Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La San-Felice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2007)

Издание:

Александър Дюма

Сан Феличе

Роман

 

Превод от френски: Невяна Розева

Редактор на поредицата: Иван Тренев

Илюстрация за корицата: Емилиян Станкев

Художник-редактор: Лили Басарева

Коректор-стилисти: Катя Илиева и Людмила Антонова

Графично оформление: Стефан Узунов

Цена 32,98 лв.

ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ СОФИЯ, 1991

с/о Jusautor, Sofia

 

Първо издание: 1969 на изд. „Народна младеж“ в Библ. Приключения и науч. фантастика; № 111.

История

  1. — Добавяне

XXIV
ОСТРОВ МАЛТА

Появата на Нелсън в подобен момент беше знаменателна; злият гений на Франция идваше да присъства лично на съвета в Неапол и да подкрепи с всемогъщото си злато лъжите и предателството на Каролина.

Всички тук, освен генерал Мак, пристигнал, както казахме, през нощта, познаваха Нелсън; кралицата пристъпи към генерала, улови го за ръка, поведе бъдещия победител при Чивита Кастелана към победителя при Абукир и каза:

— Представям сухопътния герой на морския герой.

Нелсън не бе особено поласкан от комплимента; но беше в толкова добро настроение, че не се почувства засегнат от сравнението, при все че то беше изгодно само за съперника му; той се поклони учтиво на Мак, после се обърна към краля:

— Господарю, щастлив съм да съобщя на ваше величество и на неговите министри, че имам пълномощия от моето правителство да преговарям от името на Англия по всички въпроси, отнасящи се до войната с Франция.

Кралят се почувства попаднал в клопка; докато той бе спал, Каролина го бе вързала като Гъливер в страната на лилипути-те; оставаше му само да не прояви недоволството си; но той се опита все пак да се вкопчи за последното възражение, което му хрумна:

— Ваша светлост чу — каза той — за какво става дума, а нашият министър на финансите, като знаеше, че тук сме все приятели и между приятели няма тайни, ни призна откровено, че няма пари в касите; тогава аз заявих: без пари е невъзможно да се воюва.

— И ваше величество даде както винаги доказателство за голямата си мъдрост — отговори Нелсън. — Но ето за щастие пълномощията от министър Пит, които ми дават възможност да оправя това безпаричие.

И Нелсън сложи на заседателната маса пълномощието, което гласеше:

„При пристигането си в Неапол лорд Нелсън, Нил ски барон, е упълномощен да се споразумее със сър Уилям Хамилтън, наш посланик при двора на Двете Сицилии, за поддържане на височайшия ни съюзник във всички нужди, в които би го въвлякла една война с френската република.

У. Пит

Лондон, 7 септември 1798 година.“

Ектън преведе на краля тия няколко реда от Пит, а Фердинанд повика при себе си кардинала като опора срещу новопоявилия се съюзник на кралицата.

— И ваша светлост — запита кралят — може, както каза кралицата, да постави на наше разположение?…

— Един милион лири стерлинги — отговори Нелсън.

Фердинанд се обърна към Руфо, сякаш искаше да го запита колко прави един милион лири стерлинги.

Руфо отгатна въпроса.

— Около пет и половина милиона дуката — каза той.

— Хм! — промълви кралят.

— Тази сума — добави Нелсън — е само първоначална помощ, предназначена за сегашните нужди.

— Но докато вие съобщите на вашето правителство да ни изпрати сумата, докато то пи я изпрати, докато пай-после тя пристигне в Неапол, може да мине доста дълго време. Ние сме в есенното равноденствие и не ще бъде прекалено, ако предвидим месец и половина за отиване и връщане на кораба. През тия шест или дори четири седмици французите ще имат достатъчно време да дойдат в Неапол!

Нелсън се готвеше да отговори, но кралицата го изпревари:

— Ваше величество може да бъде спокоен по този въпрос — каза тя. — Французите не са в състояние да започнат война с вас.

