Клайв Къслър
Златото на инките (57)

55

Лицето на Сарасон бе станало бяло като тебешир. По челото му се стичаха ручеи пот. Макар че бе човек, който не се плашеше лесно, погледът му сега бе почти обезумял от шок. Той стоеше втрещен и неспособен да продума, тъй като чудовището го бе накарало да загуби ума и дума от страх.

Амару скочи на крака и се опита да говори, но всичкото, което излезе от устата му, бе един грачещ шепот. Устните му затрепериха, когато проговори със стържещ глас:

— Върни се, diablo^[1], върни се обратно в infierno^[2].

Фантомът нежно положи Гън на земята. С едната ръка той свали каската си. След това разтвори ципа отпред на водолазния си костюм и бръкна вътре. Сега вече се виждаха зелените му очи, насочени към разсъблечената Лорън, която бе просната върху студената твърда скала. Те блестяха под изкуствената светлина с ужасен гняв.

Двамата мъже, които все още притискаха краката на Лорън към земята, зяпнаха безмълвно, когато колтът гръмна веднъж, после още веднъж в пещерата. Лицата им се изкривиха неудържимо, главите им се килнаха назад и експлодираха. Двамата бандити се сгромолясаха на земята и паднаха върху коленете на Лорън.

Другите се втурнаха да бягат от Лорън, сякаш тя бе внезапно хванала черна чума. В един далечен ъгъл стенеше Хулио с ръце все още върху наранените си очи.

Лорън нямаше сили дори да изпищи. Тя гледаше втренчено мъжа от реката. Въпреки че го бе разпознала, тя бе убедена, че виждаше халюцинация.

Шокът от изумлението и след това ужасът от разпознаването на човека, появил се като призрак от реката, накараха сърцето на Амару да се вледени.

— Ти! — простена той със сподавен глас.

— Изглежда си изненадан, че ме виждаш, Тупак — каза Пит със спокоен глас. — Сайръс също ми изглежда малко смутен.

— Ти си мъртъв. Аз те убих.

— Лошо свършената работа води до лоши резултати.

Пит насочи колта поред към всеки един от тях и без да сваля очи, попита Лорън:

— Лошо ли си наранена?

За момент тя бе твърде смаяна, за да отговори. Накрая проговори, запъвайки се:

— Дърк… наистина ли си ти?

— Ако има друг, надявам се, че ще го хванат, преди да успее да подпише с името ми много сметки. Съжалявам, че не пристигнах тук по-бързо.

Тя кимна дръзко с глава.

— Благодарение на теб ще остана жива, за да видя как тези животни ще платят.

— Няма да се наложи да чакаш дълго — каза Пит с твърд като камък глас. — Имаш ли достатъчно сили, за да се изкачиш нагоре по тунела?

— Да, да — прошепна Лорън, докато смисълът на случилото се започна да стига до съзнанието й и разбра, че наистина е спасена. Тя потрепери, когато бутна мъртвите мъже настрани от себе си и се изправи на крака, олюлявайки се. Без да обръща внимание на голотата си, Лорън посочи надолу към Гън.

— Руди е много зле.

— Тези мръсни садисти са ви сторили всичко това?

Лорън кимна мълчаливо.

Пит оголи зъби и опалово зелените му очи засвяткаха с убийствен блясък.

— Сайръс току-що изяви желание да занесе Руди догоре. — Пит небрежно махна с пистолета си по посока на Сарасон. — Дай й ризата си.

Лорън поклати глава.

— По-скоро бих ходила гола, отколкото да нося потната му стара риза.

Сарасон знаеше, че може да получи куршум и уплахата му бавно започна да отстъпва място на инстинкта за самосъхранение. Комбинативният му ум започна да фокусира вниманието върху план за спасение. Той се свлече на пода, сякаш бе сломен от шока и постави дясната ръка върху коляното си, само на няколко сантиметра от един малък пистолет с къса цев, калибър .38, прикрепен към глезена му вътре в ботуша.

— Как стигна дотук? — попита той, за да печели време.

Пит не се подведе от шаблонния въпрос.

