Клайв Къслър
Златото на инките (12)

10

Светът на Хуан Чако се беше пропукал и рухнал около него. Катастрофата в долината на Виракоча беше далеч по-лоша от онова, което би могъл да си представи. Брат му беше убит първи, операцията за тайното изнасяне на древните предмети се намираше пред провал, а щом американската археоложка Шанън Келси и студентите от университета разкажеха какво ги беше сполетяло пред средствата за масова информация и правителствените служители, които отговаряха за сигурността, той щеше да бъде позорно изхвърлен от археологическото ведомство. Нещо повече, беше напълно възможно да го арестуват, да го подведат под отговорност за това, че е продавал историческото наследство на страната си и да го осъдят да прекара дълги години в затвора.

Изтерзан от тревога, той стоеше край караваната в Чачапоя и наблюдаваше самолета със завъртащи се двигатели, който почти спря във въздуха, когато двата извънбордови двигателя, намиращи се в краищата на крилата му, се завъртяха и заеха положение за вертикален полет. Черната машина без отличителни знаци остана увиснала във въздуха в продължение на няколко минути, преди пилотът леко да докосне земята със спуснатите колесници.

От деветместната кабина за пътници излезе силно брадясал мъж с мръсни измачкани шорти и сиво-кафява риза с огромно кърваво петно по средата и скочи на земята. Той не погледна нито наляво, нито надясно. По лицето му се четеше мрачна решителност. Без да поздрави, той мина край Чако и влезе в караваната. Чако го последва вътре като нахокано коли.

Сайръс Сарасон, мъжът, който се представяше за доктор Стивън Милър, седна тежко зад бюрото на Чако и го изгледа със смразяващ поглед.

— Научи ли?

Чако кимна, без да попита за кървавото петно върху ризата на Сарасон. Той знаеше, че кръвта би трябвало да представлява фалшива огнестрелна рана.

— Получих пълен доклад от един от офицерите, колега на брат ми.

— В такъв случай знаеш, че доктор Келси и студентите ни се изплъзнаха изпод носа и бяха спасени от американски океанографски изследователски кораб.

— Да, знам за нашия провал.

— Съжалявам за брат ти — безстрастно произнесе Сарасон.

— Не мога да повярвам, че е мъртъв — промълви Чако с изненадващо равнодушие. — Смъртта му ми се струва невъзможна. Премахването на археолозите не трябваше да ги затрудни.

— Малко ще е да кажа, че твоите хора изпортиха работата — заяви Сарасон. — Предупредих те, че тези двама водолази от НЮМА са опасни.

— Брат ми не очакваше организирана съпротива от цяла армия.

— Армия от един човек — жлъчно каза Сарасон. — Наблюдавах сражението от една гробница. Един-единствен снайперист на върха на храма уби офицерите и задържа две отделения от вашите храбри наемници, докато спътникът му се справи с пилотите и задигна техния хеликоптер. Брат ти плати скъпо за своята самонадеяност и глупост.

— Как са могли двама водолази и група от млади археолози да разгромят един отлично обучен отряд от силите за сигурност? — смутен попита Чако.

— Ако знаехме отговора на този въпрос, бихме могли да разберем как са свалили хеликоптера, който тръгна да ги преследва.

Чако погледна към него.

— Те все още могат да бъдат спрени.

— Забрави за това. Нямам намерение да утежнявам още повече положението ни, като унищожа цял американски кораб и всички, които се намират на борда му. Според моите източници в Лима скоро след като доктор Келси се е качила на борда на кораба, тя е докладвала всички подробности, включително и убийството на доктор Милър, в канцеларията на президента Фуджимори. Не по-късно от тази вечер случката ще бъде разгласена в цялата страна. Чачапойската част на нашата операция е напълно провалена.

— Все още можем да изнесем антиките от долината. — Скорошната смърт на брат му не беше успяла да изтласка изцяло на заден план алчността на Чако.

Сарасон кимна.

— Сетих се преди теб. Натам вече пътува екип, който трябва да изнесе предметите, оцелели след ракетното нападение, извършено от онези идиоти под командването на брат ти. Цяло чудо е, че все пак ни остана нещо, след усилията, които положихме.

— Смятам, че все още съществува реална възможност да открием в Града на мъртвите следа, която да ни насочи към кипуто на Дрейк.

— Кипуто на Дрейк. — Сарасон повтори думите със замечтан израз в очите. После повдигна рамене. — Нашата организация вече търси съкровището по друг път.

— Какво става с Амару? Жив ли е още?

— Да, за нещастие. Ще изживее остатъка от дните си като евнух.

— Много лошо. Той ни служеше вярно.