— Междувременно ни я обявиха — възрази Фердинанд.

— Кой ни я обяви?

— Посланикът на републиката. Ей богу, човек би казал, че ви съобщавам новина.

Кралицата се усмихна презрително.

— Гражданинът Гара много избърза — каза тя. — Той щеше да почака още малко или изобщо нямаше да ни обяви война, ако бе узнал състоянието на генерал Шанпионе в Рим.

— А вие познавате това състояние по-добре, отколкото го е знаел самият посланик, така ли, мадам?

— Така мисля.

— Получавате съобщения от щаба на републиканския генерал?

— Не бих се доверявала на съобщения от чужденци, господарю.

— Тогава сведенията ви са от самия генерал Шанпионе?

— Именно! Ето писмото, което посланикът на републиката би получил тази сутрин, ако не бе избързал да замине снощи.

И кралицата извади от плика писмото, което нейният полицай Паскуале ди Симоне бе отнел предната вечер от Салвато Палмиери и бе предал на Каролина в тъмната стая; след това го подаде на краля.

Фердинанд го погледна бегло.

— Писмото е на френски — заяви той с тон, с който би казал: „Писмото е на еврейски.“

И го предаде на Руфо, защото само на него имаше доверие.

— Господин кардинал — каза той, — преведете ни това писмо на италиански.

Руфо взе писмото и сред най-дълбока тишина прочете следните редове:

„Гражданино посланик,

пристигнах само преди няколко дни в Рим, но смятам за свой дълг да Ви уведомя в какво състояние, се намира армията, която съм призван да командвам, за да можете по точните указания, които ще Ви дам, да определите поведението си към вероломния двор, който, подтикван от Англия, вечната наша неприятелка, очаква само удобен момент, за да ни обяви война…“

При последните думи кралицата и Нелсън се спогледаха усмихнато. Нелсън не разбираше нито френски, нито италиански; но писмото му беше по всяка вероятност предварително преведено на английски.

Руфо продължи, без да спира четенето поради този епизод:

„Преди всичко армията, която брои на книга тридесет и пет хиляди души, е в действителност само от осем хиляди, които нямат нито обуща, нито дрехи, нито храна, а от три месеца не са получили нито петак заплата. Тези осем хиляди души имат само сто и осемдесет хиляди патрона, което прави по петнадесет изстрела на човек. Нито един пункт няма запаси дори от барут и в Чивита Векия не можаха да дадат нито един изстрел срещу някакъв берберски кораб, дошъл да разузнава по крайбрежието…“

— Чувате ли, господарко? — запита кралицата.

— Да, чувам — отговори кралят. — Продължавайте, господин кардинале.

Кардиналът продължи:

„Имаме само пет оръдия и още пет на склад. Липсата на пушки е такава, че не можах да въоръжа две дружини доброволци, за да ги използвам срещу въстаниците, които ни обкръжават отвред…“

Кралицата погледна отново Мак и Нелсън.

„Крепостите ни не са в по-добро състояние от арсеналите; в нито една оръдията и снарядите не са от еднакъв калибър; в някои има оръдия, а няма снаряди; в други има снаряди, но няма оръдия. Това печално положение ми обяснява инструкциите на Директорията, които Ви предавам, за да се съобразявате с тях:

«Да се отблъсне с оръжие всяко враждебно нападение, насочено против римската република и да се пренесе войната на неаполитанска територия, но само ако неаполитанският крал приведе в действие своите отдавна оповестени намерения за нахлуване…»“

— Чувате ли, господарко? — запита кралицата. — С осем хиляди души, пет оръдия и сто и осемдесет хиляди патрона, струва ми се, че няма защо да се страхуваме много от тази война.

— Продължавайте, преосвещенейши — каза кралят и потърка ръце.

— Да, продължавайте — намеси се и кралицата — и ще видите какво мисли самият френски генерал за своето положение.

