Сара Дж. Маас
Двор от мъгла и ярост (57)

Глава 55

Гледах го как изяжда супата до последна лъжица, докато очите му се стрелкаха между мен и купата.

Като приключи, се облегна назад в стола си.

— Нищо ли няма да кажеш? — попита.

— Бях готова да ти споделя решението си още в мига, в който те видях на прага.

Рис се завъртя към мен.

— А сега?

Седнах внимателно в скута му, а той ме прегърна нежно през ханша, изучавайки лицето ми.

— Сега искам да знаеш, Рисанд, че и аз те обичам. Искам да знаеш, че… — Устните му потрепериха и аз изтрих сълзата, търкулнала се по едната му буза. — Искам да знаеш — прошепнах, — че макар сърцето ми още да е на парчета, всяко от тях ти принадлежи. И за мен е чест — истинска чест да бъда твоя другарка.

Той ме обви с ръцете си и притисна чело към рамото ми. Целият трепереше. Аз погалих копринената му коса.

— Обичам те — повторих. А досега не смеех да изрека думите дори в главата си. — И бих преживяла всичкия ужас отново, за да бъда с теб. Ако дойде война, ще я посрещнем заедно. Няма да позволя на никого да ме раздели с теб.

Рис вдигна поглед. Лицето му лъщеше от сълзи. Наведох се и целунах солената влага. И отново. Както той бе целувал моето окъпано в сълзи лице.

А накрая се отдръпнах, колкото да надзърна в очите му.

— Ти си мой — пророних.

Тялото му се разтресе от вопъл, но устните му бързо намериха моите.

Целувката му беше нежна, топла. Целувката, която щеше да ми даде, ако имахме времето и спокойствието да се срещнем между двата ни свята. Да се ухажваме. Преметнах ръце през раменете му, отваряйки устата си за него, и езикът му погали моя. Другар — моят другар.

Усетих как се втвърди до мен и простенах в устата му.

Звукът скъса всичките му задръжки, той ме грабна с едно плавно движение и ме сложи да легна върху масата — върху всичките бои.

Целувката му стана по-дълбока, а аз увих крака около гърба му, притискайки го към себе си. Той откъсна устни от устата ми и ги плъзна надолу по шията ми. Усетих зъбите и езика му по кожата си, а ръцете му се пъхнаха под пуловера ми и се изкачиха до гърдите ми. Извих гръб от удоволствие и вдигнах ръце, за да ме съблече.

Той огледа жадно разголеното ми тяло. Косата и ръцете ми бяха оцапани с боя, но мислите ми се устремяваха единствено към устата му, която вече целуваше гърдите ми, към езика му, който галеше страстно зърната ми.

Зарових пръсти в косата му, а той опря ръка до главата ми — точно върху палитрата с боя. Засмя се тихо, а после нарисува с нея кръг около гърдата ми, откъдето я спусна надолу, оформяйки стрела под пъпа ми.

— В случай че забравиш къде ще свърши всичко — обясни с пресипнал глас.

Изръмжах му заповеднически и той се засмя отново, намирайки с език другата ми гърда. Потриваше влудяващо бедрата си в мен — толкова влудяващо, че трябваше да го докосна, да усетя повече от него. Целите ми ръце бяха покрити с боя, но не ме интересуваше, вкопчих ги в кожените му дрехи. Той се поизправи, за да ги съблека, и след миг тупнаха заедно с оръжията му на земята, разкривайки прелестното му татуирано тяло, изваяните му мускули и крилете, стърчащи иззад раменете му.

Другарят ми — моят другар.

Устата му отново се впи в моята и докато се любувах на топлия допир на голата му кожа, сграбчих лицето му, оцапвайки и него с боя. Пръстите ми се плъзнаха в косата му и я оцветиха в синьо, червено и зелено. Ръцете му се спуснаха към кръста ми и аз надигнах ханша си от масата, за да му помогна да събуе чорапите и клина ми.

Рис отново се отдръпна и аз излаях недоволно, но в следващия миг сграбчи бедрата ми и ме издърпа към ръба на масата през всички бои, четки и чаши с вода. Сетне вдигна краката ми върху раменете си, от двете страни на красивите му сгънати криле, и коленичи пред мен.

Коленичи върху звездите и планините, изрисувани с мастило по коленете му. Не се прекланяше пред никого и нищо…

Освен пред другарката си. Пред спътницата си.

Първият допир на езика му ме възпламени.

Искам те разкрачена на масата ми като пиршество.

