Клайв Къслър
Златото на инките (63)

61

На малкото пристанище в Сан Фелипе цареше празнична атмосфера. Кеят бе изпълнен с хора. Вълнението на всички нарасна донемайкъде, когато патрулният кораб се приближи до вълнолома, който образуваше входа на пристанището.

Мадерас кимна на Пит.

— Страхотно посрещане.

Пит присви очи срещу слънцето.

— Някакъв местен празник ли е?

— Те са привлечени тук от новината за вашето забележително пътешествие под земята.

— Шегуваш се — каза Пит с искрена изненада.

— Не, сеньор. Вашето откритие на реката под пустинята ви превърна в герой за всички фермери и скотовъдци оттук до Аризона, които се борят за оцеляване в негостоприемната пустош. — Той кимна към два микробуса, от които техници разтоварваха телевизионни камери. — Ето защо вие се превърнахте в новината на деня.

— О, господи — простена Пит. — Всичко, от което имам нужда сега, е едно меко легло, в което три дни да спя.

Физическото и психическото състояние на Пит се бе подобрило значително, когато получи вест по радиото на кораба от адмирал Сандекър, че Лорън, Руди и Ал са живи, макар и доста пострадали. Сандекър го осведоми също така и за смъртта на Сайръс Сарасон от ръката на Били Юма и за залавянето на Золар и Оксли, заедно със съкровището на Хуаскар, от Гаскил и Рагсдейл с помощта на Хенри и Мики Мур.

Все пак и за малките хора има някаква надежда, помисли си стоически Пит.

Изтече като че ли цял час, макар че всъщност бяха изминали само няколко минути, преди „Поркерия“ да акостира до „Алхамбра“ за втори път този ден. На горната пътническа палуба на ферибота бе поставен голям хартиен плакат, върху който с все още мокра боя личаха думите:

ДОБРЕ ДОШЪЛ ОБРАТНО ОТ СВЕТА НА МЪРТВИТЕ

На автомобилната палуба, подреден в една редица бе застанал един мексикански уличен оркестър, който свиреше и пееше някаква песен. Мелодията й изглеждаше позната. Пит се наведе напред през релинга на патрулния кораб, наостри уши и отметна назад глава, избухвайки в гръмък смях. След миг обаче той се сви надве от болка, тъй като избликът на веселие бе накарал гръдния му кош да избухне в мъчителна агония. С този си ход Джордино го бе забил направо в земята.

Miralos andando

Vealos andando

Lieva a tu novia favorita, tu companero real

Bajate a la represa, dije la represa

Juntate con ese gentio andando, oiga la musica y la cancion

Es simplemente magnifico camarada, esperando en la represa

Esperando por el Roberto E. Lee.^[1]

— Познавате ли песента, която свирят? — попита Мадерас, леко разтревожен от странната проява на веселие и страдание от страна на Пит.

— Мелодията ми е позната, но думите не — изпъшка Пит през стиснати от болка зъби. — Те пеят на испански.

— Miralos andando — повтори Мадерас, объркан. — Какво искат да кажат с това „Слез долу при язовира“?

— При бента — досети се Пит. — Началните думи на песента са „Слез долу при бента“.

Тромпетите свиреха, китарите дрънкаха и седемте гърла на оркестъра пееха в хор мексиканския вариант на „В очакване на Робърт Е. Лий“. Лорън застана сред тълпата, която се бе качила на борда на ферибота и замаха лудо. Тя виждаше, че Пит я търсеше с очи в тълпата. Накрая той я откри и й махна щастливо в отговор.

Тя видя бинтовете, увити около главата му, превръзката, която придържаше лявата му ръка и гипсираната му китка. В дадените му назаем къси панталони и риза за голф той изглеждаше не на място сред униформения екипаж на мексиканските военноморски сили. На пръв поглед той изглеждаше удивително бодър и свеж за човек, който е оцелял след пътуване през ада, чистилището и черната бездна на земните недра. Но Лорън знаеше, че Пит владееше до съвършенство изкуството да прикрива болката и изтощението си. Тя ги виждаше в очите му.

Пит съзря адмирал Сандекър, който стоеше зад Джордино и количката му. Погледът му скачаше от лице на лице и той различи Гордо Падила, който бе прегърнал жена си Роза. Исус, Гато и механикът, чието име той така и не запомни, стояха наблизо и размахваха бутилки във въздуха. След малко мостчето бе спуснато и Пит се здрависа с Мадерас и Хидалго.

— Благодаря ви, господа. Предайте моите благодарности и на вашия санитар. Той свърши великолепна работа, като успя да ме позакърпи.

