Сара Дж. Маас
Двор от мъгла и ярост (70)

Глава 68
Рисанд

Кацнах на пода в градската къща и Амрен мигновено се притече на помощ, ругаейки при вида на крилете на Касиан. И дупката в гърдите на Азриел.

Дори нейните целебни сили не можеха да излекуват и двама им. Не, трябваше ни истински лечител за всеки от тях, и то веднага, защото ако Касиан загубеше крилете си… знаех, че би предпочел да умре. Като всеки друг илирианец.

— Къде е тя? — попита Амрен.

Къде е тя къде е тя къде е тя

— Разкарай Книгата оттук — наредих й вместо отговор и хвърлих парчетата на пода.

Не исках дори да я докосвам — толкова лудост и отчаяние и радост съчетаваше в себе си. Амрен пренебрегна заповедта ми.

Мор още я нямаше — навярно криеше Неста и Илейн на някое безопасно място.

— Къде е тя? — попита отново Амрен, притискайки длан към раздрания гръб на Касиан. Знаех, че не говори за братовчедка ми.

Сякаш призована от мислите ми, Мор се появи — задъхана и бледа. Свлече се на пода пред Азриел и изтръгна с окървавени, разтреперани ръце стрелата от гърдите му, оплисквайки килима с кръв. Натисна с пръсти раната му, откъдето бликна светлина, докато силата й скрепяваше разкъсаните кости, плът и вени.

— Къде е тя? — не се отказа Амрен.

Нямах смелост да изрека думите.

Затова Мор ги изрече вместо мен, коленичила над Азриел. За щастие на двамата ми братя бях в безсъзнание.

— Тамлин е предложил на краля свободен път през земите си и нашите глави на поднос, ако той залови Фейра, разруши връзката й с Рис и му позволи да я върне в Двора на Пролетта. Кралят доведе кралиците заедно със сестрите на Фейра, чрез които им доказа, че може да ги дари с безсмъртие. Пусна горките момичета в Котела. Не можахме да го спрем. Държеше Касиан и Азриел.

Живачните й очи се стрелнаха към мен.

— Рисанд.

— Нямахме друг избор и Фейра го знаеше — смогнах аз. — Затова се престори, че се освобождава от контрола, който Тамлин си мислеше, че имам над съзнанието й. Че… ни мрази. И му обеща да се прибере у дома… но само ако сложи край на убийствата. Ако ни пуснеше да си вървим.

— Ами връзката? — прошепна Амрен.

Кръвта на Касиан лъщеше по ръцете й, с чиято сила забавяше потока й.

— Помоли краля да я разруши — обясни Мор. — И той изпълни желанието й.

Имах чувството, че умирам — че някой разсича гърдите ми на две.

— Това е невъзможно — учуди се Амрен. — Подобна връзка не може да бъде разрушена.

— Според краля е възможно.

— Кралят е глупак — излая Амрен. — Подобна връзка не може да бъде разрушена.

— Така е, не може — съгласих се аз.

И двете обърнаха погледи към мен.

Прочистих главата си, разбитото си сърце — разбито заради постъпката на другарката ми, заради саможертвата й в името на мен и семейството ми. На сестрите й. Защото не се имаше за ценна. Дори след всичко, което беше сторила.

— Кралят разруши сделката помежду ни. И това е трудно, но поне не разбра, че всъщност не унищожава единението ни.

— А Фейра знае ли? — подскочи Мор.

— Да — пророних аз. — И сега другарката ми е в ръцете на врага.

— Върви да си я вземеш — изсъска Амрен. — Веднага.

— Не — отсякох аз и думата сякаш заседна в гърлото ми.

Те впериха недоумяващи погледи в мен. Идеше ми да вия от болка заради кръвта по ръцете им, заради безпомощните ми братя на килима пред тях.

Въпреки това успях да кажа на братовчедка си:

— Не чу ли какво му каза Фейра? Обеща да го унищожи. И то отвътре.

Лицето на Мор пребледня, докато магията й сияеше върху гърдите на Азриел.

— Отива в двора му, за да го срази. Да срази всички им.

Кимнах.

— Вече е шпионин. Мой личен шпионин. Винаги ще знае какво прави кралят на Хиберн, къде е. И ще ми докладва.

Защото между нас, бледа и тънка, скрита толкова добре, че никой да не я намери… като нишка цвят и радост, и светлина, и сянка — като нишка от нея… връзката ни още я имаше.

— Тя е другарката ти — нападна ме Амрен. — Не твой шпионин. Върви да си я върнеш.

— Тя е другарката ми. И мой шпионин — отвърнах тихо аз. — И Велика господарка на Двора на Нощта.

— Какво? — прошепна Мор.

Погалих с въображаем пръст връзката, скътана надълбоко в нас, и казах:

— Ако бяха свалили и другата й ръкавица, щяха да видят новата татуировка на дясната й ръка. Същата като предишната. Направихме я снощи. Измъкнахме се незабелязано, намерихме жрица и аз я направих моя Велика господарка.

— Не… не консорт — примига смаяно Амрен.

Не я бях виждал изненадана от… векове.

— Не консорт, не и съпруга. Фейра е Велика господарка на Двора на Нощта.

Равна на мен във всяко едно отношение; щеше да носи корона, да седи на трон до моя. Никой вече нямаше да я държи настрана, да я използва за разплод и бавачка. Тя беше моя кралица.

Сякаш в отговор искра любов пробяга по връзката ни. Навреме възпрях вълната на облекчение, която заплашваше да разклати привидното ми спокойствие.

— Искаш да ми кажеш — пророни Мор, — че Великата ми господарка в момента е обградена от врагове?

Смъртоносна решимост обзе плувналото й в сълзи лице.

— Искам да ти кажа… — подхванах, наблюдавайки как кръвта по крилете на Касиан се съсирва под силата на Амрен; как братовчедка ми най-сетне овладява кървенето на Азриел. И това щеше да е достатъчно, докато пристигнеха лечителите. — Искам да ти кажа — започнах отново, докато магията ми се възвръщаше, галейки кожата ми, костите ми, отчаяна да я освободя над света, — че Великата ти господарка направи голяма саможертва за двора си. И ще й се притечем на помощ, когато моментът настъпи.

Може би Люсиен, вече другар на Илейн, щеше да ни помогне някак. При всички случаи щях да намеря начин.

А после щях да помогна на другарката ми да унищожи Двора на Пролетта, Ианта, простосмъртните кралици и краля на Хиберн. Малко по малко.

— А дотогава? — попита Амрен. — Какво ще правим с Котела… с Книгата?

— Дотогава — отвърнах, поглеждайки към вратата, сякаш очаквах да влезе през нея, усмихната, пълна с живот и прелест — … ще воюваме.