Клайв Къслър
Златото на инките (47)

45

Амару слезе по стъпалата в главната зала на хасиендата. Едната стена на просторното помещение бе запълнена с голяма каменна камина, преместена тук от една стара йезуитска мисия. Високият таван бе декориран с гипсови панели със сложни форми и шарки.

— Моля да ме извините, че ви накарах да ме чакате, господа.

— Всичко е наред — каза Золар. — След като глупаците от НЮМА ни заведоха директно до златото на Хуаскар, ние се възползвахме от твоето закъснение, като обсъдихме методите за изваждането му на повърхността.

Амару кимна и огледа стаята. Освен него тук имаше четирима души. Разположили се на канапета около камината, в стаята бяха Золар, Оксли, Сарасон и Мур. Лицата им бяха безизразни, но не можеха да скрият чувството на тържествуване, което се носеше във въздуха.

— Някакви новини за доктор Келси, фотографа Роджърс и Албърт Джордино? — попита Сарасон.

— Информаторите ми от другата страна на границата смятат, че Пит ви е казал истината на ферибота за това, че ги е оставил в офиса на американската митница в Калексико.

— Трябва да е надушил някакъв капан — каза Мур.

— Това бе очевидно. Когато се върна сам на ферибота — Сарасон се обърна с остър тон към Амару, — той беше в ръцете ти, а ти го остави да избяга!

— Да не забравяме и екипажа — добави Оксли.

— Уверявам ви, Пит не избяга. Той бе убит, когато хората ми и аз хвърлихме ударни гранати във водата около него. Що се отнася до екипажа на кораба, мексиканските полицейски служители, на които сте платили, за да ни сътрудничат, ще осигурят мълчанието им дотогава, докато е необходимо.

— Има още затруднения — каза Оксли. — След изчезването на Пит, Гън и депутатката от Конгреса Смит, всички федерални агенти между Сан Диего и Денвър ще дойдат да душат наоколо.

Сарасон погледна ядосано Амару.

— Казваш, че Пит е мъртъв. Тогава къде е трупът?

Амару му отвърна със злобен поглед.

— Пит храни рибите. Може да бъдете сигурни в това.

— Прощавай, но не съм убеден.

— Той по никакъв начин не би могъл да оцелее при подводните взривове.

— Този човек е оцелявал при къде по-опасни ситуации. — Сарасон отиде до едно барче и си наля питие. — Няма да бъда удовлетворен, докато не видя останките му.

— Ти оплеска работата и при потапянето на ферибота — каза Оксли на Амару. — Трябваше да го откараш в по-дълбоки води, преди да отвориш кингстоновите клапи.

— Или още по-добре, да го запалиш, заедно с депутатката от Конгреса Смит и заместник-директора на НЮМА — каза Золар, като палеше пура.

— Полицейският комендант Кортина ще проведе разследване и ще обяви, че фериботът заедно с депутатката от Конгреса Смит и Руди Гън е изчезнал при злополука — каза Сарасон.

Золар го погледна гневно.

— Това няма да елиминира вероятността от намеса на американските правоохранителни власти. Прокуратурата им ще поиска доста повече от едно местно разследване, ако Пит оцелее и разкрие несръчните действия на твоя приятел тук.

— Забравете Пит — каза Амару с категоричен тон. — Никой няма по-голямо основание от мен да го види мъртъв.

Оксли премести погледа си от Амару към Золар.

— Не можем да рискуваме, базирайки се само на едно предположение. Кортина няма да може да забави едно съвместно разследване от мексиканското и американското правителство за повече от няколко дни.

Сарасон сви рамене.

— Достатъчно време, за да извадим съкровището и да изчезнем.

— Дори ако Пит излезе от морето и разкаже истината — каза Хенри Мур, — това ще бъде неговата дума срещу вашата. Той не може да докаже връзката ви с измъчването и изчезването на Смит и Гън. Кой би повярвал, че една фамилия уважавани търговци на произведения на изкуството може да е замесена в такива неща. Бихте могли да нагласите нещата така, че Кортина да обвини Пит, че той е извършил тези престъпления, за да може да заграби съкровището за себе си.

— Одобрявам концепцията на професора — каза Золар. — Нашите влиятелни приятели в полицията и армията лесно могат да бъдат убедени да арестуват Пит, ако той покаже лицето си в Мексико.

— Дотук добре — каза Сарасон. — Ами нашите пленници? Сега ли да ги елиминираме, или по-късно?

