Клайв Къслър
Златото на инките (56)

54

Лорън седеше свита в тясната килия в скалата и потъваше в бездната на самосъжалението. Тя нямаше повече сили да се бори. Часовете се бяха слели един в друг и времето бе загубило всякакъв смисъл и значение. Тя не си спомняше кога бе яла за последен път. Опита се да си спомни как би се чувствала на топло и сухо местенце, но споменът за това й се струваше като събитие, станало преди векове.

Самоувереността и независимостта й, както и удовлетворението й да бъде уважаван законодател в единствената световна суперсила не означаваха нищо тук, в малката влажна пещера. Времето, когато бе стояла на подиума в Камарата на представителите, изглеждаше на светлинни години разстояние от нея. Тя бе стигнала до края, като се бе борила до последен дъх. Сега се бе примирила. По-добре бе да умре и да приключи с всичко.

Тя погледна към Руди Гън. През последния един час той почти не бе се помръднал. Не беше нужно да е лекар, за да види, че състоянието му се беше силно влошило. Тупак Амару, в пристъп на садистичен гняв, бе счупил няколко пръста на Гън, скачайки с крак върху тях. Ритал го бе многократно в стомаха и главата и Гън имаше тежки контузии. Ако в скоро време Руди не получеше медицинска помощ, той можеше да умре.

Мислите на Лорън се обърнаха към Пит. Всички възможни пътища към свободата бяха блокирани, освен ако той не се притечеше на помощ начело на американската кавалерия, а това беше малко вероятна възможност.

Тя си спомни останалите случаи, когато той я бе спасявал. Първият път бе на борда на един руски крайцер, където бе държана в плен от агенти на бившето съветско правителство. Пит се бе появил и я спаси от жесток побой. Вторият път бе, когато бе държана като заложница заедно с един свой сънародник, също конгресмен, от фанатика Хидеки Сума в неговия подводен град близо до японското крайбрежие. Пит и Джордино бяха рискували живота си, за да ги освободят.

Тя нямаше право да се отказва. Но Пит бе мъртъв, смазан на пихтия в морето от ударните гранати. Ако сънародниците й можеха да изпратят група от „Специалните сили“ през границата, за да я спасят, те трябваше да са го направили досега.

Тя бе наблюдавала през отвора на пещерата как влачеха златното съкровище покрай килията й и как го изнасяха през пещерата на древните пазители към върха на кухата планина. Когато златото бъдеше пренесено, тя знаеше, че щеше да удари часът, когато тя и Руди трябваше да умрат.

Не се наложи да чакат дълго. Един от вонящите главорези на Амару се приближи до техния пазач и му заповяда нещо. Грозният тромав мъж се обърна и им направи знак да излязат от пещерата.

— Salga, salga — заповяда им той.

Лорън разтърси Гън, за да го събуди и му помогна да се изправи на крака.

— Искат да ни местят — каза му тихо тя.

Гън я погледна замаяно и след това, колкото и невероятно да бе, той с мъка се усмихна със стиснати устни.

— Крайно време беше да ни повишат стандарта, като ни дадат по-хубава стая.

Подкрепян от Лорън, която го придържаше с ръка през кръста, и увесил своята на нейните рамене, Гън затътри нозе. Двамата бяха заведени до един равен участък между сталагмитите, близо до брега на реката. Амару се шегуваше с четирима от хората си, които се бяха скупчили около него. Там имаше и друг човек, в когото тя позна Сайръс Сарасон от ферибота. Латиноамериканците изглеждаха спокойни и отпуснати, докато Сарасон се потеше обилно и ризата под мишниците му бе мокра.

Едноокият им пазач ги бутна грубо напред и застана малко встрани от останалите. Сарасон напомняше на Лорън на гимназиален преподавател, на когото е възложено скучното и отегчително задължение да дежури на училищна забава.

За разлика от него Амару изглеждаше така, сякаш щеше да се спука по шевовете от нервна енергия. Очите му блестяха от вълнение. Той впи поглед в Лорън с такава сила, с каквато пълзящ през пустинята човек би погледнал, ако пред взора му изведнъж се появеше кръчма, рекламираща студена бира. Той се приближи и грубо хвана с една ръка Лорън за брадичката.

— Готова ли си да ни забавляваш?

— Оставете я — каза Сарасон, — не е необходимо да удължаваме престоя си тук.

Нещо студено и слизесто премина през стомаха на Лорън. Не това, помисли си тя. Господи, не това.

— Ако смяташ да ни убиваш, приключвай бързо.

