Клайв Къслър
Златото на инките (49)

47

Всички бюрократи по света си приличат, помисли си Пит, с престорената им безсмислена усмивка, която покровителственият израз в очите им издаваше. Те трябва всички да са посещавали едно и също училище и да са учили една и съща изтъркана шаблонна реч, изпъстрена с уклончиви фрази. Този тук бе плешив, носеше очила с дебели рогови рамки и имаше черни мустаци, всяко едно косъмче на които бе прилежно подрязано.

Висок, изпълнен със самодоволство мъж, чийто профил и високомерно държане подхождаха повече на американец, седнал в залата за конференции, приличащ на испански конквистадор, Фернандо Матос представляваше типичен бюрократ, чието снизходително отношение към околните се допълваше от непрекъснатото му шикалкавене и увъртане. Той впери поглед в американците, които го бяха повикали в сградата на Митницата, на не повече от 100 метра (328 фута) от международната граница.

Адмирал Сандекър, който бе пристигнал от Вашингтон малко след като Гаскил и Рагсдейл бяха кацнали тук от Галвестън, отвърна на погледа му, без да продума. Шанън, Роджърс и Джордино бяха настанени на столове до едната стена, докато Пит бе седнал от дясната страна на Сандекър. Те оставиха Къртис Старгър, главният митнически агент на региона, да говори.

Ветеран, с шестнадесет години служба зад гърба си, Старгър се бе справял с достатъчно трудни ситуации, за да му е ясно всичко. Той бе елегантен, красив мъж с остри черти и руса коса. Изглеждаше по-скоро като застаряващ спасител от някой плаж в Сан Диего, отколкото като опитен агент. Той погледна Матос с изражение, което можеше да прегори и азбест. След като се представиха един на друг, той се хвърли в атака.

— Ще прескоча любезностите, мистър Матос. По въпроси като този аз съм свикнал да разговарям с ваши елитни агенти от правоохранителните ви институции, най-вече инспектор Гранадос и началника на северномексиканския отдел за разследване, сеньор Рохас. Бих искал да ми обясните, сър, защо тук е изпратено длъжностно лице от среден ранг от някаква неизвестна служба в Министерство на националните работи, което да ни информира за ситуацията. Имам чувството, че вашето правителство в Мексико Сити е в същото неведение, в което сме и ние.

Матос направи безпомощен израз с ръцете си. Очите му не мигнаха и усмивката остана все така върху лицето му.

— Инспектор Гранадос работи по един случай в Хермосило, а сеньор Рохас е болен.

— Съжалявам да чуя това — изсумтя лицемерно Старгър.

— Ако не бяха неразположени или изпратени по други задачи, аз съм сигурен, че те щяха с удоволствие да се консултират с вас. Споделям вашето неудовлетворение, но ви уверявам, че моето правителство ще направи всичко, което е в пълномощията му, за да ви окаже сътрудничество по този въпрос.

— Щатската прокуратура има основание да вярва, че трима души, известни под имената Джозеф Золар, Чарлз Оксли и Сайръс Сарасон, всичките братя, се занимават с широкомащабни международни операции, състоящи се в търговия с откраднати произведения на изкуството, контрабанда на ценни исторически предмети и подправяне на оригинални художествени творби. Ние имаме също така основание да вярваме, че те са похитили един от уважаваните ни законодатели от Конгреса и служител на най-престижната ни агенция за морски изследвания.

Матос се усмихна учтиво зад маската си на бюрократ.

— Напълно абсурдно. Както много добре знаете, господа, след вашата безрезултатна проверка на складовете на Золар в Тексас, тяхната репутация остава неопетнена.

Гаскил се усмихна криво на Рагсдейл.

— Новината бързо се разчува.

— Тези хора, които вие изглеждате така решени да преследвате, не са нарушили никакъв закон в Мексико. Нямаме юридическа причина, за да ги разследваме.

— Какво правите относно осигуряване освобождаването на депутатката от Конгреса Смит и заместник-директора Гън?

— По случая работят най-добрите ни полицейски екипи за разследване — увери го Матос. — Моите началници вече са дали разпореждания за плащане на искания откуп. И мога да гарантирам, че е въпрос само на няколко часа, преди бандитите, отговорни за този маскарад, да бъдат заловени и вашите хора спасени невредими.

— Нашите източници твърдят, че Золар са престъпниците, които носят отговорност за това.

Матос поклати глава.

— Не, не, доказателствата сочат, че зад отвличането стои една банда крадци.

Пит се присъедини към спора.

— Като говорим за отвличане, какво ще ни кажете за екипажа на ферибота? Къде изчезнаха те?

Матос изгледа презрително Пит.

— Това няма значение тук. Що се отнася до официалната информация, нашите полицейски служители имат четири подписани декларации, в които вие сте споменат като подстрекател на този заговор.

Негодувание забушува вътре в Пит. Братята Золар бяха хитро предвидили всяка случайност, но те или бяха пренебрегнали факта, че екипажът на „Алхамбра“ не е мъртъв, или Амару бе оплескал работата и ги бе излъгал. Падила и хората му трябва да са се добрали до брега, където са били прибрани от местната полиция.