Той изръмжа одобрително заради стона ми, заради вкуса ми и ме нападна с пълна мощ.

Прикова с ръка ханша ми към масата и насочи цялото си внимание между краката ми. А когато езикът му проникна в мен, протегнах нагоре ръце да сграбча ръба на масата, ръба на света, от който всеки момент щях да падна.

Плъзна устни по вътрешността на бедрата ми и пръстите му заеха мястото на устата му, прониквайки в мен на тласъци, докато зъбите му дращеха леко кожата ми…

Провесих се от масата, разтърсена от оргазъм, който натроши съзнанието ми на милион парчета. Езикът и пръстите му продължаваха да се движат.

— Рис — простенах.

Веднага. Исках го веднага.

Той обаче остана на колене, пирувайки с мен, докато ръката му ме приковаваше към масата.

Отново достигнах връхната точка. И чак когато треперех неудържимо, почти разплакана, изнемощяла от наслада, Рис стана от пода.

Плъзна поглед по тялото ми — голо, оцапано с боя, също като неговото — и по устните му бавно се разля усмивка на мъжко доволство.

— Ти си моя — изръмжа и ме вдигна на ръце.

Исках стената — исках да ме залепи до стената, но той ме отнесе в стаята, където спях през последните дни и ме остави на леглото със съкрушителна нежност.

Наблюдавах съвършено гола как разкопчава панталоните си, освобождавайки внушителното си мъжество. Само като го видях, устата ми пресъхна. Желаех го, желаех всеки великолепен сантиметър от него, да го дращя, докато душите ни не се слееха.

Без да каже и дума, Рис дойде до мен с прибрани зад гърба си криле. На никоя друга жена не беше позволявал да ги докосва в леглото. Но аз бях другарката му. На мен беше готов да ги отдаде.

А аз толкова исках да ги докосна.

Надигнах се, протегнах ръка през рамото му и плъзнах пръсти по величествената извивка на едното му крило.

Рис потрепери и членът му сякаш подскочи.

— Игричките после — процеди дрезгаво той.

Добре тогава.

Устата му намери моята с отворена, дълбока целувка, сблъсък на езици и зъби. Той ме положи върху възглавниците и аз сключих крака около гърба му, като внимавах да не докосвам крилете му.

Ала бързо забравих предпазливостта, когато проникна мощно в мен. И застина.

— Игричките после — изръмжах в устата му.

Рис се засмя и звукът пробяга по костите ми. После отново нахлу в мен. Навътре. И още по-навътре.

Не можех да дишам, не можех да мисля за друго, освен за спойката между телата ни. Той спря в мен, сякаш ми даваше време да свикна, а като отворих очи, открих, че се взира в мен.

— Повтори го — пророни.

Знаех за какво говори.

— Ти си мой — прошепнах.

Той се отдръпна леко и пак се плъзна бавно в мен. Мъчително бавно.

— Ти си мой — простенах.

Отново се отдръпна и отново потъна в мен.

— Ти си мой.

Отново — този път по-бързо, по-надълбоко.

И в този миг усетих връзката помежду ни; беше като нерушима верига, като неугасващ лъч светлина.

С всеки спояващ тласък нишката сякаш засилваше по-ярко, по-силно.

— Ти си мой — прошепнах и плъзнах ръце през косата му, надолу по гърба му, по крилете му.

Мой приятел през безчетните опасности.

Мой любовник, изцерил съкрушената ми изтормозена душа.

Мой другар, който не се беше отказал от мен дори в отчаянието си, в безнадеждността.

Задвижих ханша си в такт с неговия. Целувките му не секваха, докато лицата ни не се покриха с влага. Всяка частица от мен гореше и тръпнеше, а когато прошепна „Обичам те“, загубих самоконтрола си.

Оргазмът раздра тялото ми, но той продължи да се тласка в мен, бързо и силно, изтръгвайки насладата ми, докато не почувствах, видях и подуших връзката помежду ни, докато мирисът на телата ни не се сля и двамата си принадлежахме един на друг, бяхме началото, средата и краят. Бяхме песента на първия жив въглен от сътворението на света.

Рис изрева в екстаз и ме изпълни яростно докрай. Планините наоколо потрепериха и малкото оцелял сняг се спусна по склоновете им в лъскава бяла лавина. Нощта в полите им я погълна жадно.

Възцари се тишина, нарушавана единствено от учестеното ни дишане.

Поех изцапаното му с боя лице в пъстрите си длани и го накарах да ме погледне.