— Защо не ги хвърлим в реката, която тече през пещерата със съкровището? — предложи Амару. — В края на краищата, това, което е останало от телата им, вероятно ще изплава в Залива. След като рибите се справят с тях, всичкото, което един следовател би могъл да открие, е, че те са умрели от удавяне.

Золар обходи с поглед братята си в стаята, след което погледна Мур, който изглеждаше странно неспокоен. Накрая той се обърна към Амару.

— Брилянтен сценарий. Прост, но въпреки това брилянтен. Някакви възражения?

Нямаше такива.

— Ще се свържа с комендант Кортина, за да го инструктирам за задачата му — предложи услугите си Сарасон.

Золар махна с пурата си и оголи зъби в широка усмивка.

— Тогава всичко е уредено. Докато Сайръс и Кортина вдигат димна завеса пред американските следователи, останалите от нас ще си стегнат багажа и ще се преместят от хасиендата на Серо ел Капироте, където утре сутринта ще започнат да изваждат златото, веднага щом се развидели.

Един от прислужниците на хасиендата влезе и подаде на Золар един портативен телефон. Той се заслуша, без да отговори на този, който му се обаждаше. След малко изключи телефона и се засмя.

— Добри новини, братко? — попита Оксли.

— Федералните агенти са извършили внезапна проверка на нашите складови постройки.

— И това е смешно? — попита Мур, озадачен.

— Нещо обичайно — обясни Золар. — Както обикновено, не са открили нищо и са стояли като идиоти, без да има къде да отидат.

Сарасон привърши питието си.

— Значи няма нищо сериозно, така че изваждането на съкровището ще започне по график.

Голямата зала утихна. В съзнанието си всеки започна да си представя по свой начин невероятните съкровища, които щяха да открият под Серо ел Капироте. Всички, освен Сарасон. Мислите му се върнаха към срещата с Пит на ферибота. Знаеше, че бе абсурдно, но го глождеха думите на Пит, който твърдеше, че е показал пътя на него и братята му до джакпота. И какво ли имаше предвид, когато каза, че те са били изпързаляни?

Дали Пит просто лъжеше, или се опитваше да му каже нещо, или това бе само перчене на човек, който мисли, че ще умре? Не си струваше, реши Сарасон, да си губи времето за тези отговори. Предупредителните звънчета трябваше да звъннат някъде в главата му, но сега пред него стояха по-важни дела. Той прогони Пит от мислите си.

Никога не бе правил по-голяма грешка.

 

 

Мики Мур запристъпва внимателно надолу по стръмните стъпала, водещи към избата под хасиендата, докато крепеше един поднос. В подземието тя се приближи до един от главорезите на Амару, който пазеше вратата на един малък килер, където държаха пленниците.

— Отвори вратата — нареди му тя.

— Никой не може да влиза вътре — измърмори с неприятен тон пазачът.

— Отмести се, кретен такъв — озъби се Мики, — или ще ти откъсна топките.

Пазачът се сепна от оскърбителния и груб тон, който идваше от една елегантна жена. Той отстъпи крачка назад.

— Така ми е заповядал Тупак Амару.

— Всичкото, което нося, е храна, идиот такъв. Пусни ме вътре или ще закрещя и ще се закълна пред Джозеф Золар, че си изнасилил както мен, така и жената вътре.

Пазачът погледна отгоре подноса, след което отстъпи, като отключи вратата и се премести встрани.

— Не казвай на Тупак за това.

— Не се тревожи — отвърна му с рязък тон през рамо Мики, докато влизаше в тъмната и задушна килия. Необходимо й бе малко време, докато очите й се адаптират към тъмнината. Гън лежеше на пода. Той с мъка се изправи до седнало положение. Лорън стоеше, готова сякаш да го брани.

— Я виж ти — прошепна гневно Лорън. — Този път са изпратили жена, която да свърши мръсната им работа.

Мики бутна подноса в ръцете на Лорън.

— Ето малко храна. Плодове и сандвичи и четири бутилки бира. Вземете ги! — След това се обърна и затръшна вратата в лицето на пазача. Когато се обърна отново към Лорън, очите й вече бяха свикнали с тъмнината. Тя бе потресена от външния вид на Лорън. Тя различи подутини и натъртвания по устните й и около очите й. По-голяма част от дрехите на Лорън бяха разкъсани и тя бе сплела малкото останало от тях, за да покрие тялото си. Мики видя също така и червени следи от удари с бич по горната част на гърдите й и тъмни петна по ръцете и краката й. — Копелета! — изсъска тя. — Скапани садистични копелета. Съжалявам, ако знаех, че сте били бити, щях да донеса лекарства.

