Клайв Къслър
Златото на инките (48)

46

Една малка армия войници установи командния си пост и отцепи пустинята на две мили в кръг около подножието на Серо ел Капироте. Не пускаха никого да влиза или излиза. Върхът на планината се бе превърнал в основна база на всички операции, които се извършваха от въздуха, по изваждане на съкровището. Хеликоптерът на НЮМА, който братята Золар бяха откраднали от Пит и впоследствие пребоядисали в цветовете на „Золар Интернешънъл“, се издигна в ясното небе и пое курс обратно към хасиендата. Няколко минути по-късно над върха закръжи един тежко транспортен хеликоптер на мексиканската армия и кацна. Едно подразделение военни сапьори, облечени в полева униформа с цветовете на пустинята, скочиха на земята, отвориха задната врата за товари и започнаха да разтоварват един малък електрокар, макари с кабели и голяма лебедка.

Длъжностните лица от щата Сонора, чието сътрудничество Золар бе купил, бяха одобрили всички необходими разрешения и пропуски за двадесет и четири часа, процес, който обикновено би отнел месеци или може би години. Золар бяха обещали да финансират строителството на нови училища, шосета и една болница. С парите си те бяха подкупили местните власти и бяха елиминирали обичайните дълги и отегчителни бюрократични процедури. Те бяха получили пълната подкрепа на едно нищо неподозиращо мексиканско правителство, подведено от корумпирани бюрократи. Молбата на Джозеф Золар за един контингент сапьори от една военна база на полуостров Баха бе бързо одобрена. Според условията на един набързо съставен договор с Министерството на финансите, Золар получаваха право на двадесет и пет процента от съкровището. Останалата част трябваше да бъде изложена в националния музей в Мексико Сити.

Единственият проблем на това споразумение бе, че Золар нямаха намерение да го спазват. Те нямаше да делят съкровището с никой друг.

След като златната верига и по-голямата част от съкровището бъдеха извлечени до върха на планината, под прикритието на нощта те щяха тайно да пренесат съкровището до една отдалечена самолетна писта близо до големите пясъчни дюни на пустинята Алтар, в непосредствена близост до границата с Аризона на север. Там то щеше да бъде натоварено на един търговски транспортен самолет, боядисан в цветовете и опознавателните знаци на голяма самолетна компания, след което щеше да бъде транспортирано до един таен дистрибутивен център, собственост на Золар, в малкото градче Надор в северното крайбрежие на Мароко.

Още с пукването на зората всички в хасиендата бяха откарани на върха на планината. Не оставиха никакви лични вещи. Единствено реактивният самолет на Золар бе още там, паркиран върху пистата до хасиендата, готов да отлети веднага, щом се наложи.

Лорън и Руди бяха освободени от затвора им и прехвърлени по-късно същата сутрин. Пренебрегвайки заповедите на Сарасон да не общува със заложниците, Мики Мур се бе състрадателно погрижила за техните рани и натъртвания и се бе уверила, че им бе дадена прилична храна. Тъй като шансът да избягат, спускайки се надолу по отвесните скални стени на планината, бе малък, никой не ги пазеше и те можеха свободно да се скитат сами, там където пожелаеха.

Оксли бързо откри малката цепнатина, която водеше надолу в планината и незабавно нареди на една военна работна група да я разшири. Той остана назад, за да наглежда разполагането на оборудването, докато Золар, Сарасон, и семейство Мур тръгнаха надолу в тунела, следвани от взвод сапьори, които носеха портативни луминесцентни лампи.

Когато стигнаха до втория демон, Мики гальовно докосна очите му, точно както Шанън Келси бе направила преди нея, и въздъхна.

— Великолепно творение.

— Идеално запазено — съгласи се Хенри Мур.

— Ще трябва да се разруши — каза Сарасон с безразличие.

— За какво говориш? — настоятелно попита Мур.

— Не можем да го преместим. Грозният звяр изпълва по-голямата част от тунела. Не можем да прекараме веригата на Хуаскар над него, нито около него, нито да я промушим през краката му.

Лицето на Мики се вкамени от шок.

— Не може да унищожите един античен шедьовър.

— Можем и ще го направим — отвърна Золар, подкрепяйки брат си. — Съгласен съм, че е нелепо, но нямаме време за археологически фанатизъм. Скулптурата трябва да изчезне.