Очите му искряха като звездите, които бях нарисувала някога, много отдавна.

Усмихнах му се, докато магическата връзка сияеше ярко помежду ни.

 

 

Не знам колко време лежахме, милвайки се лениво един друг, сякаш наистина имахме цялото време на света.

— Мисля, че се влюбих в теб — пророни Рис, докато галеше с пръст ръката ми, — в момента, в който осъзнах, че режеш онези кости, за да направиш капан за Миденгарда. Или когато ми показа среден пръст, задето ти се подигравах. Напомни ми за Касиан. И за пръв път от десетилетия ми идеше да се разсмея.

— Влюбил си се в мен, защото съм ти напомнила за приятеля ти? — попитах с равен тон.

Той перна носа ми с пръст.

— Влюбих се в теб, умнице, защото беше една от нас, защото не се боеше от мен и реши за финал на зрелищната си победа да замериш Амаранта с парче кост. В онзи момент почувствах духа на Касиан до себе си и можех да се закълна, че го чух да казва: „Ако не се ожениш за нея, дръвник такъв, аз ще го направя“.

Засмях се и плъзнах боядисана ръка по татуираните му гърди. О, да, боята.

И двамата бяхме покрити с нея. Леглото също.

Рис проследи погледа ми и ми се ухили дяволито.

— Колко удобно, че ваната е достатъчно голяма за двама.

Кръвта ми се нагорещи и станах от леглото, но той беше по-бърз и ме грабна на ръце. Целият беше омазан с боя, косата му стърчеше на клечки от нея, а горките му красиви криле… Бяха осеяни с цветни отпечатъци от ръцете ми. Той ме отнесе в банята, където водата вече течеше благодарение на магията, поддържаща колибата.

Рис слезе по стъпалата на ваната и доволната му въздишка погали ухото ми. И аз простенах тихичко от удоволствие, когато седна с мен в скута си и топлата вода ни обля.

Върху каменния ръб на ваната се появи кошница със сапуни и ароматни масла, а аз се отблъснах от гърдите му, за да се потопя нацяло. Парата се издигаше мудно помежду ни. Рис взе сапун с ухание на борова смола и ми го подаде заедно с кърпата за миене.

— Струва ми се, че някой е изцапал крилете ми.

Лицето ми пламна, а стомахът ми се стегна. Илирианците бяха толкова чувствителни на тема криле.

Завъртях пръст, за да го подканя да се обърне с гръб към мен. Той се подчини и разпери превъзходните си криле достатъчно, че да достигна петната от боя. Насапунисах кърпата и започнах да бърша внимателно червеното, синьото и лилавото.

Светлината от свещите танцуваше по безбройните му, по-избледнели белези — оставаха само твърди резки и точки от зарасналата тъкан. Той изтръпваше при всяко мое докосване, вкопчил ръце в ръба на ваната. Надникнах през рамото му, за да видя доказателството за чувствителността му, и казах:

— Поне слуховете за това, че размахът на илирианските криле отговарял на размера на други части са верни.

Той се засмя и мускулите по гърба му се напрегнаха от движението.

— Ама че мръсна уста имаш.

Замислих се за всички места, които исках да докосна със същата тази уста, и се поизчервих.

— Мисля, че от доста време бях започнала да се влюбвам в теб. — Думите ми едвам се чуваха над шуртенето на водата, докато миех разкошните му криле. — Но във вечерта на Звездопада го разбрах със сигурност. Или поне бях близо и мисълта така ме уплаши, че не исках да се задълбочавам в нея. Постъпих страхливо.

— Имала си оправдателна причина.

— Напротив. Може би заради Тамлин, да. Но не и заради теб, Рис. В никакъв случай заради теб. Никога не съм се бояла да бъда с теб. Дори всеки наемен убиец на света да ни погне… Пак би си струвало. Ти си струваш.

Той сведе леко глава. И каза дрезгаво:

— Благодаря ти.

Сърцето ме заболя за него — за всички години, в които си бе мислил обратното. Целунах голия му врат, а той се пресегна назад и погали с пръст бузата ми.

Като изчистих крилете му, го хванах за рамото и го обърнах към мен.

— А сега какво?

Без да каже и дума, той взе сапуна от ръцете ми, завъртя, ме и затърка нежно с кърпата гърба ми.

