Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (28)

27.

Старата каравана на Дули, разположена до канала Пайн Айлънд не беше петзвезден хотел, но си имаше своите предимства, които не можеха да бъдат открити дори в „Четирите сезона“^[1].

Пайн Айлънд беше на няколко километра от Боунфиш Кий. Караваната имаше изглед към океана. Дули Грийн седеше на един градински стол в края на рушащ се кей, захапал остатък от пура. В скута му лежеше пушка 16-ти калибър, а той си отваряше очите за неприятности.

Малко по-рано Дули беше успял да докара лодката до брега, без да включва светлините й, разчитайки на това, че познава отлично морето в района. Включи ги чак като навлезе в един канал, от двете страни на който имаше множество каравани. Докато лодката приближаваше кея в пълна тишина, защото Дули беше загасил мотора, Гамей се обърна към Пол.

— Преди да се пръсна от любопитство, моля те, кажи ми как успя да прелетиш от единия край на континента до другия точно навреме, за да спасиш две дами, изпаднали в беда.

— Кърт се обади и каза, че може неволно да те е изложил на опасност. Не можах да те открия по телефона, затова зарязах семинара и веднага отлетях за Флорида.

— Как се свърза с Дули?

— Извадих късмет, всъщност той се свърза с мен — каза Пол. — Обикалях кея в Пайн Айлънд и търсех превоз до Боунфиш Кий. Проверявах лодките и отчаяно се надявах някой да е оставил ключ на таблото, когато Дули ме видя и ме попита какво правя. Когато споменах твоето име, той веднага се съгласи да ме закара на острова. После забеляза, че двата каяка липсват и се досети къде може да сте отишли.

— Благодаря ти, Дули! — каза Гамей и го целуна по бузата. — Вероятно се чудиш какво става тук.

— На това място човек бързо научава, че е най-здравословно да си гледа в своята паница, доктор Гамей, но признавам, че съм малко любопитен какво точно става.

— Не си единственият.

Гамей погледна Сонг Лий, която се беше свила на седалката.

Дули върза лодката и поведе тримата към караваната. Извади диетични коли от хладилника и ги раздаде заедно с пакет бисквити „Голдфиш“. Без да каже нито дума, той извади пушката си от един заключен шкаф и отиде на кея, за да пази.

Сонг Лий и семейство Траут влязоха в караваната и седнаха около пластмасовата кухненска маса. Сонг глътна колата си на един дъх и се загледа в празното пространство.

Гамей усети, че Лий е в шок от преживяното.

— Всичко е наред! — каза й мило тя. — Вече си в безопасност!

Лий обърна глава и Гамей видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Аз съм лекар — прошепна Лий. — Би трябвало да спасявам животи, а не да ги отнемам!

— Ти спаси нашите животи! — каза Гамей. — Онзи мъж и неговите приятели щяха да убият и двете ни.

— Знам, но въпреки това…

— Имате ли някаква представа кои може да са били? — попита Пол.

Лий избърса сълзите с опакото на ръката си.

— Каза, че са ме следели от дни — заразказва тя. — Той ме чакаше там, където бях оставила каяка си и ме принуди да вляза в къщата. Чакахме някакви хора да дойдат и да ме отведат. Умолявах го. Започнахме да спорим. Тогава грабнах ножа и побягнах.

Гамей хвана ръката на Лий.

— Мисля, че е по-добре да започнеш от самото начало.

 

 

Лий помълча известно време и заразказва историята си.

Била родена в голям град в Китай, имала отлични оценки като студентка, спечелила стипендия от китайското правителство и заминала да учи в САЩ. Отблизо видяла опустошителното въздействие на някои болести върху най-бедните жители на Китай и искала да помогне с нещо. Специализирала имунология в Медицинския факултет на Харвард и известно време практикувала в болница в Масачузетс.

Като се върнала в Китай, започнала работа към една правителствена програма за подобряване на здравеопазването в най-бедните квартали. Работата била насочена предимно към превенция, ваксинация на населението и унищожаване на източниците на зарази във водата и въздуха. Успешната й работа в тази програма й осигурила място в болницата, където работела по времето на епидемията от ТОРС.

Накрая, Лий разказа на Гамей как била прокудена в провинцията, след като поставила под въпрос реакцията на правителството спрямо болестта, и как после я върнали при появата на новия вирус и я командировали на Боунфиш Кий. Тук тя трябвало да работи върху разработването на ваксина, съдържаща вещество от един морски организъм.

— Синя медуза?

— Точно така! — На лицето й се изписа изненада. — Роднина е на изключително отровната морска оса. Откъде знаеш за това?

— Досадих на доктор Мейхю и той ми показа лабораторията.

— Учудвам се, че ти е позволил да я видиш — каза Лий. Те се взря в Гамей, сякаш я виждаше за пръв път. — Току-що осъзнах, че не знам коя си.