Лорън коленичи и постави подноса на пода. Тя подаде една от бутилките бира на Гън, но наранените му ръце не можеха да отвият капачката. Тя я махна вместо него.

— Коя е нашата Флорънс Найтингейл? — попита Гън.

— Казвам се Мики Мур. Съпругът ми е антрополог, аз съм археоложка и сме наети от Золар.

— За да им помогнете да открият златното съкровище на Хуаскар? — отгатна Гън.

— Да, ние дешифрирахме изображенията.

— Върху златните одежди на Тиаполо — довърши Гън. — Знаем всичко за това.

В продължение на известно време Лорън не каза нищо, докато лакомо унищожи един от сандвичите и обърна една бира. Накрая, чувствайки се едва ли не като новородена, тя погледна Мики с любопитство.

— Защо правите това? За да ни повдигнете духа, преди те да се върнат и да ни използват отново като боксови круши?

— Ние не сме част от вашето изпитание — отвърна искрено Мики. — Истината е, че Золар и братята му възнамеряват да убият съпруга ми и мен, веднага щом приберат съкровището.

— Откъде знаете това?

— И преди сме имали работа с хора като тях. Имаме усет за нещата, които стават около нас.

— Какво смятат да правят с нас? — попита Гън.

— Фамилията Золар и техните подкупни приятелчета от мексиканската полиция и армия възнамеряват да направят така, че да изглежда, че вие сте се удавили, докато сте се опитвали да напуснете потъващия ви ферибот. Планът им е да ви хвърлят в подземната река, за която споменават древните, че тече през пещерата със съкровището и се влива в морето. Когато телата ви изплуват на повърхността, от тях няма да е останало много, за да може да се докаже нещо друго.

— Изглежда правдоподобно — измърмори гневно Лорън. — Отдавам им заслуженото за това.

— О, боже — каза Гън. — Те не могат просто така хладнокръвно да убият един представител на Конгреса на Съединените щати.

— Повярвайте ми — каза Мики, — тези хора нямат скрупули, а още по-малко съвест.

— Как е станало така, че досега не са ни убили? — попита Лорън.

— Страхуваха се, че приятелят ви Пит би могъл по някакъв начин да ги изобличи за вашето отвличане. Сега вече не ги е грижа. Те смятат, че позицията им е достатъчно силна, за да издържи на обвиненията на един човек.

— Ами екипажа на ферибота? — попита Лорън. — Те бяха свидетели на пиратството.

— Местната полиция ще се погрижи те да не вдигнат тревога. — Мики се поколеба. — Съжалявам, че трябва да ви кажа защо тях вече не ги е грижа за Пит. Тупак Амару се кълне, че след като вие бяхте откарани в хасиендата, той и неговите хора са направили Пит на пихтия, хвърляйки ударни гранати по него във водата.

Теменужените очи на Лорън се изпълниха със скръб. До този момент тя бе хранила надежда, че Пит е успял по някакъв начин да избяга. Сега тя чувстваше сърцето си така, сякаш то бе паднало в пукнатината на ледник. Тя се облегна върху една от стените на каменната стая и захлупи с ръце лицето си.

Помагайки си с ръце, Гън се изправи на крака.

— Дърк мъртъв? Отрепки като Амару никога не могат да убият човек като Дърк Пит.

Мики се сепна от пламенния дух на човек, така болезнено измъчван.

— Знам само това, което съпругът ми разказа — отвърна тя така, сякаш се извиняваше. — Амару наистина признал, че не успял да намери тялото на Пит, но не изпитвал никакво съмнение в това, че Пит не би могъл да оцелее.

— Казвате, че вие със съпруга си също сте в списъка за убийства на Золар.

Мики сви рамене.

— Да, на нас също трябва да ни запушат устата.

— Ако ме извините за думите — каза Гън, — но вие изглеждате съвършено безразлична, дявол да го вземе.

— Съпругът ми също има планове.

— Да избягате?

— Не, Хенри и аз може да изчезнем по всяко време, когато сметнем за удобно. Ние възнамеряваме да вземем част от съкровището за нас.

Гън зяпна невярващо Мики. След това каза саркастично:

— Вашият съпруг трябва да бъде един много корав антрополог.

— Може би ще разберете по-добре, ако ви кажа, че ние се срещнахме и влюбихме един в друг, докато работихме заедно по една задача за Съвета за дейности в чужбина.