Сарасон се усмихна презрително.

— Верен на онзи, който му плаща най-много. Тупак Амару е чиста проба убиец психопат. Когато му заповядах да отвлече Милър и да го задържи в плен, докато приключим операцията, той простреля добрия доктор в сърцето и го хвърли в онзи проклет понор. Мозъкът му е като на бясно куче.

— Той все още може да бъде полезен — бавно произнесе Чако.

— Полезен, как?

— Доколкото го познавам, той ще се закълне да отмъсти на виновниците за този свой нов недъг. Може би си струва да го пуснем по следите на доктор Келси и онзи водолаз на име Пит, за да им попречим да станат информатори на митническите агенти по света.

— Ще бъде доста рисковано, ако позволим на безумец като него да се развихри. Но ще имам предвид предложението ти.

Чако продължи:

— Какви са плановете на „Солпемачако“ за мен? Тук вече не мога нищо да направя. Щом сънародниците ми узнаят, че не съм оправдал доверието им по отношение на историческите ни съкровища, мога да прекарам остатъка от живота си в някой от нашите отвратителни затвори.

— Предрешен въпрос — Сарасон сви рамене. — Моите източници ми съобщиха също, че полицията е получила заповед за твоето арестуване. До един час би трябвало да пристигнат.

Чако изгледа продължително Сарасон, а после бавно каза:

— Аз съм учен, а не закоравял престъпник. Не се знае какви признания мога да направя при един продължителен разпит, а може би и мъчения.

Сарасон потисна усмивката си при тази завоалирана заплаха.

— Ти си ценен кадър, който не можем да си позволим да загубим. Опитът и познанията ти за древните култури от Андите са ненадминати. В момента уреждаме да поемеш контрола върху нашия комплекс за антики и произведения на изкуството в Панама. Там ще ръководиш определянето на произхода, съставянето на каталозите и работата по реставрацията на всички предмети, които закупим от местните хакероси или с които ще се сдобиваме под прикритието на академични археологически разкопки из цяла Южна Америка.

По лицето на Чако изведнъж се изписа изражение на ненаситна алчност.

— Поласкан съм. Приемам, разбира се. Доходите, които такъв важен пост носи, сигурно са добри.

— Ще получаваш два процента от печалбата, която предметите ни носят в нашите аукционни къщи в Ню Йорк и Европа.

Чако беше на твърде ниско стъпало в йерархическата стълба на организацията, но той добре познаваше мрежата й, а нейните печалби бяха огромни.

— Ще ми трябва помощ, за да се измъкна от страната.

— Не се притеснявай — каза Сарасон. Той кимна към прозореца, през който се виждаше зловещият черен самолет. Големите му витла, всяко с по три лопати, бавно пореха въздуха на празен ход. — С този самолет можем да стигнем в Богота, Колумбия, за четири часа.

Чако не можеше да повярва на късмета си. В един миг той беше на крачка от опозоряване и затвор за измама на своето правителство, а в следващия беше на път да стане изключително богат човек. Споменът за родственика му бързо избледняваше: те бяха само природени братя, а и никога не се бяха сближили твърде много. Докато Сарасон търпеливо чакаше, Чако бързо събра някои лични вещи и ги натъпка в един куфар. После двамата мъже се запътиха заедно към самолета.

Хуан Чако не доживя да види Богота, Колумбия. Фермерите, които обработваха нива със сладки картофи близо до едно затънтено селце в Еквадор, поспряха за миг и вдигнаха погледи към небето, когато до слуха им достигна странното монотонно бръмчене на самолета със завъртащи се двигатели, който премина на 500 метра над земята. Изведнъж, като в някой изпълнен с ужаси сън, те съзряха едно човешко тяло, което изхвръкна от самолета и започна да пада. Фермерите успяха ясно да видят, че нещастникът беше жив. Той риташе трескаво с крака и се мъчеше като обезумял да се вкопчи във въздуха, сякаш можеше по някакъв начин да забави главоломното си спускане.

Чако се стовари на земята насред един корал, в който имаше мършава крава. Два метра не му достигнаха да уцели стреснатото добиче. Фермерите дотърчаха от нивата и заобиколиха размазаното тяло, което беше потънало на близо половин метър в пръстта. Прости селяци, те не изпратиха вестоносец до най-близкия полицейски участък, който се намираше на повече от шестдесет километра на запад. Вместо това те почтително вдигнаха натрошените останки на загадъчния мъж, който беше паднал от небето, и го погребаха в малко гробище край руините на стара църква, неоплакан и незнаен, ала превърнал се в мит за поколенията, които тепърва щяха да се раждат.