Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Rhythm Of Memory, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Алисън Ричман
Заглавие: Ритъмът на спомените
Преводач: Дори Габровска
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 954-26-1324-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2159
История
- — Добавяне
ХІІ.
Сантяго, Чили
юли 1966-а
Тъй като не успя да се измъкне навреме от снимките, Октавио пропусна раждането на първото си дете. Доня Оливия и дон Фернандо придружиха дъщеря си до клиника „Санта Мария“ в Сантяго и чакаха нервно във фоайето, докато часовете минаваха, а Саломе се бореше с родилните болки.
Преди да потеглят с колата към клиниката, доня Оливия се обади по телефона на зет си, за да му съобщи, че бебето е на път. Асистентът от студиото, който вдигна телефона, й каза, че Октавио в момента е на снимки и ще отиде в клиниката веднага щом заснемат последната сцена според изискванията на режисьора.
Но Октавио пристигна чак на следващата сутрин, облечен в дрехите от предния ден, небръснат и уморен, с букет от розови и бели божури.
— Съжалявам, египтянке… не успях да се измъкна.
Саломе кимна и се опита да спре напиращите сълзи. Тъй като не можеше да погледне Октавио, впери очи в новородения им син, който в момента сучеше от гърдата й.
— Нарекох го Рафаел — прошепна, докато кърмеше мъничето.
— Бог изцелява всички — каза Октавио, за да й покаже, че си спомня значението на името. — Красив е.
После посегна да погали детето по челцето.
— Също като майка си…
— Моля те, недей… Октавио — прошепна Саломе. Знаеше, че ако изрече още нещо, няма да се овладее. Очите й бяха червени от изтощение и беше наясно, че ако кажеше на Октавио колко е разочарована, щеше да избухне в сълзи.
Искаше да му каже, че не помни кога за последен път са се държали за ръце, че онези нощи, когато заспиваха в градината, под балдахина на звездите, й се струват като отминали преди цяла вечност. Чудеше се дали той изобщо е забелязал, че доматите и тиквите в градината им вече дават плод. Зрееха от седмици, но тя не можеше да ги обере, защото трябваше да лежи. Представяше си как зеленчуците вече гният неоткъснати.
Искаше да го попита какви са приоритетите му сега. Искаше да го упрекне, задето не се е освободил от снимките на глупавия филм и не е дошъл да я подкрепи, както й беше обещал. Макар от известно време да знаеше, че раждането на детето им ще съвпадне със заснемането на последните филмови сцени и че съпругът й не може да контролира графика си, а още по-малко пък другите събития в този етап от живота си.
Просто й липсваха Октавио и взаимоотношенията им отпреди година. Беше си мечтала, че когато детето им се ражда, той ще бъде само на няколко метра от нея, пред вратата на родилната зала.
— Любовта ми не се е променила — повтаряше й той отново и отново, когато Саломе изказваше тревогите и желанието си нейният поет да се завърне.
— Не може ли да имаме поне един свободен уикенд, преди да се роди бебето? — питаше го неведнъж.
— Още малко остана, египтянке — казваше й той, за да я успокои. — Когато снимките приключат, ще се измъкнем и ще заминем някъде… само двамата.
Но тя знаеше, че това е наивна надежда. Октавио беше подписал договор да заснеме още поне два филма след „Добър ден, самота“. А дотогава бебето им щеше да се е родило. Вече нямаше да бъдат „само двамата“.
— Ще засадим портокалова горичка — обеща й веднъж, преди да се унесе в сън. — Когато имам повече свободно време, ще ти напиша нови стихове — прошепна.
Тя така и не изрече на глас убеждението си, че това никога няма да се случи. Че вече осъзнава отговорностите на майчинството и се опасява как той ще поеме отговорностите на бащинството.
Напрежението някак бе уловило в капана си тези двама души, които винаги бяха смятали, че са предопределени да водят простичък живот, основаващ се на взаимната им любов.
Ала докато Саломе виждаше, че решенията, вземани от Октавио, ще повлияят на връзката им, съпругът й още живееше с илюзията, че някой ден всичко ще бъде отново постарому, както в първите месеци на любовта им. Каква наивност, макар и добронамерена! Само се надяваше някой ден да не се събуди и да съжали, че е поел по път, за последиците от който изобщо не е бил подготвен.