— Бяха ли следователите ви така умни, за да открият също и мотивите ми за това?

— Мотивите не ме засягат, мистър Пит. Аз се основавам на доказателства. Но тъй като повдигнахте този въпрос, екипажът твърди, че вие сте убили депутатката от Конгреса Смит и Руди Гън, за да получите мястото на съкровището.

— Вашите полицейски служители трябва да са болни от болестта на Алцхаймер, за да повярват на това — сряза го Джордино.

— Доказателствата са си доказателства — каза спокойно Матос. — Като държавен служител, аз трябва да се придържам строго в законните граници.

Пит прие нелепото обвинение в ход и поде атаката си от друг ъгъл.

— Кажете ми, сеньор Матос, какъв процент от златото ще вземете като свой дял?

— Пет. — Матос се усети твърде късно и млъкна.

— Искахте да кажете пет процента, сър? — тихо попита Старгър.

Матос наклони глава и сви рамене.

— Нищо подобно.

— Бих казал, че вашите началници са си затворили очите пред един дълбок заговор — каза Сандекър.

— Няма никакъв заговор, адмирале. Кълна се в това.

— Това, което ни съобщавате — каза Гаскил, навеждайки се напред над масата, — е, че отговорни лица от правителството на щата Сонора са сключили сделка със Золар да задържат перуанското съкровище.

Матос вдигна ръка.

— Перуанците нямат законни претенции. Всички исторически ценности, намерени на мексиканска земя, принадлежат на нашия народ.

— Те принадлежат на народа на Перу — прекъсна го Шанън с почервеняло от гняв лице. — Ако вашето правителство имаше някакво чувство за приличие, те щяха да поканят перуанците поне за да го поделят с тях.

— Междудържавните въпроси не се решават по този начин, доктор Келси — отвърна Матос.

— Как би ви се понравило, ако изгубеното златно съкровище на Монтесума се появи в Андите?

— Не съм в състояние да преценявам събития в сферата на фантастиката — отговори невъзмутимо Матос. — Освен това слуховете за съкровището са силно преувеличени. Истинската му стойност в действителност е далеч по-малка.

Шанън изглеждаше смаяна.

— Какво говорите? Аз видях съкровището на Хуаскар със собствените си очи. Ако не друго, то е далеч по-значително, отколкото всеки би могъл да си представи. Оценявам потенциалната му стойност на почти един милиард долара.

— Семейство Золар са уважавани търговци, които имат световна репутация за точно оценяване на антики и произведения на изкуството. Оценката им на съкровището не надхвърля триста милиона.

— Мистър — каза рязко Шанън със студена ярост, — залагам моята професионална квалификация срещу тяхната по отношение оценяването на исторически находки от древните перуански култури. Ще ви го кажа с най-прости думи. Золар са пълни боклуци.

— Вашата дума срещу тяхната — каза спокойно Матос.

— За такова малко съкровище — каза Рагсдейл — те като че ли провеждат твърде мащабна операция за неговото изваждане.

— Петима или десетина работника, които да изнесат златото от пещерата. Това е всичко.

— Бихте ли искали да видите снимки от разузнавателни спътници, които показват, че върхът на Серо ел Капироте изглежда като мравуняк, по който пъпли цяла армия от хора и хеликоптери?

Матос седеше мълчаливо, сякаш не бе чул нищо.

— А уреждането на сметките със Золар? — попита Старгър. — Ще им позволите ли да изнесат ценните исторически предмети от страната?

— Техните усилия в името на народа на Сонора няма да останат неоценени. Те ще бъдат компенсирани.

Очевидно това беше една измислена история и никой в стаята не повярва в нея.

С най-висок служебен ранг в стаята бе адмирал Сандекър. Той погледна Матос и се усмихна с обезоръжаваща усмивка.

— Утре сутринта имам среща с президента на нашата нация. На нея ще го уведомя за тревожните събития, които стават в нашата южна съседка, и ще го информирам, че вашите правоохранителни органи бавят разследването и вдигат димна завеса пред отвличането на наши висши представители. Не е нужно да ви напомням, сеньор Матос, че споразумението за свободна търговия скоро ще влезе за разглеждане в Конгреса. Когато членовете му бъдат информирани за безчувственото ви отношение към един от неговите представители и как помагате на престъпници, търгуващи с откраднати и незаконно внесени произведения на изкуството, за тях ще е трудно да продължат взаимните ни търговски връзки. Накратко, сеньор, вашият президент ще бъде изправен пред голям скандал.

Погледът на Матос внезапно придоби съкрушено изражение под стъклата на очилата му.

— Не е нужно да се стига до такава силна реакция само заради едно незначително разногласие между нашите две страни.

Пит забеляза ситните капчици пот по главата на мексиканския служител. Той се обърна към шефа си от НЮМА.

— Едва ли мога да мина за експерт по политиката на изпълнителната власт, адмирале, но на какво искаш да се обзаложим, че президентът на Мексико и неговият кабинет не са били информирани за истинската ситуация?