— Пристигнахме с подземен туристически кораб.

— Пристигнахме?

— Останалите от групата ще се покажат на повърхността всеки момент — блъфира Пит.

Амару внезапно изкрещя на двамата си останали здрави пазачи.

— Нападнете го!

Те бяха закоравели убийци, но нямаха желание да умират. Те не се помръднаха, за да вземат автоматичните си пушки, които бяха оставили настрана по време на опита си да изнасилят Лорън. Един поглед към дулото на четиридесет и пет калибровия пистолет на Пит бе достатъчен да възпре всеки, който не проявяваше склонност към самоубийство.

— Страхливи псета! — изръмжа Амару.

— Виждам, че все така караш други да вършат мръсната ти работа — каза Пит. — Изглежда сгреших, че не те убих в Перу.

— Тогава се заклех, че ще те накарам да страдаш, както ти накара мен.

— Не залагай пенсията си от „Солпемачако“ на това.

— Ти възнамеряваш да ни убиеш по най-хладнокръвен начин — каза с равен глас Сарасон.

— Съвсем не. Хладнокръвни убийства вършиш ти, както уби доктор Милър и само бог знае колко още много други невинни хора, които са се изпречили на пътя ти. Като техния ангел отмъстител, аз съм тук, за да те екзекутирам.

— Без благоприличието на справедлив съдебен процес — протестира Сарасон, докато ръката му пълзеше зад коляното към скрития пистолет. Чак сега той забеляза, че раните на Пит не свършваха само с кървавата резка през челото. Раменете му бяха увиснали от изтощение, стойката на тялото му не бе твърда. Свитата лява ръка бе притисната към гръдния кош. Счупена китка и ребра, предположи Сарасон. Надеждите му пораснаха още, когато осъзна, че Пит бе на границата на припадъка.

— Ти едва ли си този, който може да настоява за правосъдие — каза Пит с глас, пълен със сарказъм и презрение. — Жалко, че великата ни американска съдебна система не дава същото наказание на убийците, както те са постъпили с жертвите си.

— А ти не си този, който може да съди моите действия. Ако не бяха братята ми и аз, хиляди исторически находки щяха да гният в мазетата на музеите по света. Ние съхранихме тези антики и ги пласирахме на хора, които оценяват тяхната стойност.

Пит спря да обхожда с поглед другите хора и фокусира вниманието си в Сарасон.

— Наричаш това извинение? Ти оправдаваш кражбите и убийствата в грандиозен мащаб, за да можете ти и твоите престъпни роднини да извличате от това тлъсти печалби. Вълшебните думички за теб, приятелче, са шарлатан и лицемер.

— Дори и да ме застреляш, това няма да извади моята фамилия от бизнеса.

— Не си ли чул? — усмихна се мрачно Пит. — „Золар Интернешънъл“ са изхвърлени като помия в канала. Федералните агенти извършиха внезапна проверка на вашите складове в Галвестън. Те откриха достатъчно плячка, която да напълни сто галерии.

Сарасон отметна глава назад и се засмя.

— Главната ни квартира в Галвестън е напълно законна. Всичките ни стоки са законно купени и продадени.

— Говоря за втория склад — каза небрежно Пит.

Загарялото лице на Сарасон трепна тревожно.

— Там има само един.

— Не, два са. Има и подземен склад, който е снабден с тунел за транспортиране на нелегални стоки. Там се държат внесените контрабандно антики и откраднатите произведения на изкуството, освен това има и отдел за изготвянето на фалшификати.

Сарасон изглеждаше така, сякаш бе цапнат с тояга през лицето.

— Дяволите да те вземат, Пит. Откъде би могъл да знаеш всичко това?

— Двама федерални агенти, единият от Митницата, другият от ФБР, ми описаха видяното от тях с най-големи подробности. Бих добавил също така, че когато се опитате да внесете тайно съкровището на Хуаскар в Съединените щати, те ще ви посрещнат с отворени обятия.

Пръстите на Сарасон бяха на сантиметър (по-малко от половин инч) от малкия двуцевен пистолет.