— Всъщност ние сме тези, които сме ти задължени, сеньор Пит — каза Хидалго. — Майка ми и баща ми притежават едно малко ранчо недалеч оттук и ще се радват на голямата благодат, когато долу до твоята река бъдат изкопани кладенци.

— Обещайте ми, моля, едно нещо — каза Пит.

— Стига да е в границите на нашите възможности — отвърна Мадерас.

Пит се ухили.

— На никого не позволявайте да кръсти тази проклета река на моето име.

Той се обърна и премина по мостчето до автомобилната палуба на ферибота, където се спусна в морето от хора. Лорън се втурна към него, спря се и бавно обви ръце около врата му, като внимаваше да не притисне с тяло раните му. С треперещи устни тя го целуна.

Тя отдръпна назад лицето си, по което се стичаха сълзи, усмихна се и каза:

— Добре дошъл у дома, моряко.

След миг всички се втурнаха към него. Репортери и телевизионни оператори от двете страни на границата започнаха да прииждат към него, докато Пит поздравяваше Сандекър и Джордино.

— Този път бях сигурен, че си си купил надгробен камък — каза Джордино, светнал като неонова реклама на улица в Лас Вегас.

Пит се усмихна.

— Ако не бях намерил „Подскачащия мях“, нямаше да бъда тук.

— Надявам се, осъзнаваш — каза Сандекър, като се намръщи престорено, — че вече ставаш твърде стар, за да плуваш в пещери.

Пит вдигна здравата си ръка, сякаш се заклеваше.

— Адмирал ми е свидетел, че ако някога и някъде аз хвърля дори само един поглед към друга подземна пещера, то тогава застреляйте ме в крака.

След това до него се приближи Шанън и залепи устни към неговите в дълга целувка, която вбеси Лорън. Когато го пусна, тя каза:

— Липсваше ми.

Преди той да успее да отговори, Майлс Роджърс и Питър Дънкан раздрусваха яко здравата му ръка.

— Ти си човек с невероятна издръжливост — каза Роджърс.

— Счупих компютъра и загубих данните ти — каза Пит. — Искрено съжалявам.

— Няма проблем — отвърна Дънкан с широка усмивка. — Сега, когато доказа, че реката тече от Кладенеца на Сатаната и минава под Серо ел Капироте, и след това показа мястото, където тя се влива в Залива, ние можем да проследим нейния път с плаващи звукови системи за генериране на геофизически изображения, комбинирани с електронни предаватели.

В този момент, незабелязано от повечето хора в тълпата, до ферибота спря едно разнебитено такси от Мексикали, оставяйки облаци дим след себе си. От него изскочи мъж, който бе облечен само в едно одеяло. Той притича през пристанището и се качи на автомобилната палуба, където наведе напред глава и започна да си пробива път през тълпата, докато не стигна до Пит.

— Руди! — изрева Пит, като прегърна със свободната си ръка дребния мъж през рамото. — Откъде се появи?

Като че ли бяха чакали точно този момент, счупените пръсти на Гън изпуснаха одеялото и то падна на палубата, като го остави да стои само по болничната нощница.

— Измъкнах се от лапите на една ужасна медицинска сестра, за да дойда тук и да те поздравя — каза той без никаква следа от притеснение.

— Оправяш ли се?

— Ще бъда на бюрото си в НЮМА преди теб.

Пит се обърна и извика към Роджърс:

— Майлс, в теб ли е фотоапаратът ти?

— Добрият фотограф никога не се разделя с него — извика Роджърс над шума от тълпата.

— Направи една снимка на тримата скапани негодника от Серо ел Капироте.

— И на една скапана негодница — добави Лорън, като се навря в тяхната редица.

Роджърс направи три снимки, преди репортерите да започнат с въпросите си.

— Мистър Пит — един от телевизионните журналисти бутна микрофон в лицето му, — какво можете да ни разкажете за подземната река?

— Само това, че съществува — отвърна с равен глас той — и че е много мокра.

— Каква е големината й според вас?

Той трябваше да помисли за момент, докато в същото време плъзна ръката си около Лорън и я стисна за кръста.

— Бих казал около две трети от размера на Рио Гранде.

— Толкова голяма?

— Най-малко.

— Как се чувствате, след като сте преплували над сто километра през подземни пещери?

Пит винаги се дразнеше, когато репортер задаваше въпроса как се чувства някоя майка или баща, след като цялата им къща е изгоряла заедно с децата им или задава същия въпрос на свидетел, който е видял как някой пада от самолет без парашут.

— Как се чувствам? — повтори Пит. — Точно сега чувствам, че ако не отида до тоалетна, мехурът ми ще се пръсне.