Лейни Тейлър
Създадена от дим и кост (46)

46
Изведнъж

Кару ахна. Ръцете й се стрелнаха към гърлото и пръстите й го обхванаха, то беше невредимо.

Тя погледна Акива и примигна, а когато издиша името му, в гласа й имаше някаква нова плътност, преплитане на почуда, любов и настойчива молба, което го превръщаше в зов, дошъл отдалеч. Така беше наистина. „Акива“, зовеше го тя с цялото си същество.

С копнеж, с горест я погледна той и зачака.

Тя свали ръце от гърлото си, но те още трепереха, докато сваляше ръкавиците и разголваше дланите си. Загледа ги втренчено.

Те отвърнаха на погледа й.

Те отвърнаха на погледа й — две гладки индигови очи — и тя проумя какво е направил Бримстоун.

* * *

Най-накрая проумя всичко.