— Аз съм морски биолог и работя в НАМПД. Пристигнах на Боунфиш Кий, защото се интересувам от океанска биомедицина.

— Доколкото разбрах, се интересуваш повече от мен — каза Лий.

— Просто така се случи — обясни Гамей.

Лий се усмихна.

— Звучиш като китайски философ, доктор Траут. Както и да е, радвам се, че си се заинтересувала от мен, иначе сега нямаше да съм тук.

— Доктор Мейхю каза, че синята медуза е нов вид.

— Точно така. По-голяма и агресивна от морската оса. След като се преместихме в новата лаборатория, трябваше да използваме генно инженерство, за да създадем по-мощен токсин.

— Не знаех, че има друга лаборатория — каза Гамей.

— Защото беше тайна. Нарекоха я „Селенията на Дейви Джоунс“. Доктор Кейн и помощничката му, Луис Мичъл, напуснаха Боунфиш Кий и взеха няколко учени и техници със себе си. Доктор Мейхю и останалите от екипа останаха, за да се уверят, че няма пропуски в първоначалното изследване. Аз разграфявах възможното разпространение на вируса и как най-успешно можем да го ограничим.

— Колко ефикасен беше лекът, извлечен от отровата? — попита Пол.

— Отначало, действието му беше ограничено — отговори Лий. — Токсинът на медузата е изключително непредсказуем. И най-малкото количество може да убие човек и в началото повече опитни животни умираха. Тогава постигнахме изключителен пробив в идентифицирането на молекулярния строеж на микроба, отделящ токсина. Бяхме на косъм да го синтезираме. Следващата стъпка бяха клиничните тестове.

Клепачите на Сонг Лий се притваряха, докато говореше, и Гамей й предложи да легне на дивана. После двамата с Пол излязоха от караваната. Отвън ги обгърна топлината на нощта.

— Благодаря ти, че дойде да ни спасиш, Галахад^[2] — каза нежно Гамей.

— Съжалявам, ако аз и господин Дули сме пристигнали в последния момент — отвърна Пол. — Какво мислиш за историята на Сонг Лий?

— Знам със сигурност, че не си е измислила мъжа, когото уби, нито неговите приятелчета, така че предполагам, че и останалото е истина.

— Ще говоря с Дули. Може той да попълни празните полета в историята.

Траут пое към кея и надуши дима от пурата на Дули, още преди да го види. Понечи да го заговори, но той му направи знак да замълчи. Пол се заслуша и успя да чуе шум от двигател на лодка, която идваше по канала. Дули изгаси пурата с крак, сграбчи Траут и го завлече зад купчина дървени кутии от риба.

Звукът се приближаваше и носът на една лодка се показа в канала. Движеше се бавно, прожекторът й кръстосваше напред-назад и тя стигна до края на канала, където направи обратен завой и се насочи към открито море.

Пушката на Дули проследи лодката, докато звукът от двигателя й не заглъхна напълно. Той си запали нова пура.

— Ще остана на пост, но мисля, че е по-добре доктор Лий да не остава тук — каза той.

— Съгласен съм с теб — отвърна Траут.

Пол се върна в караваната. Докато разказваше на Гамей за подозрителната лодка, телефонът му звънна. Той погледна към екрана. Остин се обаждаше да провери как е Гамей.

— В момента съм във Флорида — каза Траут. — Гамей е добре, но имахме малко неприятности на Боунфиш Кий.

— Какви неприятности?

— Нападнаха Гамей и доктор Сонг Лий, един от учените, която работи върху нещо, наречено „синя медуза“.

— Трябва да говоря с доктор Лий — каза Остин. — Обади се на НАМПД и им кажи веднага да изпратят самолет да ви вземе. С Джо ще напуснем града след няколко часа. Чакайте ме на летището.

— Веднага ще се заема.

— Благодаря! Трябва да те помоля за още една услуга. — Той продиктува на Траут един телефонен номер. — Обади се на Кейт Лайънс, приятелката на Джо от ФБР, и й предай моите извинения, че не я доизслушах. Кажи й, че отивам до фабриката за курабийки с късметче „Успех“ във Фолс Чърч. Трябва да затварям.

Секунди по-късно, Траут вече предаваше съобщението му на Лайънс, която благодари и затвори. Докато набираше номера на транспортния отдел на НАМПД, той каза:

— Довечера отлитаме за Вашингтон. Кърт иска час по-скоро да говори със Сонг Лий.

Гамей поклати глава.

— Инстинктите на Кърт и този път не го подведоха — каза тя. — Той ме посъветва да внимавам за нещо странно на острова.

— По-странно от това едва ли можеше да се случи — отвърна Пол.

Гамей погледна спящата китайка, спомняйки си как се отърваха на косъм от смъртта и после се взря в сериозното лице на своя съпруг.

— Благодаря ти, че дойде!