Клайв Къслър
Златото на инките (22)

20

Джордино се вгледа замислено в засъхналото червено петно върху каменния под на храма.

— Няма никаква следа от Амару в развалините — безстрастно каза той.

— Чудя се колко далеч е успял да стигне? — попита Майлс Роджърс, без да отправя въпроса си към определен човек. Той и Шанън бяха пристигнали от свещения кладенец с хеликоптер, пилотиран от Джордино, един час преди пладне.

— Сигурно наемниците, неговите приятелчета, са го отнесли — предположи Пит.

— Да знаеш, че садист като Амару може все още да е жив — каза Роджърс, — е достатъчно, за да почнеш да сънуваш кошмари.

Джордино сви нехайно рамене.

— Дори и да е оцелял след ракетното нападение, сигурно е умрял от загуба на кръв.

Пит се обърна и погледна към Шанън, която даваше указания на екип от археолози и малка армия от работници. Те номерираха разбитите каменни блокове на храма, като ги приготвяха за неговото реставриране. Изглежда тя беше открила нещо сред отломъците и се наведе, за да го разгледа отблизо.

— Човек като Амару не умира лесно. Мисля, че отново ще чуем за него.

— Мрачна перспектива — каза Роджърс, — която става още по-неприятна, ако се вярва на последните новини от Лима.

Пит повдигна вежди въпросително.

— Не знаех, че толкова навътре в Андите хващаме Си Ен Ен.

— Вече го правим. Хеликоптерът, който се приземи преди около час, беше на Перуанската телеграфна агенция. Той докара екип от телевизионни репортери и цяла камара оборудване. Градът на мъртвите се превърна в международна новина.

— Е, и какво съобщиха? — продължи да се интересува Джордино.

— Войската и полицията признали, че опитът им да заловят армията от наемници дезертьори, долетели в долината, за да ни прережат гърлата и да отмъкнат находките, е претърпял провал. Агентите също не успели да проследят хората на Амару, които ограбвали гробове.

Пит се усмихна на Роджърс.

— Не е точно от онези съобщения, които биха изглеждали добре в резюметата им.

— За да не стане за смях, правителството излязло със съобщение, че крадците изхвърлили древните предмети над планините и сега се крият в горите край Амазонка в Бразилия.

— Не е възможно — каза Пит. — Защо тогава Главното митническото управление на САЩ ще настоява да им представим списък на предметите? Те не са глупаци. Не, плячката не е разпиляна из планинските върхари. Ако правилно съм успял да преценя мозъците, които ръководят Солпемачако, те не са от хората, които се паникьосват и хукват да бягат. Техните информатори от армията са ги предупреждавали през цялото време, още от минутата, когато е бил сформиран отряд от щурмоваци и изпратен да ги залови. Освен това сигурно са узнали и летателния план на бойните самолети, след което са избрали безопасен маршрут, за да ги избегнат. След като са натоварили бързо древните предмети, те са отлетели към предварително уговорено място за среща на някое летище или пристанище, където са прехвърлили откраднатите антики или на някой реактивен пътнически самолет или пък на товарен кораб. Съмнявам се, дали някога Перу ще види отново своите исторически съкровища.

— Един хубав и безотказен сценарий — замислено произнесе Роджърс. — Но май забравяш, че престъпниците разполагаха само с един хеликоптер, след като откраднахме резервния им.

— И него го свалихме над планините — добави Джордино.

— Мисля си, че ако знаехме цялата истина, щяхме да разберем, че бандата от второкласни убийци, изпратена от шефа, който искаше да мине за Док Милър, е била последвана от няколко тежкотоварни транспортни хеликоптера, най-вероятно от стария модел „Боинг Чинук“, които се продават из цял свят. Те могат да превозват около петдесет войника или двадесет тона товар. На земята останаха достатъчно наемници, които да натоварят старинните предмети. Те са разполагали с достатъчно време да се измъкнат след нашето бягство и преди да предупредим перуанското правителство, което доста се забави с организирането на въздушна хайка.

Роджърс изгледа Пит с нараснало възхищение. Само Джордино не беше впечатлен. От дългогодишен опит той знаеше, че Пит беше от онази рядка порода хора, които умееха да анализират безпристрастно събитията в тяхното развитие до най-малки подробности. Това беше вродена дарба, присъща на твърде малко мъже и жени. Също както най-великите математици и физици изчисляват невероятно сложни формули на ниво, непонятно за хора, които не ги бива да боравят с цифри, Пит достигаше до умозаключения, неразбираеми за всички останали, с изключение на най-добрите следователи криминалисти в света. Джордино често се вбесяваше, че докато се опитваше да обясни нещо на Пит, хипнотичният поглед на зелените му очи фиксираше някакъв невидим предмет в далечината и той разбираше, че Пит се е съсредоточил върху нещо друго.

