Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (50)

49.

Боунфиш Кий, пет седмици по-късно

Сонг Лий седеше на окъпаната от слънцето веранда пред бунгалото си и си записваше нещо, когато чу шума на извънбордов двигател, ехтящ между мангровите дървета. Разпознавайки звука от лодката на Дули, тя вдигна поглед и се усмихна от мисълта за предстоящото му пристигане.

Дули беше главната й връзка с външния свят, откакто се върна на острова, за да работи върху своя труд по океанска биомедицина. За да се върнеш на Боунфиш Кий беше нужна голяма отдаденост, но лабораторията беше водеща в наука, чиито корени се връщаха до древната култура на Нан Мадол и Микронезийските острови, а и беше най-прекрасното място, на което да пише.

Лий все още не можеше да събере кураж да посети бариерния плаж. Нямаше никакво желание да вижда залива, в който беше убила човек, както и изгорелия корпус на яхтата, която за малко не стана нейна погребална клада. Тя все още караше каяка, но не се отдалечаваше от острова. Лягаше си рано и ставаше с изгрева на слънцето, за да пише на лаптопа си в библиотеката на лабораторията, понякога с часове.

Островът беше на практика безлюден. След приключването на проекта, доктор Мейхю се беше върнал в академията, а екипът му се разпръсна по целия свят. Една малка група остана, за да се грижи за аквариума с медузите, но охранителите, които бяха работили на двойни смени, бяха напуснали. Доктор Лий се радваше на другарското отношение на шепата техници, докато сами си приготвяха храната.

Доктор Кейн посети веднъж лабораторията. Той пристигна за кратко с един филмов екип, за да заснеме бунгалата и лабораторията, преди да излети отново, сякаш понесен от вятъра.

Въпреки че правителствата на Китай и САЩ все още не желаеха да споделят цялата история за своето тайно сътрудничество в спирането на пандемията, херкулесовите усилия да се спре вируса бяха основна тема в новините по целия свят. Кейн се наслаждаваше на своята популярност, летеше от интервю на интервю и разискваше темата за болестта със здравни експерти и политици по цялото земно кълбо. Той използваше своята слава на пандемичен гуру, за да иска пари от Конгреса за финансиране на океански биомедицински изследвания.

Сонг Лий нямаше нищо против да работи в анонимност, но изолираността на острова беше започнала да й влияе и тя започна да се замисля дали да не довърши книгата си в Китай. Лий често мислеше за хората от НАМПД, които се бяха появили, за да спасят нея и света. Съпрузите Траут и Джо Дзавала й липсваха, но най-много тъгуваше за Кърт Остин. Няколко седмици след като пристигна на острова, той й се обади по един от радиотелефоните в лабораторията. Той все още се намираше на Понпей и помагаше да извадят „Селенията на Дейви Джоунс“. Каза й, че ще остане в Микронезия по-дълго, отколкото е предполагал.

Шумът от мотора се усилваше и няколко секунди по-късно лодката на Дули се показа иззад един мангров остров и се приближи до дока. В нея имаше двама души — Дули, който стоеше на щурвала и един широкоплещест мъж, облечен в хавайска риза. Докато наближаваха кея, едрият мъж свали бейзболната си шапка и разкри гъстата си прошарена коса. Сонг вече тичаше към лодката, когато Кърт Остин размаха шапката си във въздуха.

Дули й метна въжето от носа и плавателният съд се удари леко в един от стълбовете.

— Водя ви компания, доктор Лий — каза той.

Сонг не го чу. Очите й се бяха впили в Кърт, който имаше широка усмивка върху своето потъмняло от слънцето лице. Усмивката още повече се разшири, когато тя се качи на борда и обви ръце около врата му. Той върна прегръдката й с ентусиазъм. Тя го целуна дълго и страстно по устните, и щеше да продължи да го прави още доста време, ако Дули не се беше изкашлял многозначително.