— Подозирам, че ще спечелиш — каза Сандекър. — Това би обяснило защо не преговаряме със служител от висок ранг.

Лицето на Матос побледня и той определено заприлича на болен човек.

— Погрешно сте ме разбрали. Моята страна е готова да ви сътрудничи по всички възможни начини.

— Кажи на твоите началници в Министерството на националните работи — каза Пит — или на който и да е този, за когото работиш, че не са толкова умни, за колкото се смятат.

— Срещата приключи — каза Старгър. — Ще разгледаме възможните варианти и утре по това време ще информираме вашето правителство за действията, които ще предприемем.

Матос се опита да върне част от достойнството си. Той ги погледна със зъл поглед и когато заговори, гласът му бе по-тих.

— Трябва да ви предупредя срещу всякакви опити за изпращане на вашите Специални сили в Мексико.

Сандекър го прекъсна.

— Давам ви двадесет и четири часа, за да върнете невредими през границата между Мексикали и Калексико депутатката от Конгреса Смит и моя заместник-директор Руди Гън. Една минута да закъснеете и много хора ще пострадат.

— Вие нямате право да отправяте заплахи.

— След като кажа на нашия президент, че вашите сили за сигурност измъчват Смит и Гън, за да изтръгнат от тях държавни тайни, един бог знае как той ще реагира.

Матос изглеждаше ужасен.

— Но това е пълна лъжа, абсурдна измислица.

Сандекър се усмихна ледено.

— Виждате ли, и аз знам как да си измислям ситуации.

— Давам ви думата си.

— Това е всичко, сеньор Матос — каза Старгър. — Моля, дръжте моята служба в течение на всякакви по-нататъшни събития.

Когато мексиканският служител напусна залата за конференции, той изглеждаше като човек, който бе стоял отстрани и наблюдавал как съпругата му бяга с водопроводчика и кучето му е прегазено от камиона, разнасящ млякото. Веднага щом той си отиде, Рагсдейл, който бе седнал отзад и мълчаливо следял разговора, се обърна към Гаскил.

— Е, ако не нещо друго, то поне не знаят, че сме разкрили незаконния им склад.

— Да се надяваме, че ще останат в неведение още два дена.

— Направихте ли опис на откраднатите стоки? — попита Пит.

— Количеството им бе толкова огромно, че подробното им описване ще отнеме седмици.

— Спомняте ли си да сте виждали някакви религиозни идоли на индианците от Югозапада, издялани от тополово дърво?

Гаскил поклати глава.

— Не, нищо подобно.

— Ще ви помоля да ме уведомите, ако ги откриете. Имам един приятел, индианец, който би искал да си ги получи обратно.

Рагсдейл кимна към Сандекър.

— Как преценявате ситуацията, адмирале? — попита той.

— Золар са им обещали невъзможното — каза Сандекър. — Започвам да вярвам, че ако те бъдат арестувани, половината население на щата Сонора ще се вдигне на бунт, за да разбие вратите на затвора и ги освободи.

— Те никога няма да позволят на Лорън и Руди да си тръгнат свободно и да говорят — каза Пит.

— Не искам да съм този, който ще го каже — тихо се обади Рагсдейл, — но те вече може да са мъртви.

Пит поклати глава.

— Не мога да си позволя да повярвам в това.

Сандекър стана и се помъчи да се отърси от чувството си за безизходица, като закрачи напред-назад по пода.

— Дори ако президентът одобри едно тайно влизане, нашата специална група за реагиране не разполага с информация, която да ги заведе до мястото, където държат в плен Лорън и Руди.

— Струва ми се, че братята Золар са ги взели с тях в планината — каза Джордино.

Старгър кимна, съгласявайки се.

— Може би си прав. Хасиендата, която те използваха като главна квартира по време на издирването на съкровището, изглежда изоставена.

Рагсдейл въздъхна.

— Дори и ако Смит и Гън са все още живи, страхувам се, че няма да е за дълго.

— Не можем да направим нищо друго, освен да гледаме безпомощно през оградата — каза Старгър с отчаяние.

Рагсдейл се загледа през прозореца към границата.

— ФБР не може да проведе акция на мексиканска земя.

Пит погледна за миг федералните агенти, след което се обърна директно към Сандекър.

— Те не могат, но НЮМА може.

Всички го погледнаха неразбиращо.

— Можем какво? — попита Сандекър.

— Да влезем в Мексико и спасим Лорън и Руди, без да създаваме международен инцидент.

— Как ли пък не — засмя се Гаскил. — Преминаването на границата не е трудно, но Золар са привлекли на своя страна полицията и военните от щата Сонора. Сателитните снимки показват силна охрана на върха и в подножието на Серо ел Капироте. Не можеш да се приближиш дори на десет километра, без да бъдеш застрелян.

— Нямах предвид да отида с кола или пеша до планината — каза Пит.

Старгър го погледна и се ухили.

— Какво е това, което Националната агенция за подводни и морски изследвания може, а митническата служба и ФБР не могат? Да плува над пустинята?

— Не, не над пустинята — отвърна Пит с напълно сериозен тон, — а под нея.