„Обаче — продължи кардиналът — със средствата, които имам на свое разположение, е лесно да разберете, гражданино посланик, че не бих могъл да отблъсна едно враждебно нападение, а още по-малко да пренеса войната на неаполитанска територия…“

— Успокоихте ли се, господарю? — попита кралицата.

— Хм! — промълви кралят. — Да чуем докрай.

„Следователно най-настойчиво Ви препоръчвам, гражданино посланик, да поддържате, доколкото достойнството на Франция позволява, добро разбирателство между републиката и двора на Двете Сицилии и да укротите с всички възможни средства нетърпението на неаполитанските патриоти; всяко движение, настъпило, преди да изминат три месеца, тоест преди времето, което ми е необходимо, за да реорганизирам армията си, би било преждевременно и неизбежно ще завърши с неуспех.

Моят адютант, сигурен човек, с изпитана смелост, роден в държавата на неаполитанския крал, говори не само италиански, но и неаполитанското наречие; той е натоварен да Ви предаде това писмо и да се срещне с водачите на републиканската партия в Неапол. Изпратете го обратно колкото е възможно по-скоро с подробен отговор, в който ще ми изложите точно Вашето положение пред двора на Двете Сицилии.

Братски Ваш

Шанпионе

18 септември 1798“

— Е, добре, господарю — каза кралицата, — ако се бяхте успокоили само наполовина, ето кое трябва да ви успокои напълно.

— По един пункт да, мадам, но по друг — не.

— О, разбирам. Имате предвид републиканската партия, в чието съществуване толкова мъчно повярвахте. Е добре, ваше величество вижда, че тя не е само призрак — тя съществува, щом трябва да се укроти и щом самите якобинци дават такъв съвет.

— Но как, дявол да го вземе, можахте да се сдобиете с това писмо? — запита кралят, като го взе от ръцете на кардинала и започна да го разглежда с любопитство.

— Това е моя тайна, ваше величество — отговори кралицата, — и ще ми позволите да я запазя. Но аз прекъснах, струва ми се, негова светлост лорд Нелсън тъкмо когато той се готвеше да отговори на въпроса, който му зададохте.

— Аз казах, че през септември и октомври морето е бурно и ще ни трябват може би един месец или шест седмици, за да получим от Англия парите, от които имаме нужда, колкото е възможно по-скоро.

Искането на краля бе преведено на Нелсън.

— Господарю — отговори той, — тази възможност е предвидена и вашите банкери, господа Бейкър, баща и син, ще ви изплатят чрез своите месински представители чека от един милион лири стерлинги, написан от сър Уилям Хамилтън и подписан от мене. Ваше величество ще трябва само поради високия размер на сумата да ги уведоми предварително.

— Добре, добре — заяви кралят, — кажете на сър Уилям да напише чека, подпишете го, предайте ми го, а пък аз ще се разбера с двамата Бейкър.

Руфо прошепна нещо на ухото на краля.

Фердинанд кимна.

— Но моята добра съюзница Англия — каза той, — колкото и добра приятелка да е на кралството на двете Сицилии, не дава парите си току-така — познавам я аз. Какво иска срещу този милион лири стерлинги?

— Нещо съвсем просто, което не ощетява ни най-малко ваше величество.

— Какво?

— Англия иска само, когато флотът на негово величество английския крал, започнал блокадата на Малта, отнеме острова от французите, ваше величество да се откаже от правата си върху този остров, за да може негово величество английският крал, който няма в Средиземноморието други владения освен Гибралтар, да превърне Малта в почивен и снабдителен пункт за английските кораби.

— Добре! Ще я отстъпя лесно — Малта не е мое притежание, а на ордена.

— Да, господарю, но след завземането на Малта орденът ще бъде разтурен — забеляза Нелсън.

— А щом бъде разтурен — побърза да каже Руфо, — Малта се връща към короната на Двете Сицилии, защото островът е бил даден от Карл Пети, в качеството му на Арагонски престолонаследник, на рицарите хоспиталиери, току-що изгонени от Родос в 1535 година от Сюлейман II. Но ако при нуждата от една база в Средиземно море Англия плати за Малта само двадесет и пет милиона франка, това не е никак скъпо за нея.