Изпълненото с болка изражение на Мур бавно се стопи и лицето му придоби твърд израз. Той погледна жена си и кимна.

— Трябва да се правят жертви.

Мики разбра. Ако щяха да заграбват достатъчно количество от златните богатства, за да могат да живеят в разкош до края на дните си, те трябваше да си затворят очите за разрушаването на демона.

Те продължиха напред, докато Сарасон остана назад и нареди на сапьорите да поставят заряд с експлозиви под демона.

— Внимавайте — предупреди ги той на испански. — Използвайте малък заряд. Не искам да предизвикаме срутване.

Золар бе удивен от огромната енергия и ентусиазъм на семейство Мур, след като влязоха в гробницата на пазителите на съкровището. Ако ги оставеха сами, те щяха да прекарат цяла седмица в изследване на мумиите и погребалните орнаменти, преди да продължат към пещерата със съкровището.

— Нека да продължим — каза нетърпеливо Золар. — Може да обикаляте около мъртвите по-късно.

Неохотно двамата Мур продължиха към жилищните помещения на пазителите, като останаха там само няколко минути, преди Сарасон да се присъедини отново към брат си и да ги подтикне да продължат напред.

Внезапната гледка на пазача, обвит в калцитни кристали, шокира и стъписа всички, също както Пит и групата му. Хенри Мур се взря внимателно през полупрозрачния саркофаг.

— Древен чачапоец — прошепна той, сякаш стоеше пред разпятие. — Съхранен така, както е умрял. Това е невероятно откритие.

— Той трябва да е бил благороден воин с много високо обществено положение — каза Мики в благоговение.

— Логично заключение, скъпа моя. Този мъж трябва да е бил много могъщ, за да носи отговорността да пази огромно кралско съкровище.

— Колко мислиш, че струва? — попита Сарасон.

Мур се обърна и го погледна навъсено.

— Не можеш да сложиш цена на такъв изключителен предмет. Като прозорец към миналото, той е безценен.

— Познавам колекционер, който би дал пет милиона долара за него — каза Золар, сякаш оценяваше китайска ваза от времето на династията Минг.

— Чачапойският воин принадлежи на науката — възрази остро Мур, с надигащ се в гърлото му гняв. — Той представлява видима връзка с миналото и мястото му е в музея, а не във всекидневната на някой морално извратен събирач на крадени исторически ценности.

Золар хвърли дебнещ поглед към Мур.

— Добре, професоре. Можеш да го вземеш като твоя дял от златото.

Мур изглеждаше като човек, разкъсван от мъчителни болки. Професионалната му съвест на учен се бунтуваше срещу алчността. Сега, когато бе осъзнал, че наследството на Хуаскар надхвърляше далеч едно обикновено богатство, той се чувстваше омърсен и гузен. Горещо се разкая, че се бе свързал с такава безскрупулна измет. Мур сграбчи ръката на жена си, знаейки без съмнение, че тя изпитваше същите чувства.

— Така да бъде. Приемам сделката.

Золар се засмя.

— Ето, уредихме нещата. Сега можем ли да продължим и да намерим това, за което сме дошли?

Няколко минути по-късно те стояха в редица един до друг на ръба на подземния речен бряг, втренчили поглед като хипнотизирани в изобилието от подредени златни предмети, осветени от портативните флуоресцентни лампи, които сапьорите носеха. Всичко, което виждаха, бе съкровището. Гледката на реката, течаща във вътрешността на земята, изглеждаше незначителна.

— Грандиозно — прошепна Золар. — Не мога да повярвам, че виждам толкова много злато.

— Това далеч надхвърля съкровищата на гробницата на крал Тут — каза Мур.

— Колко великолепно — каза Мики, стискайки ръката на съпруга си. — Това трябва да е най-богатото подземно скривалище в двете Америки.

Удивлението на Сарасон бързо отмина.

— Древните копелета са постъпили много хитро — възнегодува той. — Фактът, че са разтоварили съкровището на остров, и то заобиколен от буен поток, прави неговото изнасяне двойно по-сложно.

— Да, но ние разполагаме с въжета и лебедки — каза Мур. — Помисли си колко труд са хвърлили, за да пренесат там цялото това злато само с помощта на конопени въжета и мускулна сила.