— Извинете ме, приятели, но трябва да се връщам на континента. — Той протегна ръка. — Беше ми приятно, Кърт. Обади се, когато пожелаеш да се върнеш на Пайн Айлънд.

— Благодаря ти за превоза, Дули — каза Остин и помоли да му метне раницата.

Докато лодката се скриваше зад мангровата растителност, Остин каза:

— Преди няколко дни се върнах във Вашингтон и реших да отскоча до тук, за да те видя.

Лий хвана Кърт за ръка и го поведе към бунгалото.

— Радвам се, че го направи — каза тя. — Как са Джо и семейство Траут?

— Добре. Дзавала откри истинската любов в лицето на една жена, картограф от НАМПД, а Гамей и Пол току-що се върнаха от Ню Бедфорд. Градският музей в града е отделил специална стая за диорамата на Кейлъб. Тя е част от специална изложба, посветена на странните пътувания на „Принцес“.

— Наистина е било необикновено пътуване — каза Лий. — Книгата ми започва с техните приключения на остров Беда.

— Докъде стигна с нея?

— Приключих общата концепция и сега правя допълнително проучване. Мисля, че откритията ни ще променят из основи нашето разбиране за вирусната имунология, особено в частта й за инокулацията. Но ние открихме само върха на айсберга на чудодейните лекарства, които ще дойдат от океана. Има нещо иронично във факта, че ваксината никога нямаше да бъде разработена, ако не беше заплахата от епидемията на Триадата.

— Класически пример за Ин и Ян? — попита той.

— Страх ме е да помисля, че взаимно противопоставящите се сили на доброто и злото са се преплели в този случай — каза тя, — но без едното, другото нямаше да бъде създадено, за да помогне на човечеството.

— Това не е всичко — каза Остин.

— Взаимоотношенията на Китай и САЩ никога не са били по-приятелски. А Триадата вече не съществува.

Двамата изкачиха хълма към верандата и се настаниха в двата стола, които бяха обърнати към океана и мангровите гори.

— Трябва да те попитам нещо важно — каза Остин. — Ролята на доктор Хуанг като информатор е позволила на Триадата да задвижи своите пъклени планове. След като им е казал за съществуването на лабораторията, те са подслушвали доктор Кейн, за да разберат точното й местонахождение. Какво предлагаш да правим с него?

— Не знам — каза Лий. — Той е страхлив като мишка, но е изключителен лекар. Не бих искала да го предаваме на властите. Те ще го екзекутират. — Тя погледна една бяла чапла, която се носеше над водата и после се обърна към Остин. На лицето й беше грейнала усмивка. — Ето какво предлагам да направим с доктор Хуанг.

Тя му сподели своята идея да изпратят Хуанг да заеме мястото й на провинциален лекар. Остин отметна глава назад и се разсмя на глас.

— Решение, което е съвършено в своята симетричност. Сега е мой ред да направя едно предложение.

Кърт разкопча раницата си и измъкна бутилка и две малки чаши. Той наля всяка от тях наполовина и подаде едната на Сонг.

— Това е микронезийското сакау, което ти бях обещал. Направено е от пипер и е леко опияняващо, така че е добре да се приема в малки дози.

Те вдигнаха чаши и след секунда размисъл, Лий каза:

— Така ще стоплим отношенията между Китай и САЩ.

Чукнаха чашите. Сонг направи кисела гримаса и сложи своята на масата.

— С вкуса се свиква постепенно и предполагам, че така е по-добре каза Остин, усмихвайки се. — Доколкото си спомням, ти бях обещал и вечеря с изглед към морето. — Той размаха ръка във въздуха. — Ето я гледката, но вечерята ще трябва да почака, докато не приключиш с работата си тук.

— А може би не — отвърна Сонг. — Тази сутрин един от техниците е уловил няколко морски костура и ще ги печем на скара за вечеря. Присъедини се към нас.