— Ти решаваш — отвърна накрая. — Може да се върнем във Веларис и да затвърдим връзката си с клетва пред някоя от жриците — нашите нямат нищо общо с Ианта, гарантирам ти, — за да ни обяви за официална двойка. Може да организираме скромно тържество, просто вечеря със… събратята ни, освен ако не предпочиташ голям прием, макар че май и двамата сме на еднакво мнение по въпроса. — Силните му ръце заразтриваха стегнатите, болезнени мускули по гърба ми и аз простенах от удоволствие. — Жрицата може да ни обяви и за съпруг и съпруга, освен за другари, ако искаш да ме наричаш с по-човешко название.

— А ти как ще ме наричаш?

— Другарка — отвърна той. — Макар че би ми харесало да ти викам и съпруга. — Палците му масажираха мускулите покрай гръбнака ми. — Ако искаш, може и да изчакаме. Двамата с теб вече сме свързани, независимо дали ще го обявим пред света или не. Няма нужда да бързаме.

Обърнах се към него.

— Питах за Юриан, краля, кралиците и Котела, но се радвам да науча, че имам толкова много варианти що се отнася до връзката ни. И че си готов да се съобразиш с моето желание. Явно напълно съм ти влязла под кожата.

В очите му затанцува игрива искрица.

— Ах, ти, жестоко, красиво същество.

Изсумтях. Мисълта, че ме намираше за красива…

— Така е — потвърди той. — Ти си най-красивото същество, което някога съм виждал. Помислих си го още в първия момент, в който те видях на Каланмаи.

Макар да беше глупаво да отдавам такова значение на красотата, очите ми запариха.

— А това е добре — добави той, — защото пък ти помисли, че аз съм най-красивият мъж, когото някога бе виждала. Така че сме квит.

Свъсих сърдито вежди, а той се засмя, плъзна ръце към кръста ми и ме придърпа към себе си. Седна на вградената във ваната пейка, а аз го яхнах, галейки небрежно мускулестите му ръце.

— Утре — заяви Рис с внезапно притъмняло лице. — Утре заминаваме за семейното ти имение. Кралиците най-сетне ни отговориха. Ще се върнат след три дни.

Погледнах го стреснато.

— И ми го казваш чак сега?

— Поотплеснах се — оправда се той и очите му просветнаха многозначително.

Светлината в тях, тихата радост… бяха достатъчни да ме оставят без дъх. Бъдеще — двамата имахме бъдеще заедно. Аз имах бъдеще. Живот.

Усмивката му премина в нещо като… благоговение и аз протегнах ръце да обгърна лицето му в длани…

И установих, че кожата ми сияеше.

Съвсем слабо, сякаш мистериозна светлина беше пламнала под нея и сега се процеждаше във външния свят. Топла, бяла светлина като тази на слънцето — на звездите. Удивеният му поглед срещна очите ми и той плъзна пръст надолу по ръката ми.

— Е, поне сега мога да се хваля, че буквално карам другарката си да сияе от щастие.

Засмях се и кожата ми засия още по-силно. Той се наведе да ме целуне нежно, а аз се разтопих и увих ръце около врата му. Усещах го твърд като камък под себе си. Нужно беше само едно плавно движение и щеше да проникне в мен…

Но Рис се изправи, вдигайки и двама ни от водата, и аз го обгърнах с крака през кръста. Отведе ме в спалнята, където магията на колибата вече беше сменила чаршафите на леглото ни, и ги почувствах топли и гладки до голото си тяло, като ме положи върху тях. Цялата блестях — блестях с ярка, чиста светлина като същинска звезда.

— Дворът на Деня? — попитах.

— Не ме интересува — отвърна сурово той и сякаш захвърли пелерината на финеса си.

Веднъж ми беше споделил, че е нужна магия да потиска истинската си същност да скрие истинския вид на силата си.

Но сега ми се разкриваше в цялото си величие, изпълвайки стаята, света, душата ми с лъскава абаносова сила. Звезди, вятър и сенки; мир, сънища и острието на кошмарите. Тъмнината извираше от него като пара. Той протегна ръка и я долепи до блестящата кожа на корема ми.

Изтъканите му от нощ пръсти се разпериха, светлината ми заструи през летливите сенки и аз се надигнах на лакти за да го целуна.

Дим, мъгли и роса.

Като го вкусих, простенах от удоволствие, и той отвори устата си за мен, позволявайки ми да докосна езика му със своя, да погаля зъбите му. Цялото му същество се разкриваше пред мен.

И аз исках всичко от него.

Сграбчих раменете му и го издърпах на леглото. Като легна по гръб, в очите му проблесна искра на недоволство заради притиснатите под тежестта му криле.