Мики забеляза една златна статуя на маймуна, приклекнала върху един пиедестал.

— Това е странно.

Золар я погледна.

— Кое е странно?

Тя пристъпи по-близо до маймуната върху пиедестала, която лежеше на една страна.

— Защо тази статуя е останала от тази страна на реката?

— Да, наистина изглежда странно защо този предмет не е бил поставен при останалите — каза Мур. — Изглежда така, сякаш е бил хвърлен тук.

Сарасон посочи към едни бразди в пясъка и калциевите кристали край речния бряг.

— Бих казал, че е бил довлечен от острова.

— Върху него има надраскани някакви надписи — каза Мур.

— Можеш ли да дешифрираш нещо? — попита Золар.

— Няма нужда от дешифриране. Написаното е на английски.

Сарасон и Золар го зяпнаха с изражението на банкери от Уолстрийт, които вървейки по тротоара биват запитани от един бездомен скитник дали биха могли да му дадат петдесет хиляди долара.

— Без шеги, професоре — каза Золар.

— Напълно съм сериозен. Някой е издълбал съобщение в мекото злато от долната страна на пиедестала и то доста скоро, ако се съди по външния му вид.

— Какво пише?

Мур направи знак на един от сапьорите да насочи лампата си към пиедестала на статуята, нагласи очилата си и зачете на висок глас:

Добре дошли, членове на „Солпемачако“, на годишната сбирка на подземните крадци и грабители. Ако имате други стремежи в живота си, освен придобиването на крадени богатства, вие сте дошли точно там, където трябва.

Чувствайте се като наши гости и вземете само онези предмети, които можете да използвате.

Ваши любезни спонсори,

Доктор Шанън Келси, Майлс Роджърс, Ал Джордино и Дърк Пит.

За миг те не реагираха, докато прочетеното не стигна до съзнанието им и ги отрезви. След миг Золар изръмжа към брат си:

— Какво, по дяволите, става тук? Що за глупава шега е това?

Сарасон бе прехапал устни до кръв.

— Пит призна, че ни е показал пътя до демона — отвърна неохотно той, — но не каза нищо за това, че е влязъл в планината и е видял с очите си съкровището.

— Бил е много словоохотлив, нали? Защо не ми каза това?

Сарасон сви рамене.

— Той е мъртъв. Не сметнах, че има значение.

Мики се обърна към съпруга си.

— Познавам доктор Келси. Срещнах я на една конференция по археология в Сан Антонио. Тя има блестяща репутация като експерт по културата на Андите.

Мур кимна.

— Да, запознат съм с работата й. — Той втренчи поглед в Сарасон. — Ти ни накара да повярваме, че депутатката от Конгреса Смит и хората от НЮМА са тръгнали просто на лов за съкровище. Не ни каза нищо за участие на професионални археолози.

— Има ли някакво значение?

— Става нещо, което е извън вашия контрол — предупреди Мур. Той изглеждаше така, сякаш се наслаждаваше на объркването на братята Золар. — Ако бях на ваше място, щях да измъкна златото оттук колкото се може по-скоро.

Думите му бяха прекъснати от приглушена експлозия далече горе в тунела.

— Няма от какво да се страхуваме, щом Пит е мъртъв — продължи да настоява Сарасон. — Това, което виждате тук, е било направено преди Амару да го спре.

По лицето му обаче бе избила студена пот. В ушите му отекнаха подигравателните думи на Пит: „Изпързалян си, приятел“.

Чертите на Золар бавно се промениха. Той стисна напрегнато уста, челюстите му сякаш хлътнаха навътре и в очите му се появи тревога.

— Никой не открива съкровище от такава величина, за да остави след себе си някаква нелепа бележка и след това да си отиде. В лудостта на тия хора има някаква закономерност и що се отнася до мен, аз бих искал да узная плана им.

— Всеки, който застане на пътя ни, преди съкровището да е безопасно изнесено от планината, ще бъде унищожен — извика Сарасон към брат си. — Обещавам това.

Твърдият му като броня глас накара заплахата в думите му да прозвучи убедително. Всички му повярваха. Всички, с изключение на Мики Мур.

Единствена от всички тя стоеше близо до него и видя как устните му трепереха.