— В такъв случай, те ще останат с пръст в уста — каза той, като възвърна предишната си фасада на отегченост. — Златото не отива в Съединените щати.

— Няма значение — каза Пит с тиха сдържаност. — Ти няма да бъдеш на свобода, за да го похарчиш.

Скрити зад коляното на кръстосания му крак, пръстите на Сарасон докоснаха и бавно започнаха да изваждат двупатронния пистолет от ботуша. Той предположи, че раните на Пит щяха да забавят с частица от секундата времето му на реакция, но реши да не рискува с един бърз и недобре прицелен изстрел. Ако не уцелеше с първия куршум, Сарасон добре знаеше, че въпреки болезнените рани на Пит, нямаше да има възможност да изстреля втория. Той спря колебливо за момент и помисли как да отвлече вниманието му. Погледна към Амару и двамата му пазачи, които гледаха Пит с неудържим гняв и омраза. Хулио не му бе от никаква полза.

— Ти си този, на който не му остава много да живее — каза той. — Мексиканските военни, които ни помогнаха при изнасянето на съкровището, са чули изстрелите ти и ще долетят тук всеки момент, за да те пречукат.

— Те трябва да са в почивка, иначе щяха вече да са тук.

— Ако всички го нападнем едновременно — каза Сарасон с разговорчив тон, сякаш всички бяха седнали на една маса да вечерят, — той може да застреля двама или дори трима от нас, преди този, който оцелее да го убие.

Изражението на Пит стана студено и далечно.

— Въпросът е кой ще бъде оцелелият?

Амару не го беше грижа дали ще живее или умре. Мрачното му съзнание не виждаше бъдеще без мъжествеността му. Той нямаше какво да губи. Омразата му към мъжа, който го бе направил импотентен, бе разпалила в него неудържима ярост, която бе допълнително подклаждана от спомена за болката и душевната агония. Без да издаде звук, той се спусна към Пит.

Със светкавичната скорост на хвърлило се в атака ръмжащо куче, якият Амару се доближи до Пит и посегна към ръката с оръжието. Изстрелът порази перуанеца в гръдния кош и прониза белия му дроб, отеквайки с басов пукот. Всеки нормален човек щеше да бъде спрян от този удар, но обладан от нечовешка сила, Амару продължи атаката си като разярен питбул. Той шумно изстена, когато въздухът му бе изкаран от дробовете и след миг се хвърли върху Пит, който се олюля и отстъпи назад към реката.

От устните на Пит изскочи стон, когато пукнатите му ребра възнегодуваха от сблъсъка и гърдите му избухнаха в болка. Той отчаяно се завъртя, като се освободи от стягащата хватка на Амару и го отхвърли от себе си. След това стовари приклада на колта върху главата на нападателя си и тъкмо се канеше да го халоса за втори път, когато с крайчеца на око си забеляза как двамата здрави пазачи се спуснаха за оръжията си.

Превъзмогвайки болката, ръката на Пит инстинктивно стисна здраво колта. Следващият му куршум повали гротескния едноок пазач с бърз изстрел във врата. Пренебрегвайки слепия Хулио, Пит гръмна последния бандит в средата на гърдите.

Сякаш дошъл нейде отдалеч, Пит чу предупредителния писък на Лорън. Твърде късно видя той как Сарасон насочва малкия си пистолет към него. Тялото му се движеше по-бавно от мисълта и закъсня да реагира с частица от секундата.

Той видя огъня от дулото и почувства ужасен смазващ удар в лявото си рамо, преди да чуе гърмежа. Изстрелът го завъртя и отхвърли назад, просвайки го във водата. Амару запълзя след него подобно на ранена мечка, решена да разкъса осакатената от нея лисица. Течението хвана Пит в прегръдката си и го повлече навътре във водата. Той задрапа отчаяно по камъните на дъното, за да се задържи на плиткото. Сарасон бавно отиде до ръба на водата и се загледа в борбата, която ставаше в реката. Амару бе хванал здраво Пит през кръста и се мъчеше да го завлече под повърхността. С безчувствена усмивка Сарасон се прицели внимателно в главата на Пит.