Остин прие поканата и двамата останаха на верандата, докато звънецът в столовата не звънна. Вечеряха в компанията на още шестима души от екипа, а после се върнаха, за да изпият по едно питие, докато островът не потъна във влажен мрак. Остин беше прибрал сакауто и двамата пиха нещо не толкова смъртоносно.

Кърт и Сонг разговаряха с часове, наслаждавайки се на чувствените звуци и миризми на тропическата нощ. Вече беше късно, когато осъзнаха, че другите членове на екипа са си легнали и те са останали сами.

Остин погледна часовника си и каза:

— Почти полунощ е. По-добре да се обадя на Дули да ме прибере.

Сонг се засмя лекичко и каза:

— Той отдавна е в леглото. А и ще трябва да се качиш на водната кула, за да хванеш сигнал. Защо не пренощуваш в моето бунгало? Много е уютно.

— Не бих искал после да кажат, че Кърт Остин е застанал на пътя на Китайско-американските отношения — каза той. — А и това са всичките дрехи, които съм донесъл. Оставих пижамата си вкъщи.

Сонг докосна ръката му.

— Няма да ти трябва — прошепна тя със закачлив глас.

 

 

Събудиха се на другата сутрин от птичия концерт навън. Остин трябваше да се върне във Вашингтон за една среща. Докато той изкачваше кулата, за да се обади на Дули, Сонг и техниците приготвиха прощална закуска от пресни плодове. Докато се хранеха на верандата, Остин се наслаждаваше на спокойствието и тишината на острова.

— Ще ми е трудно да напусна рая — каза той.

— Наистина ли трябва да тръгнеш толкова скоро? — попита тя.

— Да, за съжаление. Не ми се искаше да е така набързо.

— Може и така набързо да се върнеш — засмя се тя.

— Имам усещането, че ще се видим по-скоро, отколкото предполагаме. Докъде стигна с изследването за аномалията в Ню Бедфорд?

— Преглеждах материалите, с които разполагам, но ми липсват много неща. — Тя се намръщи и каза: — Мисля, че чувам лодката на Дули.

Сонг изпрати Кърт до края на кея. Двамата се прегърнаха и целунаха за довиждане. Преди Остин да се качи в лодката, той бръкна в раницата си, извади пакет, опакован с обикновена хартия, и го подаде на Лий.

— Това може да ти се стори интересно — каза той.

Сонг разкъса хартията и се загледа в книгата в ръцете си. Синята кожена корица беше напукана от времето и дългите години, прекарани в морето. Тя прелисти първата страница и прочете на глас:

„20-и ноември 1847 г. Вятърът е северозападен, скорост десет възела. «Принцес» напусна Ню Бедфорд и пое на своето първо плаване. Приключения и сполука ни зоват.

Х. Добс.“

— Това е изчезналия бордови дневник! — каза тя. — Къде го намери?

— Съпрузите Траут го взели, когато отишли в Ню Бедфорд за откриването на изложбата. Изглежда, че разказът на Харви Бримър за тайния брак на Кейлъб Най е истина. Дневникът бил част от зестрата, която дал на дъщеря си. Оттогава се пази в нейното семейство. Биха искали да си го получат обратно, след като приключиш.

Кърт целуна Сонг по бузата, а после се качи в лодката при Дули. Докато двамата се насочваха към мангровата гора, Лий най-после осъзна, че Кърт си тръгва. Тя махна с ръка и извика „благодаря“.

— Жалко, че трябваше толкова скоро да оставиш доктор Лий — каза Дули.

— Всичко е наред — каза Остин. — Един младеж ще й прави компания.

— Много съжалявам — каза Дули загрижено. — Познавам ли го?

— Вероятно не. Името му е Кейлъб Най.

— Жени! — промърмори Дули и поклати тъжно глава.

Няколко минути по-късно, излязоха от мангровата гора и поеха към открито море. Дули даде повече газ и лодката се понесе над синьо-зелените води на залива към континента.