Щяха да започнат може би обсъждането на този въпрос, когато в двора се чу за трети път ловен сигнал със същото неочаквано и поразително действие като първите два. Кралицата размени с Мак и Нелсън поглед, сякаш искаше да им каже: „Бъдете спокойни, зная какво значи това.“ Но кралят не знаеше, изтича до прозореца и го отвори още преди края на сигнала. Рогът оповестяваше, че подгоненият елен е към края на силите си.

— Слушайте — извика разгневен той, — ще ми обясните ли най-после какво означават тези три нещастни сигнала?

— Означават, че ваше величество може да тръгне, щом пожелае — отговори лакеят отвън. — Ваше величество може да е сигурен, че не ще излезе напразно — глиганите са отбити от пътя им.

— Отбити ли? — повтори кралят. — Глиганите са отбити?

— Да, господарю, цяло стадо от петнадесет глигана.

— Петнадесет глигана! …Чувате ли, мадам — извика кралят, като се обърна към Каролина. — Петнадесет глигана! Чувате ли, господа? Петнадесет глигана! Чуваш ли, Юпитер? Петнадесет! Петнадесет! Петнадесет!

После се обърна отново към този, който свиреше с рога:

— А не знаеш ли, нещастнико — викна отчаяно той, — че днес няма лов?

Кралицата пристъпи към него.

— Защо да няма днес лов, господарю? — запита с очарователна усмивка тя.

— Защото, мадам, след писмото, което ми писахте нощес, аз го отложих.

И се обърна към Руфо, за да го посочи сякаш за свидетел, че заповедта е била дадена пред него.

— Възможно е, ваше величество, но аз — продължи кралицата — помислих колко ще ви огорчи лишаването от това удоволствие и като предположих, че съветът ще приключи рано и ще ви остави време за лов през част от деня, пресрещнах лакея и му казах, че се отменя само часа на тръгването — вместо девет ще бъде в единадесет. Часът е вече единадесет, съветът завърши, глиганите са отбити от пътя им, нищо не пречи на ваше величество да отиде на лов.

Докато кралицата говореше, лицето на краля все повече и повече се проясняваше.

— Ах, мила учителко! — припомняме си, че в мигове на приятелско отношение Фердинанд се обръщаше към Каролина с това име. — Ах, мила учителко! Вие заслужавате да заместите не само Ектън като министър-председател, но и херцог Дела Саландра като пръв кралски ловец. Правилно казахте: съветът приключи, вие имате и сухопътен, и морски главнокомандващ, ще имаме пет-шест милиона дуката, на които не разчитахме. Всичко, каквото направите, ще бъде направено добре; искам от вас само едно — да не тръгвате на война преди императора. Ей Богу, напълно съм склонен да воювам: изглежда, че наистина съм бил храбър… Довиждане, мила учителко! Довиждане, господа! Довиждане, Руфо!

— А Малта, господарю? — попита кардиналът.

— Да правят каквото искат с Малта. От двеста шестдесет и три години минавам без нея, ще мина и занапред. Една жалка скала, която става за лов само два пъти през годината, когато прелитат пъдпъдъците, където не расте дори ряпа, а всичко трябва да се внася от Сицилия! Нека вземат Малта и да ме отърват от якобинците, не им искам нищо друго… Петнадесет глигана! Дръж, Юпитер, дръж!

И кралят излезе, като подсвиркваше четвърти сигнал:

— Милорд — обърна се кралицата към Нелсън, — можете да пишете на вашето правителство, че за отстъпването на Малта на Англия не ще има никакви пречки от краля на Двете Сицилии.

После се обърна към министрите и съветниците.

— Господа, кралят ви благодари за добрите съвети, които му дадохте. Заседанието на съвета се прекратява.

И като се сбогува с общ поклон към всички, отправяйки насмешлив поглед към Руфо, тя се прибра в покоите си, последвана от Мак и Нелсън.