Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (12)

ХІ.

Сантяго, Чили

март 1966-а

Две седмици, след като подписа първия си договор със студиото, Октавио и Саломе се ожениха на скромна церемония в параклиса на имението на дядо й. Саломе носеше рокля с висока талия и квадратно деколте, дантелено було, което падаше върху раменете й, и венец от лимонови цветчета в черната си коса.

Преди да се оженят, си размениха подаръци. Той й даде книга с портрети на фаюми, древните египтяни, които очертавали очите си с дебели черни линии. Октавио я беше нарекъл „моята египтянка“ заради издължените бадемовидни очи с тъмнокафяви ириси и гъсти черни мигли. За него тя бе копие на египетска принцеса. В нощта преди сватбата Саломе му подари книга със стихове на римския поет Катул и му обеща да подобри познанията си по латински, за да му превежда стиховете, когато лежат в прегръдките си.

Той се закле, че ще се обичат цял живот, а детето в утробата й щеше да им напомня за тази клетва за вечна любов. Щяха да живеят просто и поетично. Съюзът им бе неразрушим, връзката — скрепена вовеки веков.

Октавио не искаше работата му да промени това, което вече имаха. Не искаше той самият да се промени. Но се страхуваше, че колелата на съдбата са се задвижили и не може да направи почти нищо, за да ги забави или спре.

Студиото сключи с него договор за три филма, и трите роли бяха еднакви — романтичен герой, стремящ се да спечели сърцето на жената, в която е влюбен.

С парите от първия филм — „Добър ден, самота“, Октавио купи къща за бременната си жена — огромна къща в покрайнините на Сантяго, която предишните собственички — Мария и Магда, неомъжени сестри, бяха боядисали в червено. В деня, когато сключиха окончателно сделката, по-голямата от двете, Мария, се приближи към младата двойка и помоли никога да не пребоядисват къщата. Били я боядисали в ален цвят като символ на несподелената любов, която всяка от тях била преживяла. Октавио се съгласи с надеждата двете възрастни жени да намерят покой в старостта. И въпреки че с годините цветът избледня и стана по-скоро бледорозов, а не яркочервен, Октавио удържа на обещанието си и дори с любов смени името на къщата и то стана „La Casa Rosa“ — розовата къща.

Тъй като не проявяваше интерес към култивиране на дивородени неща, Саломе не полагаше особени усилия да поддържа градината на сестрите. Разкошно озелененият двор с грижливо планирано разположение на растенията, който сестрите бяха поддържали през годините, сега се озова в ръцете на двама собственици, които нямаха търпението да плевят или садят луковици. Навремето в градината бяха цъфтели различни сезонни цветя — божури през лятото, далии през есента. Постепенно тя се превърна в омагьосана гора, около оградата се виеха диви лози, а овошките се огъваха от необраните плодове.

Живеейки в такава бохемска обстановка сред пищна зеленина, Саломе откри, че творческата й енергия се пробуди с нова сила в последните месеци от бременността. Боядиса една от спалните на горния етаж в жълто, в същия шафранов нюанс, в който оцветяваше паелята. Изплете бели завеси с фигури на слончета и жирафи.

Доня Оливия донесе люлката, в която беше люляла дъщеря си, а Саломе я изрисува с лимонови листа и лимони, вдъхновена от собствената си градина, която сега ухаеше на върбинка и рози.

Вечер, когато се връщаше у дома, изтощен след снимките в студиото, с тъмни кръгове от умора под очите и схваната от повторенията на реплики челюст, Октавио все пак намираше време да прегърне Саломе и да погали корема под дългата й бяла нощница.

Улавяше лицето й в шепи и я целуваше нежно по устните.

— Моята безценна египтянка — шепнеше й. — Кажи ми, че любовта ни ще бъде вечна.

— Любовта ни ще бъде вечна, скъпи мой — отвръщаше му също шепнешком тя. После обръщаше кафявите си очи към неговите, а изящните й мигли пърхаха на лунната светлина.

И тогава той въздъхваше. Голият му гръден кош се надигаше и спускаше плавно.

— Някой ден тази къща ще бъде пълна с деца, а ние с теб ще остареем заедно.

— Да — съгласяваше се тя. Саломе знаеше, че това са обичайните нощни размисли на съпруга й. Той се нуждаеше от нейното потвърждение, за да продължи да изпълнява трескавия си график от репетиции и снимки.

Октавио мразеше да говори за ангажиментите си през деня. За часовете, прекарани с различни рекламни агенти, мениджъри и нервни продуценти. Това го смущаваше. И Саломе усещаше напрежението му. Тя самата се притесняваше от времето след завършване на първия му филм, защото знаеше, че когато започне рекламната кампания, със съпруга й ще имат още по-малко часове един за друг.

Двамата бяха единодушни, че трябва да се възползват възможно най-пълноценно от уикендите, когато Октавио не беше ангажиран в студиото. Той предложи да хвърлят в градината семена на зеленчуци с надеждата, че все нещо ще се роди, и то по същото време, когато очакваха раждането на първото си дете. Смеси в един плик семена от домати и тиква и понесе бременната си жена през градината, като я подканяше да хвърля семената във въздуха.

— Ти си луд, Октавио — смееше се тя, докато той крачеше през дивите ягоди и петуниите. Държеше я здраво в ръцете си, притиснал нос към гъстата й коса.

— Ухаеш по-хубаво от розите в градината — каза той.

— Октавио — изкикоти се тя и извади нова шепа семена, — мислиш ли, че ще пораснат?

— Разбира се, че ще пораснат, моя малка египтянке.

После спря за момент, за да пусне Саломе на земята. Тя стъпи на краката си и видя, че е точно в средата на градината. Зад нея клоните на големите смокинови и авокадови дървета обрамчваха нежното й лице.

— Тази земя е плодородна — каза Октавио и усмихнат потупа корема й с длан.

— Искам да седя тук с теб и да гледаме залеза — прошепна тя и остави плика със семената до нозете си.

Същата вечер Октавио разпъна голямо одеяло в средата на градината. Вдигна Саломе на ръце и я притисна към гърдите си. И когато небето започна да се обагря в розово и златисто, а слънцето да се спуска към Андите, отново й каза колко много я обича.

Заспаха, унесени от песента на щурците. А когато се събудиха, бяха поразени от десетките звезди, които блестяха над тях, от светулките, които кръжаха наоколо, и от очите на другия, които грееха в нощта.