— Никога не съм чувал на него — каза Гън.

Лорън погледна замислено Мики.

— А аз да. Говори се, че СДЧ е неизвестна, строго секретна организация, която действа зад кулисите на Белия дом. Никой в Конгреса не е успял досега да излезе със солидни доказателства за нейното съществуване или финансиране.

— Каква е функцията й? — попита Гън.

— Да извършва тайни операции под прякото ръководство на президента извън зоната на действие на другите национални разузнавателни служби и без тяхното знание.

— Какви операции?

— Мръсни номера в чужди страни, считани за враждебни на САЩ — отговори Лорън, като наблюдаваше Мики за някаква реакция от нейна страна. Изражението на Мики обаче остана сдържано и дистанцирано. — Като обикновен член на Конгреса аз не съм посветена в техните операции и мога само да предполагам. Подозирам, че главната им дейност е да извършват политически убийства.

Очите на Мики станаха студени и сурови.

— С лекота мога да призная, че в продължение на дванадесет години, до нашето оттегляне от службата, за да посветим времето си на археологията, малцина можеха да се мерят с Хенри и мен.

— Не се учудвам — каза саркастично Лорън. — Като се представяте за учени, никой не е подозирал, че сте наемните убийци на президента.

— За ваше сведение, депутатке Смит, нашите академични дипломи не са фалшифицирани. Хенри има докторат от университета в Пенсилвания, а моят е от Станфорд. Нямахме предубеждения относно задълженията, които изпълнявахме при трима бивши президенти. Посредством елиминирането на някои главатари на чужди терористични организации, Хенри и аз спасихме живота на повече американски граждани, отколкото можете да си представите.

— За кого работите сега?

— За себе си. Както казах, ние се оттеглихме. Почувствахме, че е дошло време да натрупаме пари от опита си. Държавната ни служба е вече минало. Въпреки че нашите услуги бяха добре заплатени, на нас не ни бе отпусната пенсия.

— Вълкът козината си мени, но нрава — не — насмешливо каза Гън. — Вие никога няма да постигнете целта си, ако не очистите Амару и всичките Золар.

Мики се усмихна леко.

— Ще се наложи да сторим това с тях, преди те да сторят същото с нас. Но само след като на повърхността е извадено достатъчно количество от златото на Хуаскар, за да можем да го отнесем.

— И ще оставите следи, осеяни с трупове.

Мики прекара уморено ръка през лицето си.

— Участието ви в търсенето на съкровището дойде като пълна изненада за всички. Золар постъпиха глупаво, като реагираха прекалено бурно, когато откриха, че по пътя към златото вървят и други. Те изпаднаха в амок и започнаха да убиват или отвличат всеки, когото заслепеното им от алчност съзнание виждаше като пречка. Считайте се за късметлии, че не ви убиха на ферибота, като приятеля ви Пит. Това, че ви оставиха временно живи, е явно доказателство, че са истински аматьори.

— Вие и вашият съпруг — прошепна язвително Лорън, — вие бихте могли…

— Да ви застреляме и да запалим ферибота заедно с труповете ви? — Мики поклати глава. — Не е в стила ни. Хенри и аз очиствахме само онези чужди граждани, които безразборно убиваха нещастни жени и деца или ги взривяваха, разкъсвайки ги на парчета, без да им мигне окото или пролеят сълза. Никога не сме наранявали наш американски съгражданин и нямаме намерение да започваме да правим това сега. Въпреки че вашето присъствие разстрои операцията ни, ние ще направим всичко, което е по силите ни, за да ви помогнем да избягате цели от тази афера.

— Золар са американци — напомни й Лорън.

Мики сви рамене.

— Чисто техническа подробност. Те представляват това, което е може би най-голямата престъпна банда за кражба и контрабанда на произведения на изкуството в целия свят. Золар са акули от световна класа. Но защо аз трябва да ви казвам това? Вие сте изпитали тяхната бруталност върху гърба си. Като оставим костите им да се белеят в пустинята Сонора, Хенри и аз смятаме, че ще спестим милиони долари на американските данъкоплатци, които иначе биха отишли за едно трудно и дълго разследване на тяхната престъпна дейност. Освен това ще има и разходи за съд и затвор, ако ги заловят и осъдят.

— А когато част от съкровището е вече в ръцете ви? — попита Гън. — Тогава какво?

Мики се усмихна хитро като своенравна жена.

— Ще ви изпратя картичка от онази част на света, в която ще бъдем, и ще ви уведомя как го харчим.