Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (19)

ХVІІІ.

Сантяго, Чили

февруари 1970-а

На следващата вечер, докато си лежаха и гледаха въртящия се вентилатор на тавана, Октавио се сети, че все още не е казал на любимата си за разговора, който бе провел с Неруда предния ден.

— Саломе, скъпа — започна той и я погали по крака, — Неруда ме помоли да помогна за кампанията на Алиенде.

— Какво? Ти? — Тя се разсмя, толкова абсурдно й се стори чутото. — Не говориш сериозно, нали?

— Напротив.

Саломе седна в леглото и го погледна в очите. Нощницата й се беше свлякла на едното рамо.

— Защо ти? Не си политик. Дори не гласува на миналите избори. Ти си актьор.

Той долови уханието на крема й за ръце и изведнъж съжали, че е избрал този миг, за да сподели с нея случилото се. В момента му се искаше по-скоро да се люби с нея, вместо да обяснява подробности за разговора си с Неруда.

Дълбоко в сърцето си знаеше, че жена му е права. Никога не бе проявявал и най-малък интерес към политиката. Сега, когато най-после се наслаждаваше на заслужена почивка от актьорството, предпочиташе да прекарва времето си, като чете поезия, играе с децата, танцува танго със Саломе под звуците на стария грамофон и пред възторжените погледи на децата.

Все пак, честно казано, беше поласкан, че великият Неруда се е обърнал към него.

— Не съм съвсем сигурен защо партията смята, че съм най-квалифицираният за това. Аз само уча сценариите наизуст. Не ги пиша. — Протегна ръка, за да масажира прасците й. — Но трябва да призная, че съм заинтригуван.

— Заинтригуван?

— Да, малка египтянке, заинтригуван съм. Неруда смята, че телевизията ще изиграе важна роля в тазгодишните избори, и според него аз съм човекът, който може да подготви Алиенде за дебюта му пред камерите. В края на краищата той е работил като лекар и като адвокат, но вероятно няма особен опит в представянето си. Винаги е държал политическите си речи по улиците на Сантяго, никога пред камери.

Саломе остави бурканчето с крем на нощното шкафче и се обърна към Октавио. Гъстата черна коса обгръщаше раменете й.

— Е, не знам много за Алиенде, но съм чувала, че намеренията му са добри. И, разбира се, имам доверие на Неруда. Само ми обещай да внимаваш. И двамата знаем колко взривоопасна е политическата обстановка…

— Естествено — каза той и се надигна да я целуне. — Все пак трябва да си спомним какви бяхме като тийнейджъри, колко авантюристично бяхме настроени, какви чисти сърца имахме тогава. — Гласът му бе изпълнен с носталгия. — Саломе, представи си, само преди няколко години рецитирах стиховете на Неруда с надеждата да те омая, а сега той ми идва на крака и ме моли за помощ.

— Да, Октавио. — Очите й останаха сериозни въпреки закачливата му усмивка. — Просто бъди предпазлив. Не искам нещо да застраши щастието ни. — Тя протегна ръка и го погали нежно по бузата. — Не забравяй, че вече не сме само ние двамата. Трябва да мислим и за децата.

Той я целуна отново.

— Не се тревожи. — Не можеше да се насити на сладките й устни. — Нима не го правя винаги? — Тя му се усмихна, а той се претърколи върху нея и изгаси лампата.

На следващата седмица Октавио получи написано на ръка писмо от Неруда, в което той го молеше да се срещне с Алиенде и неколцина от помощниците му в кафене, недалече от централната гара.

Октавио пристигна и веднага забеляза Алиенде. Разпозна го по костюма в цвят на слонова кост и тъмните очила с дебели рамки. Беше много по-елегантен, отколкото Октавио си беше представял. До него седеше Неруда.

— Благодаря, че дойдохте, господин Рибейро — каза Неруда и го поздрави, сякаш му бе стар приятел. — Да ви представя нашия приятел, доктор Алиенде.

Той стана от стола си и подаде ръка.

— Господин Рибейро, благодаря ви, че дойдохте да се срещнем, макар да ви се обадихме в последния момент. Осъзнавам колко е зает човек във вашето положение.

Докторът изглеждаше по-висок от мъжа, чиито снимки Октавио беше виждал във вестниците. Имаше силно, здраво тяло и лице, което напомни на Октавио за един от университетските му професори. Зад тъмните очила се криеха меки отпуснати клепачи, а чертите на лицето му се допълваха от широки мустаци. С вида си Алиенде излъчваше чувствителност и искреност, които веднага допаднаха на Октавио. Колко е хубаво, помисли си, че Чили има кандидат-президент, напълно лишен от предвзетост.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Рибейро — каза тихо Алиенде. — Аз съм голям почитател на филмите ви.

— Удоволствието е изцяло мое, доктор Алиенде — отвърна Октавио, после седна на стола, който Неруда беше придърпал към него.

— Надявам се, че моят приятел поетът не ви е притеснил с молбата да дойдете днес тук, за да се срещнете с мен.