— Похвално усилие, мистър Пит. Вие сте един много издръжлив човек. Колкото и странно да звучи, ще ми липсвате.

Но coup de grace^[3] никога не дойде. Подобно на черни пипала, чифт ръце се протегнаха към краката на Сарасон и сграбчиха глезените му. Той погледна ужасен надолу към отвратителното нещо, което го бе хванало и започна неистово да нанася удари по главата, която се показа между ръцете.

Носейки се надолу по течението, Джордино бе последвал Пит. Течението край пещерата със съкровището не бе толкова силно, колкото бе очаквал и бе успял незабелязано да довлече изпълненото си с болка тяло до плитчините. Той проклинаше безпомощността си за това, че не бе в състояние физически да помогне на Пит в борбата му срещу Амару, но когато нищо неподозиращият Сарасон стъпи в обхвата му, Джордино направи своя ход и го сграбчи.

Без да обръща внимание на жестоките удари по главата си, той погледна нагоре към Сарасон и проговори с дебел и нисък глас:

— Поздрави от ада, глупако.

Сарасон се съвзе бързо при вида на Джордино и дръпна рязко единия си крак, за да се освободи и запази равновесие. Тъй като Джордино не направи опит да се изправи на крака, Сарасон веднага схвана, че противникът му по някакъв начин бе лошо контузен от бедрата надолу и той злобно го ритна по едното бедро. Джордино подскочи в мъчителен спазъм и пусна и другия глезен на Сарасон.

— От предишния си опит — каза Сарасон, възвръщайки самообладанието си, — трябваше да се досетя, че ще бъдеш наблизо.

Той погледна за миг пистолета си. Знаеше, че му остава само още един куршум, но не бе забравил също така и че наблизо лежаха други пет-шест автоматични оръжия. После погледна към Пит и Амару, които се бяха вкопчили в смъртна хватка. Нямаше нужда да прахосва куршума си по Пит. Реката бе хванала смъртните врагове в прегръдката си и неумолимо ги отнасяше надолу по течението. Ако по някакъв начин Пит успееше да оцелее и да се измъкне от водата, Сарасон разполагаше с арсенал, който щеше да му помогне да се справи с него.

Сарасон направи избора си. Той се наведе надолу и насочи двуцевното дуло на пистолета си между очите на Джордино.

Лорън се хвърли върху гърба на Сарасон, като сключи ръце около него, мъчейки се да го спре. Сарасон се освободи от хватката й, сякаш късаше конец и я бутна встрани, без дори да погледне към нея.

Тя се стовари тежко върху едно от оръжията, което бе хвърлено настрани. Вдигна го и дръпна спусъка. Нищо не се получи. Познанията й за оръжията не бяха достатъчни, за да знае как да свали предпазителя. Тя тихо изписка, когато Сарасон се пресегна и я халоса по главата с приклада на пистолета си.

Внезапно той се завъртя. Гън, явно дошъл отново в съзнание, бе хвърлил един речен камък към Сарасон, който отскочи от бедрото му със сила на леко ударена топка за тенис.

Сарасон поклати глава в почуда от силата на духа и смелостта на тези хора, които се съпротивляваха с такава неизчерпаема енергия. Той почти съжали, че всички трябваше да умрат и се обърна отново към Джордино.

— Изглежда отсрочката на присъдата ти е била само временна — каза той с подигравателна усмивка и протегна ръката си с пистолета, насочвайки го право в лицето на Джордино.

Въпреки мъчителната болка от счупените крака и призрака на смъртта, който го гледаше право в лицето, Джордино погледна нагоре към Сарасон и се ухили злобно:

— Иди се чукай.

Изстрелът дойде като гръм от оръдие във вътрешността на пещерата, последван от глухия звук на жива плът, пронизвана от късове олово. По лицето на Джордино се изписа пълно недоумение, когато очите на Сарасон го погледнаха със странен и объркан поглед, след което Сайръс се обърна и направи машинално две крачки към брега, където се килна бавно напред и се сгромоляса в безжизнена купчина върху каменния под.