— Желанието ти ще бъде съвсем скоро изпълнено — засмя се садистично Амару, — но не и преди да доставиш удоволствие на хората ми. Когато те свършат, ако са останали доволни, те може да вдигнат нагоре палци и да те оставят да живееш. Ако не, тогава палците ще сочат надолу, както римляните са осъждали гладиаторите на арената. Съветвам те да ги направиш щастливи.

— Това е лудост — рязко изрече Сарасон.

— Използвай въображението си, amigo. Хората ми и аз хвърлихме много труд, за да изнесем твоето злато от планината. Най-малкото, което можеш да направиш, е да ни позволиш да получим едно малко възнаграждение за нашите услуги, преди да напуснем това дяволско място.

— Всичките вие получавате добри пари за работата си.

— Какъв е терминът, който използвате във вашата страна? — попита Амару, като дишаше тежко. — Допълнителни привилегии?

— Нямам време за дълги сексуални игри — каза Сарасон.

— Ще го наваксаш — изсъска Амару, оголвайки зъбите си като навита на кълбо змия, която се готви за скок. — В противен случай хората ми ще останат крайно недоволни. А тогава може да се окаже, че не съм в състояние да ги контролирам.

Един поглед към петимата бандити, подкрепящи перуанския убиец, бе достатъчен за Сарасон. Той кимна.

— За мен тя не представлява интерес. — Той погледна за миг към Лорън. — Правете каквото ще правите с нея, но свършвайте бързо. Предстои ни още работа и не искам да карам братята ми да чакат.

Лорън бе на ръба да рухне. Тя погледна към Сарасон с умоляващи очи.

— Вие не сте от тях. Знаете коя съм аз, кого представлявам. Как можете да стоите тук и да позволявате това да се случи?

— В страната, от която тези хора са дошли, варварската жестокост е част от живота им — отвърна Сарасон с безразличие. — Всеки един от тези озлобени негодници би прерязал гърлото на дете с такова спокойствие, с каквото вие или аз бихме отрязали парче филе миньон.

— Значи няма да направите нищо, докато те вършат перверзната си работа?

Сарасон сви безучастно рамене.

— Може да се окаже доста забавно.

— Тогава и вие сте като тях.

Амару я погледна със злобно тържествуване.

— Изпитвам огромно удоволствие да карам високомерни жени като теб да падат на колене.

Това бе сигнал приказките да спрат. Амару направи жест към един от хората си.

— Имаш честта да бъдеш първи, Хулио.

Другите изглеждаха разочаровани от това, че не са били избрани. Щастливецът пристъпи напред с разтегната в похотлива усмивка уста и сграбчи Лорън за ръката.

Дребният Руди Гън, който бе получил жестоки рани по тялото си и едва се крепеше прав, внезапно се наведе и се хвърли стремително напред, като заби глава в корема на мъжа, който се готвеше да насили Лорън. Атаката му бе със силата на метла, ударена върху портата на крепост. Едрият перуанец едва доловимо изсумтя, преди да цапне Гън с опакото на дланта си и да го просне върху пода на пещерата.

— Хвърли това малко копеле в реката — заповяда Амару.

— Не! — извика Лорън. — За бога, не го убивайте.

Един от хората на Амару хвана Гън за глезена и започна да го влачи към водата.

— Може би правите грешка — предупреди Сарасон.

Амару го погледна странно.

— Защо?

— Тази река вероятно се влива в Залива. Вместо да позволите тялото да изплава там и да бъде разпознато, може би ще е по-разумно двамата да изчезнат завинаги.

Амару млъкна за момент и се замисли. След това се засмя.

— Подземна река, която ги отнася в Морето на Кортес. Това ми харесва. Американските следователи никога няма да подозират, че те са били убити на сто километра от мястото, където са намерени. Тази идея ми допада. — Той направи знак на мъжа, който държеше Гън, да продължи. — Хвърли го колкото се може по-навътре в течението.

— Не, моля ви — извика умоляващо Лорън, — оставете го да живее и аз ще направя всичко, което поискате.

— Ти така или иначе ще го направиш — каза невъзмутимо Амару.

Пазачът хвърли Гън в реката с лекотата на атлет, които хвърля гюле. Чу се плясък и Гън изчезна под черната вода, без да издаде звук.

Амару се обърна към Хулио.

— Нека шоуто да започне.

Лорън изкрещя и се изви като котка. Тя се нахвърли върху мъжа, който я държеше за ръката, и заби дългите нокти на палците си дълбоко в очите му.