— Не, не. Ни най-малко. За мен е чест.

— Разбирам — кимна Алиенде и се усмихна. — Вие подкрепяте ли нашата партия?

Октавио се намести на стола си, извади носна кърпа и попи челото си.

— Не, господине, не бих казал.

— Разбирам — усмихна се Алиенде.

— Всъщност никога не съм гласувал.

Алиенде и сътрудниците му се разсмяха.

— Виждам, че сте истински човек на изкуството, който не проявява интерес към ежедневието на обикновените хора.

— Не, просто съм мързелив.

— Едно от големите удоволствия на живота — каза замислено Неруда.

— Е, надявам се, че липсата на интерес към политиката няма да ви разубеди да приемете тази работа. Както вероятно ви е споменал моят другар дон Пабло, аз съм доста нервен пред камерите. Не искам тази нервност да ми попречи. Когато не виждам тълпата пред себе си, се стягам и губя ораторските си умения. Не ми се ще това да повлияе на кампанията ми. Нуждая се — продължи Алиенде — от човек, който да дирижира камерите, на когото имам доверие и който ще се погрижи да ме снимат по най-добрия начин. — Отново замълча, сякаш искаше да доуточни очакванията си. — Уверявам ви, не го правя от суета. Просто искам хората да ме изслушат, без да се разсейват от тиковете или заекването ми.

— Да, разбира се — кимна Октавио. — Предполагам, че мога да ви дам някои насоки, които ще ви помогнат да се отпуснете пред камерата.

— Точно от това се нуждая, господин Рибейро. А кой знае, на финала може пък да ви направя социалист.

— Възможно е, докторе. И по-странни неща са се случвали. А аз може да ви превърна в легенда.

Същата вечер Октавио разказа подробно на Саломе какво бяха правили с Алиенде следобеда.

— Този човек се страхува, че камерите може да провалят кампанията му. Просто иска да му помогна с някои съвети, за да направи добро впечатление по телевизията. С подходящо осветление и добре насочена камера и с няколко репетиции ще се справи чудесно.

— Струва ми малко суетен — отбеляза Саломе.

— Така ли смяташ? — Октавио видимо се засегна от предположението на жена си. — Не, не бих казал — рече, след като се замисли върху думите на жена си. — Според мен загрижеността му не е свързана със суетност, тъй като не се интересува дали ще изглежда красив. По-скоро иска да е сигурен, че думите му ще бъдат чути ясно и нищо няма да разсейва зрителите.

— На какво точно ще го учиш? Досега не си обучавал някого.

— Ще го науча на някои тънкости на занаята. Как да говори ясно, как да гледа право в камерата, когато обещава нещо. Как да държи брадичката си изправена и да запази пламъка в очите си. — Октавио замълча. — Измислил съм го. Няма да е сложно.

— Но не спомена ли, че има някакви тикове?

— Да, дясното му око потрепва, когато е под напрежение, и леко заеква, когато е нервен. Но му казах, че ако ми се довери и ми позволи да го подготвя, ще преодолеем всички тези проблеми с няколко елементарни техники на дишане.

Саломе слушаше съпруга си.

— Наистина ли мислиш, че нечия телевизионна изява ще има такова влияние? Че гласоподавателите ще променят мнението си, ако единият кандидат е по-смутен от другия? Никога не бих харесала някой кандидат само защото говори по-добре от съперника си.

— Скъпа, тези неща работят на подсъзнателно ниво. Хората винаги са склонни да подкрепят по-привлекателен кандидат с добри маниери. Алиенде е губил три пъти избори в миналото. Не мога да променя външността му, пък и той има доста внушително излъчване. Мога обаче да му помогна да представи по-добре речите си. Няма да му пиша текстовете, обещанията ще изрича със собствените си думи. Но защо хората да не ги чуят по-ясно? — Октавио замълча и сложи длани върху коленете на Саломе. — Щом Неруда е поетът, чиито стихове имаха силата да доведат сърцето ти при мен, трябва да се доверим на преценката му да подкрепи този кандидат за президент. — И гледайки Саломе право в очите, добави: — Мисля, че трябва да направим всичко възможно, за да му помогнем да спечели.

Саломе замълча. Изненада се, че съпругът й внезапно бе започнал да подкрепя толкова пламенно Алиенде. Той беше човек, прекарал младостта си в преписване на стихове, а не на политически лозунги. Тази история вече й идваше в повече. Двете момичета цял ден бяха създавали проблеми на нея и на прислужницата, а Рафаел мрънкаше, че му липсва имението. Беше твърде изтощена, за да продължи дискусията на тази тема.

— Сигурно си прав — съгласи се тя и отиде да изгаси лампата. — Изглежда ми добър човек, който се нуждае от помощта ти. — После се намести по-близо до Октавио и допря буза до неговата. Искаше да сподели ентусиазма му, но нещо в сърцето й подсказваше друго. Все пак прошепна в ухото на мъжа си: — Има късмет, че разполага с учител като теб, любов моя. Просто не забравяй, че ми обеща да бъдеш много внимателен.