Докато Роджърс размишляваше върху възстановката на събитията, направена от Пит, опитвайки се да открие някакъв пропуск, мъжагата от НЮМА насочи вниманието си към Шанън.

Тя се беше отпуснала на колене и лакти върху пода на храма и с четчица за рисуване с меки косми внимателно почистваше праха и дребните камъчета от една погребална одежда. Платът беше изтъкан от вълна и украсен с многоцветна бродерия, изобразяваща ухилена маймуна с противни, оголени зъби и виещи се змии вместо ръце и крака.

— Това ли са носели добре облечените чачапойци?

— Не, инките. — Шанън не се обърна, за да погледне нагоре към него, а продължи да работи съсредоточено.

— Красиви неща са правели — отбеляза Пит.

— Инките и техните предшественици са били най-добрите майстори на оцветяването и тъкачи в света. Техниките, които са използвали при тъкането на платове, са доста сложни и отнемат твърде много време, за да бъдат прилагани в наши дни. Те все още са ненадминати в направата на основа за гоблени. Най-добрите тъкачи на ренесансова Европа са използвали осемдесет и пет нишки на инч. Древните жители на Перу използвали до петстотин нишки на инч. Не е чудно, че испанците мислели по-фините платове на инките за копринени.

— Може би това не е най-подходящият момент да си говорим за изкуство, но си помислих, че би искала да знаеш, че Ал и аз привършихме със скиците на предметите, които успяхме да зърнем, преди покривът да се сгромоляса.

— Дайте ги на доктор Ортис. Той най-много се интересува какво е било откраднато.

След това, погълната от работата си, тя отново се зае с разкопките.

Един час по-късно Гън откри Пит, застанал до Ортис, който даваше указания на неколцина работника, заети да изстъргват растителността от голяма скулптура на нещо подобно на крилат ягуар със змийска глава. Страховитите челюсти бяха широко разтворени и под тях се виждаха два реда всяващи ужас закривени зъби. Внушителното тяло и крила бяха оформени като портал на грамадна гробница. Единственият вход беше зейналата уста, която беше достатъчно голяма, за да пропълзи през нея човек. Височината на каменния звяр от стъпалата до краищата на разперените му криле надвишаваше шест метра.

— Никой не би искал да срещне такова нещо нощем в някоя тъмна уличка — каза Гън.

Доктор Ортис се обърна и му махна за поздрав.

— Най-голямата чачапойска скулптура, открита до този момент. По моя преценка, датира някъде от времето между 1200 и 1300 година от нашата ера.

— Има ли някакво име? — попита Пит.

— Демонио дел Муертос — отвърна Ортис. — Демонът на мъртвите, чачапойски бог, който стоял в центъра на покровителствен обред, свързан с култа към подземния свят. Отчасти ягуар, отчасти кондор, отчасти змия, той впивал зъби във всеки, който нарушал покоя на мъртвите и после го завличал в тъмните недра на земята.

— Не е бил много красив — каза Гън.

— Демонът не е трябвало да бъде красив. Статуите били с различна големина, като се почне от тази и се стигне до такива, не по-големи от човешка ръка, в зависимост от богатството и общественото положение на мъртвия. Мисля, че ще ги открием в почти всяка гробница и гроб в долината.

— Не беше ли богът на древните мексиканци някаква змия? — попита Гън.

— Да, Кетцалкоатъл, покрита с пера змия, която била най-важното божество на Мезоамерика, като се започне от олмеките през 900 година преди нашата ера и се свърши с ацтеките по време на испанската конквистада. Инките също имали скулптури на змии, но все още не е установена пряка връзка.

Ортис се обърна, когато един от работниците му даде знак да разгледа малка статуетка, която беше изкопал до скулптурата. Гън хвана Пит под ръка и го поведе към ниска каменна стена, където седнаха.

— С последния продоволствен хеликоптер от Лима долетя куриер от американското посолство — каза той, като извади от коженото си куфарче една папка — и остави пакет, изпратен по факса от Вашингтон.

— От Йегър? — обзет от вълнение попита Пит.

— От Йегър и от твоя приятел Пърлмутър.

— Да не би да са попаднали на следа?

— Прочети сам — каза Гън. — Джулиан Пърлмутър открил разказ на един оцелял корабокрушенец за галеон, който бил изхвърлен в джунглата от огромна океанска вълна.

— Дотук добре.