— Илирианско бебче — изчуруликах нежно аз и плъзнах ръце надолу по мускулестия му корем… и по-надолу. Протестите му секнаха.

Усещах го огромен в ръката си — твърд като камък, а в същото време така копринен, че плъзнах пръст по него в удивление. Той изсъска през зъби и членът му потрепери, като завъртях палец около върха му. Подсмихнах се и го направих отново.

Рис се пресегна към мен, но погледът ми го накара да замръзне.

— Мой ред е — казах му.

Той ми отвърна с ленива мъжка усмивка и се отпусна назад, пъхвайки ръка под главата си. В очакване.

Нахакано копеле.

Аз се свлякох по него и поех мъжеството му в устата си.

Той подскочи с рязко „Мамка му“, а аз се засмях, докато го приемах още по-надълбоко.

Обходих с език копринената кожа, подрасквайки я леко със зъби, и ръцете му се вкопчиха в чаршафите с побелели кокалчета. Стонът му възпламени кръвта ми.

Честно казано, не знам как издържа цяла минута, преди да ме спре.

Всъщност направо ми се нахвърли.

В единия момент изпълваше устата ми и езикът ми танцуваше около върха му; в следващия ръцете му се озоваха върху кръста ми и ме преобръщаха по корем върху леглото. Той разтвори краката ми с колене, стисна ханша ми и го надигна нагоре, а след това потъна дълбоко в мен с едно плавно движение.

Простенах във възглавницата, усещайки всеки величествен сантиметър от него, а накрая събрах сили да се поизправя на лакти, вкопчила пръсти в чаршафите.

Рис излезе от мен, само за да ме изпълни отново и в този миг вечността избухна около мен и ме обзе съкрушителното чувство, че никога няма да получа достатъчно от него.

— Погледни се само — пророни той, докато се движеше в мен и обсипваше с целувки гръбнака ми.

Успях да се надигна, колкото да видя мястото на единението ни — струящото от мен слънчево сияние се преливаше с неговата буйна нощ, обгръщаше я. Гледката ме порази с такава сила, че изпаднах в екстаз с неговото име на уста.

Рис ме надигна до себе си, пое в ръка едната ми гърда, а с другата загали снопчето нерви между краката ми и оргазмите ми се сляха един в друг, докато той нахлуваше в мен отново и отново, плъзвайки устни по шията ми, по ухото ми.

Можех да умра от това. От желанието си по него, от насладата, която ми доставяше.

Той ни завъртя и излезе от мен само колкото да легне по гръб и да ме издърпа върху себе си.

В мрака му просветна нещо — искра от стара болка, белег. И разбрах защо ме искаше отгоре, защо искаше всичко да свърши така.

Сърцето ми се пропука. Приведох се напред и го целунах нежно, чувствено.

Съзнанията ни се преплетоха и аз го приех в себе си — този път още по-надълбоко, — а той пророни името ми в целувката ни. Без да отлепям уста от неговата, започнах да въртя бавно таза си. Имаше време да го правим силно и бързо. Сега обаче… нямаше да мисля защо искаше да приключим в тази поза, защо искаше да прогоня онези възчерни петна от мрака му със светлината си.

И щях да светя — щях да светя за него. За бъдещето си.

Затова се надигнах, опрях ръце в широките му гърди и освободих светлината в себе си, освободих я, за да отмие мрачното минало на другаря ми, на скъпия ми приятел.

Рис излая името ми и се тласна надълбоко в мен, и заваля дъжд от звезди.

Май сиянието, извиращо от кожата ми, беше звездна светлина, или пък зрението ми ме подвеждаше насред поредния оргазъм, но Рис също достигна своя с името ми на уста, изливайки се в мен.

Когато всичко свърши, останах върху него, забила пръсти в гърдите му, за да му се подивя. Да се подивя на нас.

Той подръпна мократа ми коса.

— Ще трябва да намерим начин да укротим тази светлина.

— Със сенките се справям без проблеми.

— Е, върху тях губиш контрол само когато си вбесена. А тъй като възнамерявам да те направя най-щастливата жена на света… май ще трябва да овладеем чудноватия ти блясък.

— Вечните размисли и планове.

Рис целуна ъгълчето на устата ми.

— Нямаш представа колко неща съм измислил за теб.

— Май спомена нещо за стена…

Смехът му беше сладострастно обещание.

— Следващия път, Фейра, ще те чукам до стената.

