни. Тя тръгва бързо редом с мен.

— Трябва да ми кажеш тайната си.

— Какво имате предвид — питам я остро.

— Толкова усърдно я пазиш. Обеща да споделиш с мен, но така и не го направи.

— Какво да споделя?

— Името на шивачката ти, разбира се. Помниш ли — когато беше на нашата музикална вечер? Моята е напълно некомпетентна, дойде по препоръка на госпожа Овервалт, но не може даже и един подгъв да направи. И горкото момиче сякаш постоянно страда от настинка. О, боже, наистина изглеждаш добре! Бургундското червено ти отива — толкова красива тъкан — подчертава цвета на бузите ти. Ех, и моите дъщери да изглеждаха толкова добре, като теб… не бързай толкова, мила. Ох, тези млади крака! Едва смогвам да те следвам.