— Нататък става още по-добре. В разказа се споменава за кутия от нефрит, в която имало въженца с възли по тях. По всяка вероятност кутията все още се търкала сред гниещите останки на галеона.

Очите на Пит светнаха като фарове.

— Кипуто на Дрейк.

— Очевидно в този мит има нещо вярно — широко усмихнат каза Гън.

— А Йегър? — попита Пит, като започна да разлиства документите.

— Неговият компютър анализирал наличните данни и съставил мрежа с координати, според които галеонът се намира в район с големина десет квадратни километра.

— Доста по-малък, отколкото очаквах.

— Бих казал, че шансовете ни да открием галеона току-що се увеличиха с цели петдесет процента.

— Нека бъдат тридесет процента — каза Пит и вдигна един лист от Пърлмутър, в който бяха описани известните данни за конструкцията, стъкмяването и товара на „Нуестра сеньора де ла Консепсион“. — Като се изключат четири котви, които вероятно са били отнесени при удара на огромната вълна, магнитното поле на желязото на борда ще бъде твърде слабо, за да бъде уловено от магнитомер на повече от хвърлей място.

— Един „Джеометрикс 0-8136“ на „ЕС & О“ би могъл да засече малка маса желязо от прилично разстояние.

— Ти ми четеш мислите. Франк Стюарт разполага с такова устройство на борда на „Дийп Фадъм“.

— Ще ни трябва хеликоптер, за да влачим датчика над върховете на дърветата в дъждовната гора — каза Гън.

— Това е по твоята част — отвърна му Пит. — Познаваш ли някого в Еквадор?

Гън се замисли за момент, а после устните му се разтегнаха в усмивка.

— По една случайност управителният директор на „Корпорасион Естатал Петролера Екуаториана“, държавната нефтена компания, е задължен на НЮМА, защото тя посочи на компанията му значителни залежи от природен газ в Гуаякилския залив.

— Значи, доста са ни задължени, достатъчно, за да ни заемат една птичка.

— Спокойно може да се каже и така, да.

— Колко време ще ти трябва, за да им я изкрънкаш?

Гън вдигна китката си и се взря през очилата си в циферблата на своя стар верен „Таймекс“.

— Дай ми двадесет минути да се обадя и да се спазаря с тях. След това ще съобщя на Стюарт, че ще се отбием да вземем магнитомера. После ще се свържа с Йегър, за да потвърди още веднъж данните си.

Пит го изгледа с недоумение.

— Вашингтон не се намира хей там, зад ъгъла. Да не би да осъществяваш връзката с димни сигнали или огледала?

Гън бръкна в джоба си и извади нещо подобно на малък портативен телефон.

— „Иридиум“, производство на „Моторола“. Цифров, безжичен, с него можеш да се обадиш навсякъде по света.

— Системата ми е позната — потвърди Пит. — Използва спътникова мрежа, която усилва сигнала. Откъде си го отмъкнал?

Гън огледа предпазливо руините.

— Пепел ти на езика. Това е просто една временна придобивка от перуанския телевизионен екип.

Пит изгледа ласкаво своя дребничък очилат приятел с дълбоко уважение и почуда. Рядко се случваше стеснителният Гън да се измъкне от академичната си черупка, за да задигне нещо.

— Страхотен си, Руди, пет пари не давам какво пише за теб в жълтата хроника.

 

 

По отношение на древните предмети и съкровища, крадците едва бяха разчоплили повърхността в Града на мъртвите. Те бяха съсредоточили вниманието си върху царските гробници близо до храма, но благодарение на неочакваната поява на Пит не бяха имали време за широкомащабни разкопки на повечето от околните гробници. В много от тях се намираха останките на високопоставени големци от Чачапойската конфедерация. Ортис и неговият екип от археолози откриха и изглеждащите на пръв поглед недокоснати погребални къщи на осем благородници. Ортис не можеше да си намери място от радост, когато установи, че царските саркофази са в отлично състояние и никога не са били отваряни.

— Ще ни трябват десет, а може би и двадесет години, за да направим пълни разкопки на долината — заяви Ортис по време на обичайния разговор след обяда. — Нито едно откритие в двете Америки не може да се сравнява с това по огромния брой на антиките. Трябва да действаме бавно. Не бива да пренебрегнем нито едно семе на цвете, нито едно мънисто от огърлица. Нищо не трябва да бъде пропуснато, защото имаме небивалата възможност да добием нова представа за чачапойската култура.

— Тъкмо за вас работа — каза Пит. — Само се надявам, че нито едно от чачапойските съкровища няма да бъде откраднато по време на транспортирането му до вашия национален музей.