Джордино не можеше да повярва, че е жив. Той вдигна очи и зяпна, когато видя как в кръга светлина, хвърлян от прожекторите, влезе един дребен човек, който бе облечен като работник в ранчо и държеше небрежно в ръката си една стара пушка уинчестър.

— Кой си ти? — попита Джордино.

— Били Юма. Дойдох да помогна на приятеля си.

Лорън, притиснала ръка към кървящата си глава, го погледна.

— Приятел?

— Мъжът на име Пит.

При споменаването на името му Лорън се изправи, като си помагаше с ръце и затича с несигурна крачка към брега на реката.

— Не го виждам! — извика тя уплашено.

Джордино внезапно почувства как сърцето му се свива.

Той извика името на Пит, но гласът му отекна самотен в пещерата.

— О, боже, не — измърмори той със страх. — Няма го.

Гън сгърчи лице, докато се изправяше до седнало положение и се взря в зловещия мрак надолу по реката. Подобно на другите, които само преди няколко минути бяха гледали спокойно смъртта в очите, той бе поразен от това, че старият му приятел е бил отнесен надолу към смъртта си.

— Може би Дърк ще може да доплува обратно дотук — каза с надежда той.

Джордино поклати глава.

— Не може да се върне. Течението е твърде силно.

— Къде отива реката? — попита Лорън с надигаща се паника.

Джордино удари с юмрук по твърдата скала в безнадеждност и отчаяние.

— В Залива. Дърк е отнесен към Морето на Кортес, на сто километра оттук.

Покрила лицето си с ръце, Лорън се свлече върху варовиковия под на пещерата и зарида, без да се срамува.

— Той ми спаси живота, само за да загуби своя.

Били Юма коленичи край Лорън и леко я потупа по голите рамене.

— Ако никой друг не може, вероятно господ ще помогне.

Сърцето на Джордино се бе свило от мъка. Забравил болката от раните си, той втренчи невиждащ поглед в тъмнината.

— Сто километра — повтори бавно той. — Дори и господ не може да запази живота на човек със счупена китка, пукнати ребра и дупка от куршум в рамото му през сто километра бурна вода в пълна тъмнина.

След като помогна, доколкото можеше, на всички да се разположат удобно и да си починат, Юма бързо се върна обратно на върха, където разправи какво се бе случило. Роднините му изпитаха срам от това, че се бяха уплашили, и влязоха в планината. От материала, оставен от сапьорите, те направиха носилки и внимателно понесоха Гън и Джордино нагоре по тунела към върха. Един възрастен мъж любезно предложи на Лорън одеяло, изтъкано от жена му, което бе прието с благодарност.

Следвайки инструкциите на Джордино, индианците стегнаха с ремъци Гън и закрепиха носилката му в тясното товарно отделение на откраднатия хеликоптер на НЮМА, който братята Золар бяха изоставили. Лорън се качи в мястото на втория пилот, докато Джордино, със сгърчено от болка лице, бе повдигнат и наместен зад органите за управление.

— Ще трябва двамата да управляваме тази бъркалка за яйца — каза Джордино на Лорън, след като от остра и мъчителна, болката в краката му утихна до леко пробождащо пулсиране. — Ти ще трябва да работиш с педалите, които управляват опашните витла.

— Надявам се да се справя — отвърна притеснено Лорън.

— Настъпвай ги леко с голите си крака и всичко ще е наред.

Използвайки радиото на хеликоптера, те уведомиха Сандекър, който кръстосваше надлъж и нашир стаята на Старгър в главната квартира на Митническата служба, че излитаха. Джордино и Лорън изказаха благодарността си на Били Юма, семейството и приятелите му и се сбогуваха сърдечно с тях. След това Джордино запали турбинния двигател и го остави да загрее за минута, докато прегледа приборите. С цикличния лост в неутрално положение, той премести лоста за стъпката на витлата до крайно долно положение и даде газ, леко премествайки лоста напред. След като свърши това, той се обърна към Лорън.

— Веднага щом започнем да се издигаме във въздуха, въртящият момент ще накара опашката да се извърти наляво, а носът — надясно. Леко натисни левия крачен педал, за да компенсираш.