Вик на агонизираща болка отекна в пещерата. Мъжът, който бе получил разрешение от Амару да насили Лорън, притисна с ръце очите си и заквича като прасе, което го колят. Амару, Сарасон и останалите мъже за миг останаха като парализирани от изненада, когато видяха, че между пръстите му започна да се стича кръв.

— О, майчице Исуса! — изкрещя Хулио. — Тази кучка ме ослепи.

Амару се приближи до Лорън и я удари с ръка през лицето. Тя залитна назад, но не падна.

— Ще платиш за това — каза той с ледено спокойствие. — Когато изпълниш предназначението си, преди да умреш, с теб ще бъде сторено същото.

Страхът в очите на Лорън бе изместен от бушуващ гняв. Ако имаше достатъчно сили, тя щеше да се бори със зъби и нокти като тигрица срещу тях, докато съпротивата й не бъдеше сломена. Но дните на малтретиране и глад я бяха направили твърде слаба. Тя се нахвърли с юмруци върху Амару. Той поемаше ударите й така, сякаш бе нападнат от досаден комар.

Той хвана мятащите й се ръце и ги изви зад гърба й. Като мислеше, че е успял да я направи безпомощна, се опита да я целуне. Тя се изплю в лицето му.

Вбесен, той я удари силно в корема.

Лорън се сви, задавена от болка, мъчейки се в същото време да си поеме дъх. Тя се свлече на колене и бавно падна на една страна, все така свита на две и хванала стомаха си с двете си ръце.

— Тъй като Хулио вече не е в състояние да действа — каза Амару, — останалите могат да заповядат.

Хората му протегнаха яките си мускулести ръце към нея с извити като нокти на хищна птица пръсти и я сграбчиха. Те я претърколиха по гръб и притиснаха крайниците й към земята. Прикована към пода на пещерата с разтворени крака и ръце от комбинираната сила на тримата мъже, включително едноокия, Лорън изкрещя в беззащитен ужас.

Дрипавите остатъци от облеклото й бяха разкъсани и хвърлени настрана. Гладката й кадифена кожа блесна под изкуствената светлина на прожекторите, оставени от армейските сапьори. Видът на голото й тяло възбуди нападателите й с още по-голяма сила.

Едноокият Квазимодо коленичи и се наведе над нея. Дъхът му излизаше на пресекулки, устните му бяха разтегнати, оголвайки зъбите в израз на животинска похот. Той притисна устата си към нейната. Писъците й внезапно бяха заглушени, когато той захапа долната й устна и тя усети вкуса на кръвта. Той се отдръпна и прокара грубите си мазолести ръце по гърдите й. Нежната й кожа ги почувства като шкурка. Теменужените й очи бяха изпълнени с болезнено отвращение. Тя отново нададе писък.

— Съпротивлявай се! — дрезгаво изшептя дебелакът. — Харесвам жените, които ми се съпротивляват.

Лорън пропадна в бездната на унижението и ужаса, когато едноокият легна върху нея. Писъците й на ужас се превърнаха във викове на болка.

Изведнъж ръцете й се оказаха свободни и тя прекара острите си нокти през лицето на нападателя си. Той се отдръпна назад. Върху двете му бузи се бяха появили черни успоредни резки. Той погледна безмълвно към двамата мъже, които бяха освободили ръцете и краката й и изсъска:

— Какво правите, идиоти такива?

Мъжете, които бяха обърнати с лице към реката, отстъпиха назад със зяпнала от шок уста. Те се прекръстиха, сякаш искаха да прогонят дявола. Очите им не бяха насочени към насилника или Лорън. Те бяха втренчили поглед към реката зад тях. Объркан, Амару се извърна и се взря в мрачните води. Това, което видя, бе достатъчно да накара един нормален човек да загуби разсъдъка си. Долното му чене увисна в шок при вида на една тайнствена светлина, която се движеше под водата към него. Те всички зяпнаха като хипнотизирани, когато светлината се показа над повърхността и стана част от една глава с каска.

Подобно на някакъв отвратителен призрак, който се издига нагоре от мрачната бездна на воден ад, една човешка фигура бавно се показа от черните дълбини на реката и тръгна към брега. Призракът, от чието тяло висяха черни гирлянди, подобни на морски водорасли, приличаше на създание, което не бе дошло от този свят, а от най-далечните кътчета на чужда планета. Накрая шокът им надхвърли всякакви граници, когато видяха, че мъртвият се завръща.

Стиснато под дясната мишница, както баща би носил детето си, те съзряха отпуснатото тяло на Руди Гън.