— Най-малко се притеснявам за загубите между долината и Лима — отвърна Ортис. — От нашите музеи се крадат почти толкова експонати, колкото и от гробниците, където са намерени.

— Не разполагате ли със сигурна охрана за защита на скъпоценните предмети, принадлежащи на страната ви? — попита Роджърс.

— Разбира се, но професионалните крадци на произведения на изкуството са доста изобретателни. Те често подменят един истински античен предмет с майсторски изработен фалшификат. Могат да минат месеци, а понякога и години преди да бъде установена кражбата.

— Само преди три седмици Музеят на националното наследство в Гватемала съобщи за кражбата на предколумбови произведения на изкуството, създадени от маите, оценени приблизително на осем милиона долара. Крадците били облечени като пазачи и отнесли съкровищата през часовете за посещение, като че ли просто ги местели от едното крило в другото. Никой не се усъмнил в тях.

— Моята любима история — каза Ортис, без да се усмихва — е за кражбата на четиридесет и пет бокала от дванадесети век, от епохата на династията Шан, от един музей в Бейджинг. Крадците внимателно разглобили стъклените витрини и пренаредили останалите експонати, за да създадат илюзията, че нищо не липсва. Изминали три месеца, преди уредникът да забележи, че експонатите ги няма и да разбере, че са били откраднати.

Гън вдигна очилата си срещу светлината и провери за петна по стъклата.

— Нямах представа, че кражбата на произведения на изкуството е толкова често срещано престъпление.

Ортис кимна.

— В Перу кражбите от по-големите колекции на антики и произведения на изкуството са също така чести, както и обирите на банки. Още по-трагично е, че крадците стават все по-дръзки. Те не се колебаят да отвличат колекционери, за да получат откуп. Подкупът, разбира се, са колекциите им от произведения на изкуствата. В много случаи те просто убиват колекционера преди да ограбят къщата му.

— Имахте късмет, че само малка част от съкровищата в Града на мъртвите беше плячкосана, преди мародерите да бъдат спрени — каза Пит.

— Наистина имахме. За нещастие, най-хубавите предмети вече са изнесени от страната.

— Цяло чудо е, че досега градът не е бил открит от хакеросите — каза Шанън, като съзнателно избягваше да погледне в очите Пит.

— Пуебло де лос Муертос се намира в тази уединена долина на деветдесет километра от най-близкото село — отговори Ортис. — Придвижването по тези места е огромно изпитание, особено пеш. Местните хора не са имали причина да си пробиват с мъка път през джунглата в продължение на седем или осем дни, за да търсят нещо, което според тях съществувало само в легендите от далечното им минало. Когато Хирам Бингъм открил Мачу Пикчу на върха на една планина, оказало се, че местните жители никога не са се опитвали да стъпят там. И въпреки че това не би възпряло някой закоравял хакеро, потомците на чачапойците все още вярват, че всички руини, разпръснати из непроходимите планински гори на изток, се намират под закрилата на демоничен бог като онзи, който открихме днес следобед. Те изпитват смъртен страх да приближат до тях.

Шанън кимна.

— Мнозина все още се кълнат, че всеки, който открие и влезе в Града на мъртвите, ще бъде превърнат в камък.

— А, да — промърмори Джордино, — старият номер „проклет да си ти, който смутиш покоя на костите ми“.

— И тъй като нито един от нас не чувства втвърдяване на ставите — шеговито каза Ортис, — ще трябва да приема, че злите духове, които се навъртат из руините, са загубили магическата си сила.

— Много лошо, че това не е подействало на Амару и неговите разбойници — каза Пит.

Роджърс пристъпи зад Шанън и свойски постави ръка на врата й.

— Разбирам, че вие тримата ще се сбогувате с нас утре сутрин.

По лицето на Шанън се изписа изненада и тя не направи опит да отмахне ръката на Роджърс.

— Вярно ли е това? — попита тя, като погледна към Пит. — Тръгвате ли си?

Гън отговори преди Пит.

— Да, ще отлетим на нашия кораб, преди да се отправим към Еквадор.

— Да не би да се каните да търсите в Еквадор галеона, за които стана дума на „Дийп Фадъм“?

— Можеш ли да се сетиш за някое по-добро място?

— Защо Еквадор? — продължи да упорства тя.

— На Ал му харесва климата — заяви Пит, като потупа Джордино по гърба.

— Чувам, че момичетата са хубави и подивели от страст.

Шанън погледна с интерес към Пит.

— А ти?

— Аз ли? — промърмори невинно Пит. — Аз отивам да ловя риба.