Алисън Ричман
Ритъмът на спомените (55)

LІV.

Вестерос, Швеция

март 1975-а

Онази вечер Самуел се прибра вкъщи и завари Кая будна, увлечена в игра със Сабине.

— Днес работи до късно, скъпи — каза меко тя. — Страхувам се, че вечерята ти изстина.

Той веднага се почувства виновен, като я видя свита на пода със Сабине на коленете. Момиченцето отделяше кичури от русата коса на майка си и ги доближаваше до своята коса.

— Май осъзнава колко си приличаме — каза Кая, като се изправи и подпря детето на хълбока си.

— Да, невероятно — съгласи се бързо Самуел. Дори само като ги гледаше двете заедно, а на устните си още усещаше вкуса на Саломе, се чувстваше пометен от ужасна вина.

— Да ти стопля ли вечерята?

— Не — заекна той. — Не, благодаря. — Опита се да се усмихне. — Просто не съм особено гладен.

— Но изглеждаш изтощен, скъпи. — Тя се усмихна и зелените й очи го погледнаха спокойни и изпълнени с обич.

— Не се занимавай с това. Пази си силите.

— Няма проблем, Самуел, днес се чувствам много по-добре — настоя тя. — Сега ще я стопля.

Не беше за вярване, че точно в този ден, след всичко, което се беше случило със Саломе, се връщаше вкъщи и откриваше, че жена му е с много по-бодър дух. Иронията на ситуацията го остави без думи.

Кая се приближи до Самуел и остави Сабине в ръцете му. Момиченцето миришеше на бебешка пудра. Той докосна меките пухкави ръчички и зарови нос в измитата й коса.

От тази семейна сцена му прималя, толкова се презираше. Не можеше да повярва, че Кая неочаквано се е оживила и изпълнила с енергия. Сякаш жената, която бе ухажвал преди години, се беше завърнала. Лицето й бе възвърнало цвета си, гласът й — радостта си. От няколко месеца не беше я виждал такава.

Той не подозираше, че същия следобед Кая бе получила просветление. Че се беше изтръгнала от безкрайното самосъжаление и се беше погледнала в огледалото.

„Имаш красива дъщеря — каза си. — Така че се смятай за благословена. Това, че няма да имаш други деца, не е краят на света.“

После се постара да изчисти и подреди къщата и се погрижи за вида си: облече току-що колосана рокля и сложи руж на бледите си страни. А най-важното беше, че се опита да мисли позитивно и да не се страхува от реакцията на съпруга си. Обеща си, че вечерта ще му каже за състоянието си.

Докато седеше на кухненската маса и ровеше из чинията си в отчаян опит да прикрие липсата на апетит, гневът на Самуел срещу него самия се засили още повече.

Как можа да предаде жена си? И то с пациентка! Поклати глава от отвращение.

— Какво има, Самуел? — попита Кая зад гърба му. — Изглеждаш ужасно. Не ти ли хареса вечерята?

— Хареса ми, скъпа — извини се той. Завъртя се на стола си, за да се обърне към нея, но не посмя да я погледне в очите. Вместо това изрече с измъчен глас: — Просто имах тежък ден в офиса и дъждът ме забави допълнително.

Тя кимна и отиде до чешмата, завързвайки престилката на кръста си. Чу се съскане и водата потече.

— Мисля да си легна рано — каза Самуел. — Сложи ли Сабине да спи?

— Да, докато ти вечеряше.

— Ще я целуна за лека нощ, след като си взема душ — каза той едва доловимо.

— Защо не сега? — попита Кая, озадачена от странното поведение на съпруга си и видимо разочарована, задето бе съсипал атмосферата, която тя се беше постарала да създаде, за да му съобщи за ситуацията.

— Просто се чувствам лепкав и мръсен от дъжда. — Изправи се рязко, като ритна леко крака на стола и тръгна към горния етаж. Кая остана долу.

Самуел се надяваше водата да го пречисти. Да изтрие следите от изневярата му. Но докато стоеше гол под душа, все още долавяше аромата на марципан, който се разнасяше от тялото му и се губеше в гъстия облак пара. Същата пара щеше да се пропие в хавлиените кърпи и памучния му халат, така че след като се изкъпеше, уханието на Саломе щеше да се върне върху кожата му.