Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (66)

LХV.

Вестерос, Швеция

септември 1994-та

Всички снимки, всички подаръци, които му беше дала и които бяха стигнали до Швеция, сложи в кутии и изпрати в склад за съхранение на вещи. Дори старата копринена кесийка, която му беше избродирала преди толкова години. Опакова я, за да е далече от очите му. Подписа документите за развода, които дойдоха по пощата, и нито веднъж не направи опит да се срещне с нея, за да обсъдят разпадането на брака им. Чувстваше се толкова празен, толкова лишен от сили и енергия, че за пръв път в живота си нямаше какво да каже.

Октавио прие да работи като киномеханик, защото реши, че това е най-подходящото от всички предложения. Можеше да признае пред себе си, че му харесва да седи зад въртящите се филмови ролки и да гледа как друг мъж играе любовник, герой, човек на изкуството. На този етап от живота му за него беше по-лесно да си седи и да гледа как някой друг изпълнява роли. Октавио знаеше, че преди двайсет години е изиграл най-важната си роля и никога нищо вече няма да бъде толкова важно за него. Тогава дори нямаше сценарий, но беше изиграл ролята, влагайки цялото си сърце, за да убеди отец Сиснерос да му помогне за спасението на Саломе.

Сега, като докосваше с пръсти американските филми, прозрачната филмова лента, Октавио се усмихваше. Зареждаше ролка след ролка в кино, пълно с буйни шведски тийнейджъри, и това му носеше странно чувство на спокойствие. Прекарваше зрелите си години като воайор. Наблюдател на всичко наоколо, без да участва в почти нищо.

След развода със Саломе на няколко пъти се поколебава дали да не й разкаже как бе накарал свещеника да му помогне и как двамата бяха убедили генерал Мартинес да уреди освобождаването й. В крайна сметка обаче предпочете да не го прави. Така че на финала се върна в положението, в което беше, когато за пръв път зърна Саломе — обичаше я и й се възхищаваше от разстояние.

Само дето беше различен от младежа, който преди толкова години се любуваше от балкона си на красивото седемнайсетгодишно момиче. Тогава възприемаше света като добро място, където хората с чисто сърце могат да живеят и да обичат. Оттогава обаче беше видял неща, които го бяха променили завинаги. Онези мъртви мъже в черния микробус — пребити до смърт и потънали в кръв — се явяваха отново и отново в кошмарите му. Можеше само да си представя какво бяха правили със Саломе.

Накрая се изтощи от опитите да се преструва, че всичко може да стане отново такова, каквото е било преди, че с няколко сладки думи към Саломе и с нежни целувки може да изтрие нещата, които се бяха объркали така фатално.

Сега виждаше всичко по-ясно. Може би се дължеше на мъдростта на зрялата възраст. Може би се дължеше на това, че през всичките тези години бе живял сам, но сега виждаше всички допуснати грешки. Беше се държал като страхливец, като не бе позволил нещата между него и Саломе да се изяснят. Чудеше се дали, ако беше оставил отношенията им да се счупят напълно, без постоянно да се опитва да ги поправи, двамата нямаше да са заедно сега, в златните си години.

След развода двамата поддържаха приятелство не само заради децата, но и заради самите себе си. Саломе не би могла да напусне напълно Октавио. Те бяха свързани от нещо по-силно от брака. И въпреки че не бяха успели да намерят начин за справяне с проблемите си, Саломе все още беше любовта на живота му.

В един период той направи всичко възможно да я забрави. Не можеше да повярва, че му е позволила да си тръгне от дома им и не го е повикала да се върне. Очакваше да го последва, да се втурне след него, да го прегърне и да му каже, че съжалява, задето го е отблъснала. Мислеше, че никога няма да го пусне да си отиде.

Но в онези дни той още смяташе, че животът прилича на филмов сценарий. Където щастливият край му е гарантиран, защото наивно вярваше, че любовта побеждава всичко.

След като тя не го последва, беше толкова наранен, че се закле никога вече да не се върне. Опита да я прогони от мислите си. Затова събра всички предмети, които му напомняха за нея, опакова ги и ги изпрати в склад.

По едно време дори взе да излиза на срещи с други жени. Но колкото и да искаше да я забрави, нямаше как да поддържа заблудата, че се интересува от жена, която очевидно не можеше да се мери със Саломе. Така че постепенно, с течение на годините, прие предложението на бившата си жена да поддържат приятелски отношения. Осъзна — глупаво беше да се преструва, че може да я изтрие от сърцето си. Тя беше майката на трите му красиви деца. Беше неговата първа и единствена любов.

Така че щеше да я чака, както бе правил толкова пъти, когато двамата танцуваха танго в хола си — пускаше я да се завърти и оставаше да я чака с протегната ръка.