— Достатъчно силно, че да опадат картините.

Рис се изсмя гръмко.

— Покажи ми отново какво можеш да правиш с тази твоя мръсна уста.

Подчиних му се.

 

 

Не беше редно да сравнявам, защото знаех, че навярно всеки Велик господар можеше да държи една жена будна цяла нощ, но Рисанд беше… ненаситен. Сигурно спах най-много час, макар че и аз имах вина за това.

Не можех да спра, не можех да се наситя на вкуса му, да го чувствам в себе си. Още и още, и още — докато не започнах да си мисля, че ще изгоря от удоволствие.

— Съвсем нормално е — отбеляза Рис на закуска през пълна с хляб уста.

Едвам бяхме стигнали до кухнята. Тъкмо стана от леглото, разкривайки ми прелестните си криле, изваян гръб и неустоими задни части, и аз пак му налетях. Свлякохме се на пода и докато го яздех, той разкъса с нокти малкото килимче под нас.

— Кое е нормално? — попитах.

Не можех да го погледна без риск да се възпламеня отново.

— Тази… лудост — отвърна предпазливо той, сякаш се боеше, че неправилната дума можеше да ни настърви отново, още преди да сме подсилили телата си с храна. — Когато една двойка приеме свещената връзка, чувството е… стихийно. И това сме наследили от зверовете, които някога сме били. Вероятно е било подтикнато от импулса към заплождане на женската. — Сърцето ми спря при мисълта. — Някои двойки не излизат от дома цяла седмица. Пък и по това време мъжете стават толкова избухливи, че е опасно да са сред хората. Ставал съм свидетел как порядъчен, образован мъж изпотрошава цяла стая само защото друг мъж е задържал погледа см твърде дълго върху другарката му скоро след съчетаването им.

Въздъхнах. Една друга изпотрошена стая проблесна в паметта ми.

Рис веднага усети какво ме терзае и добави кротко:

— Ще ми се да вярвам, че съм по-сдържан от повечето елфи, но… Не ми се сърди, ако съм малко напрегнат, Фейра.

Фактът, че си го признаваше…

— В такъв случай не бива да напускаш тази къща.

— Искам единствено да се затворим в спалнята и да те чукам, докато и двамата не изнемогнем.

Веднага бях готова за него, копнеех по тялото му, но… трябваше да вървим. Кралиците. Котелът. Юриан. Войната.

— Що се отнася до… забременяването… — подхванах аз.

И все едно полях и двама ни с ледена вода.

— Не използвахме… тоест не пия отварата от известно време.

Той остави хляба си.

— Искаш ли да я почнеш отново?

Ако я изпиех още днес, щях да предотвратя онова, което можеше да сме направили снощи, но…

— Аз съм другарка на Велик господар и от мен се очаква да му родя потомци, нали така? Затова май не е редно.

— От теб не се очаква нищо — отвърна рязко той. — Вярно е, децата са толкова рядко щастие, че наистина са безценни. Но няма да те принуждавам да раждаш, ако не искаш… ако и двамата не го искаме. А точно сега, с наближаването на войната… признавам, че бих се страхувал ужасно, ако другарката ми е бременна покрай толкова много врагове. Плаша се от мисълта какво бих направил, застраши ли те някой. Нарани ли те.

Кълбото в гърдите ми се отпусна, макар че в същото време по гръбнака ми пробяга ледена тръпка — какво ли щеше да се случи, ако освободеше над света всичката онази сила, която бях видяла в Двора на Нощта?

— В такъв случай ще започна отварата още днес, веднага щом се върнем.

Станах от масата на разтреперани колене и тръгнах към банята. Трябваше да се изкъпя — носех мириса му по себе си, усещах вкуса му в устата си дори след закуската. Рис се обади тихо зад мен:

— Но ще съм безкрайно щастлив, ако един ден ме дариш с деца, ако споделя тази радост с теб.

Обърнах се към него.

— Първо искам да поживея — отвърнах. — С теб. Искам да видя света и да приключенствам. Искам да разбера какво е да бъда безсмъртна и твоя другарка, и част от семейството ти. Искам да съм готова за тях. Пък и имам егоистичното желание да си само мой за известно време.

Усмивката му беше нежна, топла.

— Твой съм за колкото време искаш. Нямам нищо против дори да си останеш лично моя до края на вечността.

Успях да стигна само до ръба на ваната, преди Рис да ме хване и да ме отнесе във водата, където правихме бавна любов сред благоуханната пара.