Лорън кимна енергично.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, но така ми се искаше да не правех това.

— Нямаме друг избор, освен да излетим. Руди ще умре, преди да бъде свален на ръце надолу по склона на планината.

Много бавно хеликоптерът се издигна на не повече от метър над земята. Джордино го остави да виси така, докато Лорън се научи да борави с педалите за управление на опашното витло. В началото тя проявяваше склонност да ги натиска прекалено силно, но скоро им хвана цаката и кимна.

— Мисля, че съм готова.

— Тогава излитаме — съобщи Джордино.

Двадесет минути по-късно, работейки в синхрон, те извършиха перфектно приземяване край главната квартира на митницата в Калексико, където адмирал Сандекър стоеше край една линейка и неспокойно пушеше пура.

 

 

Още в първия момент, когато Амару го повлече под водата и той усети как челюстите на течението захапаха нараненото му тяло, Пит разбра, че няма да има връщане към пещерата със съкровището. Той бе хванат в двоен капан — от убиец, който се бе вкопчил в него като менгеме, и от река, решена да го отнесе в ада.

Дори и двамата мъже да не бяха ранени, борбата нямаше да бъде равна. Колкото и опитен убиец да бе Амару, той не можеше да се мери с Пит под водата. Пит пое дълбоко дъх, преди реката да залее главата му, притисна здравата си ръка към гърдите, за да защити пукнатите ребра и отпусна болезнено тялото, без да хаби сили в борба с нападателя си.

Удивително, но той все още здраво стискаше пистолета си, макар че изстрел с него под водата щеше вероятно да пръсне всички кости в ръката му. Той усети как хватката на Амару се плъзна от кръста към бедрата му. Убиецът бе як като стомана. Той драпаше яростно по тялото на Пит, мъчейки се все още да се докопа до пистолета, докато в същото време течението ги въртеше като детски кукли, хванати във водовъртеж.

Никой вече не виждаше другия, тъй като реката ги бе вече отнесла в зоната на пълния мрак. Без ни най-малка светлинка отникъде, Пит се чувстваше така, сякаш бе потопен в мастило.

В следващите четиридесет и пет секунди единствено омразата бе това, което запазваше Амару жив. Влуденото му съзнание не можеше да проумее факта, че той се давеше двойно — пробитите му гърди се пълнеха с вода и едновременно с това той поглъщаше и вода. Последният остатък от силите му се стопяваше, когато мятащите му се крака се удариха в една плитчина от натрупан пясък във външна извивка на реката. Той се озова в малка открита галерия и със задавена от кръв и вода уста се хвърли сляпо към гърлото на Пит.

Но в Амару вече не бе останало нищо. Силите му за борба се бяха стопили. Озовал се вън от водата, той усети как кръвта му бликаше от раната в гърдите.

Пит откри, че можеше със съвсем леко усилие да бутне Амару обратно в бързото течение в средата на потока. Той не можеше да види как перуанецът се отдалечаваше, носен от водата в черния мрак, както и не можеше да съзре бледото като платно лице и изцъклените от омраза очи, приближаващи се към смъртта. Но той чу злобния глас, който бавно заглъхваше в далечината.

— Казах ти, че ще страдаш. — Думите идваха със силата на дрезгав шепот. — Сега ще линееш и умреш в мъчителна черна самота.

— Нищо не може да се сравни с това да бъдеш настигнат от тържествуващо възмездие и отнесен във вечния мрак — каза ледено Пит. — Приятно пътуване до Залива.

В отговор се чу кашлица, след това клокочещ звук, за да настъпи накрая тишина.

Болката се върна в Пит с удвоена сила. Изгарящият огън тръгна от счупената му китка, премина през огнестрелната рана в рамото му и завърши в пукнатите ребра. Той не бе сигурен дали му бяха останали сили да й се съпротивлява. Изтощението леко притъпи агонията. Никога преди в живота си той не бе чувствал такава умора. Той изпълзя на едно сухо място в плитчината, бавно захлупи лице в мекия пясък и загуби съзнание.